Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (17)

15.
Пролята кръв

Скълдъгъри се извърна към долавящата:

— Издала си ни?

Касандра завъртя очи:

— Ще се престоря, че това последното изобщо не си го казал.

Валкирия също пристъпи към прозореца и видя как в същия момент пред къщата спира бус, от който наизскачаха въоръжени мъже.

— Получих друго видение — обясни Касандра.

Валкирия побърза да се дръпне от прозореца:

— И ни го казваш чак сега?!

— Във видението също ви казвам за засадата именно в този момент. Ако ви бях предупредила по-рано, щяхте да постъпите по някакъв различен начин и можеше и да не успеете да се отървете живи.

— Значи сега ще се отървем?

— Да — отвърна Касандра. — Разбира се, тъй като сега това ви е известно, бъдещето може и да се промени. Ясновидството си е коварна работа.

Някой отвън завика Скълдъгъри по име.

Скелетът изпуфтя с досада, свали шапката си и я подаде на Касандра.

— Да я пазиш! — рече и тръгна към вратата. Валкирия го последва навън. На двора ги чакаха девет души.

— Скълдъгъри! — обади се водачът им, явно американец. — Отдавна не сме се виждали. Добре изглеждаш за мъртвец.

— За теб може да се каже същото, Джепърд. Нещо против да те питам какво точно си въобразявате, че правите?

— Следваме заповеди. Инструктирани сме да ви премахнем — теб и момичето.

— Нападение над нас означава война.

— Не сте ли чули? Войната вече започна. Ваши хора екзекутираха Бърнард Сълт на живо по Глобалната връзка.

— Не може да бъде! — обади се Валкирия.

— Опасявам се, че може и още как. Две от откачените Деца на Паяка я свършиха тая работа преди няма и десет минути. Върховният съвет изготви списък с ирландски магьосници, които трябва да бъдат ликвидирани. Вашите имена заемат челните места.

— Но ние с теб сме приятели — отговори скелетът. — Или най-малкото, общуваме си на приятелски начала. Не би трябвало да вдигаме ръка един срещу друг.

— Абсолютно си прав.

— Отлично. Казвай тогава при какви условия ще се предадете?

Джепърд се засмя тихо.

— Май напредналата ти възраст и липсата на физически мозък водят до известно объркване на възприятията. Превъзхождаме ви числено. Изходът на битка между нас е предопределен — въпросът е колко дълго искате да продължи агонията ви?

— Ти знаеш ли кой живее в тази къща? Касандра Фарос. Тя вече е видяла битката помежду ни. Ние печелим. Вие губите. Така че се махайте, докато е време.

Джепърд поклати глава.

— Да не мислиш, че горя от желание да съм тук? Или да се бия с теб? Къде им е бил акълът на Ърскин и Гастли, можеш ли да ми обясниш? За Бога, Върховният съвет е прав за много неща. В исканията им има логика. Не искат да ви завладяват, искат само да ви помагат да поддържате реда.

— И за да ни демонстрират как горят от желание да ни окажат тази помощ, са изпратили вас да убиете неколцина от нас. Не, Джепърд, далеч не става въпрос за поддържане на реда. Върховният съвет е видял възможност да сложи ръка на една от Люлките на магията и не се колебае да използва за задачата и двете си ръце. Може и да не искаш да го признаеш, но вие сте си едни агресори.

Джепърд въздъхна.

— Не можете да ни победите. Ясно ти е, нали? Затова ще ви дам последна възможност. Свободни сте да си вървите. В доклада, който трябва да предам, ще напиша, че сте се били храбро, но поради численото ни превъзходство сте се принудили да отстъпите. Да, ще изгубите битката, но това не значи, че трябва да се бием буквално.

— Всъщност — поправи го Скълдъгъри, — в твоя доклад ще бъде описана пламенна битка с митични мащаби, в която ние надделяваме, въпреки че ни превъзхождате числено. Ще бъде вълнуващо четиво, уверявам те. Мнозина ще бъдат трогнати до сълзи.

— С теб рамо до рамо воювахме срещу Меволент.

— А сега ще ни се наложи да воюваме лице в лице.

Джепърд го изгледа продължително, а после кимна. Всички магьосници в групата му вдигнаха пистолетите си.

Скълдъгъри побягна на една страна, Валкирия — на друга, гмурна се зад колата на Касандра в мига, в който въздухът се изпълни с куршуми. Много повече предпочиташе да я обстрелват с енергийни лъчи. Поне бяха красиви и разноцветни. Куршумите бяха твърде малки и се движеха твърде бързо, за да успее да ги види човек. Някой можеше да ти пръсне главата преди въобще да разбереш откъде ти е дошло.

Един от нападателите заобиколи крадешком къщата от задната страна. Момичето го видя да кляка зад един отдавна изоставен трактор, мъчейки се да се скрие, затова тя самата се отблъсна от земята, скочи и затича към него. Той надникна отново иззад прикритието си, видя я и очите му се разшириха. Вдигна бързо оръжието си, но Валкирия измести въздуха отдалеч и мъжът отхвърча назад. Препъна се и залитна, в този момент тя го връхлетя, двамата се сборичкаха за пистолета. Валкирия успя да задържи ръката на мъжа далеч от себе си и когато той натисна спусъка, изстрелът я оглуши. Удари го с лакът, после пак и пак, докато най-сетне с последния удар го зашемети, успя да се отскубне от хватката му и осъзна, че вече сама стиска оръжието.

Скълдъгъри крачеше и стреляше, хванал револвера си с две ръце. Край него хвърчаха куршуми и свистяха енергийни лъчи. Скелетът отвръщаше методично на всеки изстрел, насочвайки дулото поред към нападателите. Валкирия видя как един едър магьосник рухна мъртъв, улучен право в гърдите. Друг, по-дребен, зае мястото му, изстрелвайки енергийни лъчи от очите си. Скълдъгъри се извъртя и се прикри зад стара каравана, презареди, приведе се отново напред, протегна ръка, стреля само веднъж и дребният се преметна през глава назад, подобно на акробат. За Скълдъгъри убиването на хора беше твърде лесно.

Валкирия захвърли пистолета, щракна с пръсти и в двете й ръце лумнаха огнени кълба. Тя затича и ги хвърли, като по този начин задържа поредния нападател скрит зад буса. Чувстваше се съвсем спокойна, когато самата тя полека се запрокрадва към него. Усещаше как кръвта й тече във вените, как магическата сила циркулира в тялото й — беше буквално надрусана с адреналин — но съзнанието й беше съвършено спокойно, убежище единствено на практични мисли. Една стъпка, после още една. Без паника. Бързата кучка слепи ги ражда. Използвай огнените кълба, за да се приближиш максимално.

Мъжът се показа иззад буса и момичето замахна със сенките към него като с камшик, оставяйки дълбоки рани по дясната му ръка. Нападателят изпусна пистолета си, Валкирия щракна отново с пръсти и запрати огненото кълбо в краката му, той запищя, а тя дръпна рязко въздуха към себе си и му отне всякаква опора. Мъжът се тресна с лице напред в стената на къщата.

Валкирия се обърна, за да види как Скълдъгъри се разправя с някакъв дебелак с мазна коса, който беше в безсъзнание преди още да падне на земята. Скелетът му обърна гръб и пое към следващата си жертва.

Нещо блъсна Валкирия в гърдите и тя направи крачка назад. Втори куршум свирна край ухото й. Третият я перна в рамото. Дори не можеше да види кой точно стреля по нея. Трябваше да се прикрие, да залегне, да стори нещо, но вместо това тя остана права, търсейки с поглед стрелеца. Видя го, клекнал, да стреля пак и пак със стреснато изражение на лицето, удивен, че жертвата му не пада. Мъжът смени ръката и се прицели в главата й, явно решен да я довърши.

Мърдай, глупаво момиче, изрече гласът в дъното на съзнанието й.

Валкирия го послуша. Мъжът продължаваше да стреля. Да улучиш някого в главата не е лесна работа. А да улучиш в главата движеща се мишена е още по-трудно. Той изпразни пистолета си и го захвърли, изстреля енергиен лъч и пропусна, после скочи и затича директно към момичето. Тя на свой ред пък се затича към него. Глупаво решение. Нападателят беше силен мъж. Сблъскаха се и той на секундата я преметна през рамото си. Валкирия се тресна болезнено в земята, опита се да се обърне и да застане на колене, но мъжът я сграбчи за главата и я повлече назад. Момичето се замята и зарита, дращеше ръцете му, опита се да му счупи пръст. Нападателят рязко я пусна, сам коленичи и юмрукът му я улучи в бузата. Последва миг на пълна дезориентация, която обикновено се случва, когато някой те удари силно, а после мъжът я хвана за косата, дръпна болезнено нагоре, за да я изправи, да преметне ръка през шията й и да си отвори възможност да й счупи врата.

Освободи ме. Ще ти помогна. Освободи ме.

Валкирия завъртя глава, притисна брадичка до гърдите си, впи пръсти в ръката на мъжа и разтвори крака за по-добра опора. Направи рязко движение назад, чу как нападателят изпъшка. Ръцете му я изпуснаха и момичето се отскубна. Двамата рухнаха едновременно на колене, Валкирия замахна и удари мъжа право в челюстта. Извади късмет. Непознатият магьосник се удържа да не падне, но лицето му се изопна от болка. Момичето се изправи и си отвори място да се завърти за един последен ритник. Краката й бяха добри — дълги, здрави и силни. Ботушът й се заби в лицето на мъжа, той падна и не мръдна повече.

Валкирия се огледа. Скълдъгъри крачеше към нея. Изведнъж наоколо се бяха възцарили пълно спокойствие и тишина. Момичето усети болка в гърдите и в рамото. Лявата страна на лицето й беше изтръпнала, усещаше боцкането на настъпващата пълна безчувственост на удареното място. Лявото й око се подуваше и полека се затваряше. Усети мирис на барут. Мирис на стрелба и смърт.

Револверът на Скълдъгъри се издигна от земята, доплава до облечената му в ръкавица ръка и той го прибра в кобура.

— Във война ли сме? — попита момичето.

— Така изглежда — отвърна детективът.

— Опитаха се да ни убият. Вчера щяха да са на наша страна. Какво ще правим сега?

— Първо, ще арестуваме оцелелите. После ще отида да си прибера шапката. А след това тръгваме за Роърхейвън и стискаме палци никой познат да не бъде убит междувременно.