Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (19)

17.
Мъфини

Майра правеше мъфини.

Ароматът им се носеше из малкия й апартамент, а Флетчър Рен отпусна глава назад на облегалката на дивана и вдиша дълбоко. Напоследък Майра ставаше по-смела, експериментираше с най-различни нови кексчета и кифлички, но на всеки няколко дни печеше поредна партида мъфини и всеки път Флетчър се чудеше как въобще й се ще да приготвя нещо друго.

— Обичам мъфините ти — промърмори.

— Толкова си мил — рече Майра и го погали по бузата, докато минаваше край него. — Това гледаш ли го, между другото? Защото, ако не го гледаш…

— Гледам го — побърза да отговори той и вдигна очи към телевизора, за да види какво всъщност гледа. Предаваха някакъв спорт. — Много го харесвам — каза на Майра, докато тя се връщаше обратно към кухнята. — Това е играта, в която има топка и играчите се опитват да отбележат точки. Синият отбор ми е любим. Виж, те играят!

— Нямаш ни най-малка представа какво гледаш, нали?

— Напротив! Това е смес между ръгби и нещо, което не е ръгби. Май е бадминтон.

Майра се върна при него, облегна се отзад на дивана и подпря брадичка на рамото му.

— Това е футбол по австралийски правила. Как така не можа да го запомниш досега? Живееш тука повече от година.

— Водя затворен живот.

Момичето се усмихна.

— Чувала съм, че тези правила се основават на ръгби, смесено с галски футбол. Последното идва от Ирландия. За правилата не ме питай, не ги знам. Ти също не ги знаеш, ти, ти… ти…

Флетчър вдигна поглед към нея:

— Наречи ме „смотан глупчо“.

Момичето се засмя.

— Нее, няма.

— О, хайде де. Моля те.

Майра въздъхна.

— Не знам правилата и ти също не ги знаеш, смотан глупчо такъв.

Флетчър прехапа устни.

— Обожавам, когато ме наричаш така!

— Толкова си странен!

После понечи да се изправи, но Флетчър я улови за ръката и я дръпна върху себе си. Тя се засмя и двамата се сборичкаха, докато най-сетне момичето се оказа легнало в скута му и каза:

— Обичам те.

Флетчър кимна.

— Да.

— Да?

— Ъм?

Майра седна и го изгледа.

— Аз ти казвам „Обичам те“, а ти отговаряш „Да“?

— Ами — отвърна той, — виж сега… Хвана ме неподготвен. Това е. Не очаквах да го кажеш. Въобще не го очаквах. Това си е… нали се сещаш? Така де, нещо голямо. Нещо голямо.

— Обичам те, Флетчър.

— Да, страхотно, и ти казвам… Леле. Това е невероятно. Аз съм късметлия, истински късметлия.

Майра се измъкна от ръцете му и се изправи.

— Господи.

— Майра, чакай…

Тя поклати глава:

— Няма проблем. Не си длъжен да… Не те карам да ми отговориш със същото, казвам го, защото го чувствам, а понякога, когато чувствам нещо, трябва да го кажа, така че… Отивам да погледна мъфините.

Тя се шмугна в кухнята, а Флетчър се изправи и тръгна след нея.

— Майра, стой, виж сега…

На вратата се звънна.

— Би ли отворил? — извика Майра от кухнята.

— Не ми се сърди. Просто в момента съм в шок, това е. Не знам какво трябва да…

Нов звън.

— Флетч, моля те, просто иди да отвориш.

Ругаейки се на ум за глупостта си, Флетчър отиде до входната врата и я отвори широко. На прага стоеше хубаво момиче с кестенява коса, вързана на опашка, облечено в джинси и кожено яке. Зад нея се беше изправил маор със скъсана тениска и татуировка от лявата страна на лицето.

— Kia ora, брат ми — поздрави Тейн Айавао.

Хейли Скърмиш^[1] направо подмина Флетчър и влезе в апартамента.

Влезе и веднага започна да души наоколо. Тейн се вмъкна след нея и затвори вратата зад гърба си.

— Не й обръщай внимание — рече на Флетчър. — Просто изпълнява номера „нямам никакви обноски“. Как си? Добре изглеждаш. Мъфини ли надушвам?

От кухнята долетя писък и отвътре изхвърча Майра, следвана по петите от Хейли, която държеше пистолет.

На секундата Флетчър се озова между двете момичета.

— Прибери го, Хейли.

— Тя има пистолет! — изпищя отново Майра.

На лицето на Хейли се беше изписала откровена досада.

— Влизам в кухнята и какво да видя — гаджето ти с оръжие в ръка.

Флетчър се извърна към Майра.

— Оръжие?

— Шпатула! — кресна момичето. — Беше шпатула!

— В ръцете на обучен убиец — не се разколеба Хейли, — шпатулата е смъртоносна.

— Или в ръцете на действително слаб готвач — изхихика се Тейн, но никой не му обърна внимание.

Майра са вкопчи в ръката на Флетчър.

— Кои са тези хора? Магически хора ли са? Нали каза, че няма да водиш магически хора тук!

— Не съм ги водил — отвърна Флетчър, мъчейки се да я успокои. — Нямам ни най-малка представа защо са дошли, но съм сигурен, че ще ни кажат. Майра, момичето с пистолета е Хейли. Този едрият е Тейн.

— Радвам се най-сетне да се запознаем — поздрави маорът с усмивка. — Странно е, защото те шпионираме от толкова дълго време и ни се струва, че отдавна се познаваме.

Очите на Майра станаха огромни.

— Шпионирали сте ме?

— Даммм — отвърна Тейн, после придоби притеснено изражение. — Но не в гадния смисъл на думата. Кажи й, Хейли.

— Той те шпионираше в доста гаден смисъл — отвърна Хейли, — но всъщност просто изпълнявахме заповеди. Задачата ни е да действаме като ваши бодигардове, в случай че цялата тая работа с войната излезе извън контрол.

Флетчър се свъси:

— Какво е станало?

— Ами работата излезе извън контрол.

— Наредено ни е да ви отведем веднага и двамата в Убежището — рече Тейн. — Тъй като си последният телепортатор, Флетчър, най-вероятно си набелязан за ликвидиране, а ако той е набелязан за ликвидиране, значи и ти си набелязана за ликвидиране.

Майра буквално зяпна.

— Някой иска да ме убие?

— Може би. А може и просто да искат да те отвлекат, за да те използват за примамка. Не знаем. Знаем само, каквото ни казват от Убежищата ни. По-точно, какво са казали на Хейли от нейното Убежище. Моите хора от Нова Зеландия зъб не обелват.

— Може и да заговорничат срещу нас — рече Хейли на Флетчър. — Може би не е разумно да се доверяваме на Тейн. По-добре е да почнем да го удряме, докато изгуби съзнание.

Тейн въздъхна.

— Търсиш си повод…

— Колко време ще трябва да се крием? — попита Флетчър. — Майра има лекции и ходи на работа, а аз… Така де, Майра има лекции.

— В Убежището нещата ще се изяснят — отвърна Хейли. — Върховен маг Карик заръча да не губим време, така че… Готов ли си да ни телепортираш?

Майра примигна и преглътна сълзите си. Предвид обстоятелствата, приемаше случващото се доста добре.

— Трябва да си опаковам малко багаж — рече тихо.

— Няма време — сряза я Хейли.

— Ще почакаме — прекъсна я Тейн и се усмихна на Майра.

Майра се втурна в спалнята, а Хейли изгледа недоволно колегата си.

— Отлагаш, за да си дадеш повече време за действие срещу нас.

— Нямам намерение да действам срещу вас — отвърна маорът. — Твърде много ме е страх от теб.

Момичето се навъси.

— Обезопаси вратата.

— Как? — изгледа я намръщено Тейн.

Флетчър ги остави да се джафкат и влезе в кухнята. Изключи фурната и извади мъфините. Още не бяха готови. С натежало сърце ги изхвърли в кофата за боклук.

После извади телефона си, приседна на кухненската маса и загледа апарата. Най-сетне набра номера и притисна мобилния до ухото си.

— Здрасти — вдигна Валкирия. — Чул си, значи.

— Наистина ли сме във война?

— По всичко личи. Честно да ти кажа, най-добре е да си дойдеш при нас. В интерес на истината, тука не е по-безопасно, даже напротив, хиляда пъти по-опасно е, но ще си от по-голяма полза тук, отколкото в Австралия. Искам да кажа, ако изобщо искаш да се замесваш де.

— Искам! — избъбри той. — Смятам, че си права. Но не мога да оставя Майра самичка, заобиколена от магьосници. Тя е виждала само теб и неколцина други. Не е срещала никого от странните типове. Боя се да не откачи от страх, ако не съм с нея.

— Ясно, прав си.

— Тя ми каза, че ме обича.

— Моля?

— Майра. Каза ми, че ме обича.

— И ти какво й отговори?

— Отговорих й „да“.

— Елегантно.

— Излизаме заедно само от шест месеца. Искам да кажа, не очаквах… така де.

— Така си е.

— Как смяташ, какво трябва да направя?

— Не съм сигурна — отвърна Валкирия. — Може би първо да си изясниш приоритетите?

Флетчър се усмихна.

— Много ми помагаш — буквално си я представяше как кима доволно. — Ти си най-доброто бивше гадже на света. Сега трябва да бягам. Случват се разни неща.

— Те винаги се случват. Да се пазиш.

— Ти също — той затвори и се върна в хола.

Тейн цъкаше каналите на телевизора.

— Хейли помага на Майра с багажа — рече, без да отмества очи от екрана. — Или поне така ми каза. По-вероятно е да й виси на главата и да сипе заплахи.

— Това е по-скоро в неин стил — съгласи се Флетчър и приседна на страничната облегалка на дивана. — Та, на чия страна си всъщност? Австралия е Люлка на магията и е очаквано да подкрепи Ирландия, но какво казвате вие от Нова Зеландия?

— Де да знам — сви рамене Тейн. — За много неща сме съгласни с австралийците, но този случай е по-особен. Става дума за сигурността на целия свят. А и няма какво да се лъжем, Върховните магове на Австралия и Нова Зеландия не се разбират.

— И аз така съм чувал. Но мислиш ли, че твоето Убежище ще застане на страната на Върховния съвет само заради някакви лични неразбирателства?

— И по-глупави работи са ставали.

На вратата се почука.

— Очаквате ли някого? — попита Тейн и се изправи.

— Не — отвърна Флетчър. — Но аз и вас не очаквах. Стой, сега ще проверим.

Флетчър се телепортира вън на площадката зад ъгъла на стълбите и надникна към вратата на апартамента. Пред нея стоеше мъж и чакаше да му отворят.

— Сам човек — рече той, когато се телепортира обратно вътре на дивана. — Видимо е без оръжие. Изглежда нормален.

— Най-подходящият външен вид за един убиец — рече Тейн. — Отивам да викна Хейли. Тя ще знае какво да направим. Ти дръж вратата под око.

Маорът забърза към спалнята на Майра. Мъжът отвън отново почука, после звънна и на звънеца. Флетчър се телепортира в склада, който държеше под наем в Ню Джърси, грабна от рафта с оръжията бейзболната си бухалка и се върна обратно в австралийския апартамент. Стисна бухалката с две ръце, готов да замахне. После полека извърна глава към прозореца. Мъжът на вратата може би беше само за отвличане на вниманието, може би го разсейваше, за да може втори убиец да се спусне с въже от покрива и да влети с трясък през стъклото, мятайки нинджа звездички, гранати или кой знае още какво.

Под вратата се плъзна кафяв пощенски плик.

Флетчър приклекна, телепортира се до вратата, грабна плика и се телепортира обратно назад. Беше адресиран до Майра. Приличаше на сметката за тока. Той обърна плика. От обратната страна беше надраскано ръкописно: По грешка го доставиха у нас!

Флетчър се прокрадна до вратата и опря око на шпионката, за да види как съседът на Майра се прибира обратно в своя си апартамент, тътрейки полека нозе.

— Кой беше? — попита Майра и пристъпи зад гърба му.

— Господин Сакамото — отвърна с усмивка Флетчър. — Съвсем не е толкова страшен като го видиш колко бавно се придвижва. Готова ли си за тръгване?

Майра продума нещо и в този миг тялото на Флетчър отскочи от вратата и той падна на пода в конвулсии. Болката заля мозъка му. Краката му заритаха. Ръцете му се сгърчиха, пръстите му се свиваха, ловейки въздуха, мускулите му трепереха и се стягаха при всеки спазъм. Опита се да каже на Майра да бяга, но челюстите му бяха плътно сключени, сухожилията — опънати под кожата. Бягай. Бягай. Защо тя не бягаше? Момичето коленичи до него, говореше му, но той не можеше да различи думите. После тя се изправи, остави на нещо на холната маса и прескочи падналото му тяло, упътвайки се към кухнята.

Предметът на холната маса. Флетчър виждаше едното му ръбче. Беше черен, метален или пластмасов, с две сребристи връхчета. Електрошок.

Опита се да се телепортира. Разбира се, не успя. Никой не можеше да използва магия, при положение че из тялото му циркулира толкова много остатъчно електричество. Изсумтя, задави се и се преви одве. Запълзя. Чуваше я в кухнята. Чуваше я как рови из приборите и търси нещо.

Запълзя към спалнята.

Чу я да псува. Беше намерила мъфините в кофата. Не беше доволна.

Флетчър запълзя по-бързо.

Стигна до спалнята. Тейн Айавао лежеше по очи на килима с нож, забит в черепа му. Хейли Скърмиш седеше, облегната на отсрещната стена, а гърлото й зееше прерязано.

Флетчър бутна вратата и я затвори, протегна крака и я подпря отвътре, после легна по гръб и се опита да си възвърне контрола над тялото си.

Бравата се размърда, Майра бутна отвън, а Флетчър забута отвътре.

— Това е глупаво — обади се момичето отвън. — Флетчър, отлагаш неизбежното. Хайде. Отвори.

Той се замисли за остроумен отговор, но в същото време осъзна, че се е изпуснал.

— П-под-дмокрих се — рече едва-едва през тракащите си зъби.

— Това е нормално — отвърна му Майра. — Благодари се, че само това си направил. Няма от какво да се срамуваш.

— Защо си… защо…

Вратата се разтресе злобно.

— Защо правя това ли? — попита момичето. — Защото ми плащат. Това ми е работата.

Зъбите на Флетчър тракаха толкова силно, че той си прехапа езика и усети вкус на кръв.

— Ти к-каза, че… ме обичаш.

— Да — отговори Майра, — а ти не ми отвърна със същото, нещастник!

После започна да рита вратата. Флетчър чуваше как дървото пука и се цепи.

— Из-звинявай! — подвикна. — Аз… Аз с-също те об-бичам.

Момичето се засмя.

— Позакъснял си, смотан глупчо!

Изобщо не прозвуча толкова сладко, колкото преди.

Пръстите на Флетчър конвулсивно се свиваха и отпускаха. Цялото тяло го болеше и жужеше, но полека се връщаше под контрола му. Той се огледа наоколо за нещо като оръжие, посегна към китката на Тейн и полека започна да придърпва трупа му към себе си.

Майра беснееше и вдигаше страхотен шум с ритниците си.

— Вече ме дразниш! — заяви. — Чуваш ли, Флетч? Вече съм раздразнена. Пусни ме. Пусни ме да вляза веднага!

Тялото на Тейн вече беше достатъчно наблизо и пръстите на Флетчър се свиха около дръжката на ножа. Той дръпна и се опита да го измъкне, но острието беше заседнало здраво в черепа.

— Ако се правиш на крал Артур — обади се Майра, явно докато си почиваше от ритниците, — забрави. Няма да стане. А и това е любимият ми нож.

Флетчър напрегна сили още малко, преди да се откаже, после очите му се преместиха към Хейли, седнала в противоположния ъгъл на стаята. Някъде в дрехите й имаше пистолет.

Вратата се наклони зловещо навътре, Флетчър изруга, краката му се подгънаха и Майра нахълта, стиснала кухненски нож. Флетчър ритна рязко, вратата я улучи в крачка и я тресна в касата.

— Оу! — кресна момичето, притиснала свободната си ръка към челото. Изпод пръстите й се процеди струйка кръв. — Виж какво направи! Тече ми кръв!

Флетчър напрегна крака до краен предел, но и момичето правеше всичко възможно да отвори вратата докрай.

Най-сетне Майра се плъзна в стаята, хвърли се върху него, Флетчър се претърколи настрани и ножът се заби в килима. Той скочи тромаво, закуцука към леглото, Майра се изправи и се хвърли отгоре му. Флетчър вдигна една от възглавниците помежду им, ножът яростно посече гъшата перушина. Флетчър блъсна момичето далеч от себе си, претърколи се в обратната посока върху леглото и падна от противоположната му страна, точно до Хейли. Напипа пистолета, затъкнат в колана й, изправи се, завъртя се и Майра замръзна на място.

Слънчевите лъчи блестяха по острието на кухненския нож в ръката й, насочено за замах надолу.

Ръката на Флетчър трепереше толкова силно, че за момент се притесни да не изпусне пистолета.

Майра се усмихна.

— Виж се само — рече. — Голям мъж, няма що.

— Назад — предупреди я Флетчър.

Тя се засмя високо.

— Флетч, скъпи, ти някога стрелял ли си? Знаеш ли, че трябва да вдигнеш предпазителя? Знаеш ли как да вкараш първия патрон в цевта? Не става само като дръпнеш спусъка, миличък. Доста по-сложно е.

— Назад или ще…

— Да знаеш само косата ти на какво прилича! Изглежда невероятно! Дори е по-щръкнала от обикновено. Наистина ти се отразява добре да те удрят с ток.

— Назад! Дръпни се веднага назад!

Майра се засмя отново.

— Извинявай, извинявай, това беше гадно. Много гадно. Само те разигравам, Флетч. Бъзикам те — тя обърна ножа в ръката си, насочи го напред и пристъпи към него. — Наистина ли си мислиш, че съм оставила зареден пистолет на място, където можеш да го докопаш?

— Спри! Не мърдай!

— Не исках аз самата да го използвам, защото вдига много шум, но не е като да съм го забравила. В този пистолет няма патрони, Флетчър.

— Лъжеш.

Момичето направи още крачка напред.

— Дръпни спусъка. Хайде. Предизвиквам те. Ето. Съвсем лесна мишена.

Тя се приведе напред, сякаш щеше да опре чело до дулото, а после ръката й се стрелна, острието се заби в хълбока на Флетчър и се плъзна надлъж по едно ребро. Той инстинктивно дръпна спусъка, пистолетът гръмна, но куршумът се заби в пода, а двамата с Майра се блъснаха в стената, борейки се за ножа. Острието все още стоеше забито в тялото му. Майра се мъчеше да го издърпа навън, Флетчър се опитваше да го остави забит. Челото й го удари в носа, тя рязко дръпна ножа и го измъкна. Флетчър я блъсна далеч от себе си, хвърли се към прозореца, стреля в него, изстрелът беше оглушителен, стъклото се пръсна, Майра се втурна подире му, но той скочи, а в следващия момент вече беше вън, падаше, светът се наклони на една страна, а асфалтът на улицата се втурна нагоре, за да го посрещне.