Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (15)

13.
Око за око

Вестта дойде по обичайните канали, но тихомълком, заровена под другите новини, сякаш се опитваше да се промъкне, без да я забележат. Ирландски магьосник, арестуван, но необвинен в нищо, убит в килията си в американски затвор. Гастли никога не беше чувал за жертвата — името на човека беше Кай Каливър — и доколкото знаеше, загиналият никога през живота си не беше имал нищо общо с Убежището. По всичко личеше, че смъртта на Каливър е резултат от акт на типична бруталност в отношението към арестантите. Смъртта му беше ужасяваща. Беше престъпление. Беше най-добрата новина, която бяха получавали от седмици насам.

На вратата се почука и в кабинета на Гастли влезе Ревъл. Имаше уморен вид.

— Нещо против да поседна? — попита.

Гастли махна с ръка към близкия стол и Ревъл тежко се отпусна на него.

— Току-що говорих с Бисахалани — рече. — Увери ме, че тече задълбочено разследване, което да установи какво точно се е случило с Каливър. Каза още, че служителят, отговорен за „инцидента“, е отстранен и очаква решението на разследващите. Подчерта също така колко дълбоко съжалява, че подобно нещастие се случва точно в най-неподходящия момент.

— Извинява се за неподходящия момент? — вдигна вежди Гастли. — А за убийството няма ли да се извини?

— Извиненията му се ограничиха до това, което ти казах. Съобщи ми също, че ще получим и официално писмено извинение, но едва след като се установи, че Каливър не е бил изпратен изрично в Америка като наш шпионин.

— Каливър няма нищо общо с ирландското Убежище — отвърна Гастли. — Не е наш служител и никога не е бил. Това лесно може да се провери.

— Върховен маг Бисахалани би желал да е напълно сигурен.

Гастли присви очи.

— Блъфира. Помниш ли какво стана в Прусия? Беше веднага след смъртта на Хоуплес. Страха и аз се оказахме в групата на Бисахалани и неговите американски магьосници. Територията беше под пълната власт на силите на Меволент. Преследваха ни. Безмилостно. Най-сетне ни обградиха в една изоставена ферма. Бяхме изтощени, гладни, ранени… Нямаше да е нужно кой знае какво, за да ни довършат. Тогава Бисахалани излезе вън, буквално пристъпи вън от входната врата и закрачи напред сам през двора на фермата право към оградата, зад която бяха залегнали Меволентовите хора. Никой не се и опита да го порази или да стреля по него, защото всички бяха смаяни и вцепенени от действията му. Бисахалани отиде право при водача им и му рече да си взема бандата от луди убийци и да си плюе на петите още сега, преди магьосниците във фермата — сиреч, ние — наистина да сме се ядосали.

— Номерът мина ли?

— Удивително, но да, мина. Бисахалани е толкова убедителен, твърдоглав и волеви, че войниците на Меволент решиха, че е по-добре да си спестят тая битка и доброволно се махнаха. Когато е притиснат в ъгъла, Бисахалани винаги говори на едро, звучи страшно уверено, но през цялото време просто стиска палци опонентът да не му се опъне. Убили са арестуван от тях невинен човек. Хардлайнерите във Върховния съвет ще застанат зад него, да, но останалите членове? Знаем, че от шотландското Убежище вече задават твърде много въпроси. Естонците също. Типстаф ми каза, че, предвид обстоятелствата, Върховен маг Кирбу апелира всички ирландски затворници да бъдат освободени.

— Случката ни осигурява предимство — съгласи се Ревъл. — Откак започна цялата тая история, за пръв път ние сме в силна позиция.

— Ако си изиграем картите правилно — продължи Гастли, — подкрепата за Върховния съвет в световен мащаб ще се разклати, а е възможно дори самият Върховен съвет да се разпадне.

— Трябва да сме внимателни. Ще се опитат да отместят фокуса на спора от тяхната грешка върху някоя от нашите.

— Значи трябва да направим така, че на първо време да не допускаме никакви грешки.

Ревъл се свъси.

— Къде е Скълдъгъри?

— Както ги помолихме, Скълдъгъри и Валкирия отидоха да преговарят с Молох, а след това ще се отбият да се видят с Касандра Фарос. Да се надяваме, че са твърде заети, за да се набъркват в неприятности.

— Хубаво — Ревъл опря пръст в брадичката си. — Върховният съвет арестува наши хора и отношението към тях е толкова лошо, че един бива убит. Сега трябва да им покажем, че, когато ние арестуваме техни хора, правим точно обратното — отнасяме се с тях много добре. Чрез Глобалната връзка можем да организираме едно общо предаване до Убежищата по света, за да съобщим това.

Гастли се изправи.

— Ще подготвя Сълт.

— Без да го удряш.

— Ще пострада само гордостта му, обещавам.

Двамата излязоха от кабинета. Ревъл пое в една посока, следван от секачите охранители, а Гастли — в друга, отправяйки се към килиите.

Пазачът в коридора пред ареста хъркаше на стола си. Гастли пристъпи напред и запрати силен поток въздух, за да го бутне и събуди. Поривът разроши косата на младия магьосник и почти го събори от стола му, но той продължи да спи. Как ли му беше името?

— Уийпър — спомни си Гастли. — Стейвън Уийпър. Събуди се, мътните те взели.

Когато Уийпър продължи да хърка, Гастли го стисна за рамото и го разтърси. Пусна го, а Уийпър бавно се свлече и тупна на земята. Очите на Гастли се разтвориха широко.

Той се втурна към първата килия, отвори капачето на шпионката и видя вътре Адрасдос да чете книга, седнала на нара. Изтича до следващата килия, после до третата и четвъртата — всичките бяха заети. А после отвори шпионката към килията, в която трябваше да се намира Бърнард Сълт.

Хукна обратно към стола на Уийпър и натисна магическия символ, изписан на бюрото до него:

— Заключете всички изходи! — изръмжа. — Имаме избягал затворник.

 

 

Когато шивачът най-сетне се добра до конферентната зала, тя вече жужеше като кошер. Грамадни екрани показваха заснетото от охранителните камери, насочени към коридора с килиите. Магьосници говореха трескаво по мобилните си телефони или влизаха и излизаха от всички врати, а в центъра на суматохата стоеше Ревъл с дълбока бръчка между веждите.

Обърна се към Гастли:

— Някакви новини?

Шивачът поклати отрицателно глава.

— Изпратих секачи на долните етажи, но се съмнявам, че Сълт се е отправил натам. Целта му ще бъде да напусне Роърхейвън възможно най-бързо. Ако е още в района, ще го намерим. Нещо интересно от камерите?

Ревъл завъртя глава, за да покаже, че въпросът трябва да се отнесе към магьосника, седнал пред екраните. Името му беше Съсъръс.

— Сега гледаме заснетото — рече Съсъръс. — Дотук не сме засекли движение в… Момент…

Екранът примигна веднъж, после още веднъж, затрептя и картината се превърна в статичен шум.

— Господин Съсъръс — бавно попита Ревъл, — защо изгубихме образа?

— Не знам, сър — отвърна Съсъръс, трескаво тракайки по клавиатурата. — Изглежда някой заглуши сигнала.

— Тези камери не са ли защитени срещу подобни опити? — продължи Ревъл и стисна юмруци. — Когато ги инсталирахме, бях изрично уверен, че в предавания от тях сигнал не може да има външни намеси. Моля някой да ми обясни как се случва това?

Бъбренето в конферентната зала за миг замлъкна, магьосниците обърнаха погледи в най-различни посоки — към стените, един към друг или към краката си — но никой не посмя да предложи отговор. След миг тишината се стопи и залата отново потъна в хаос от груби заповеди и звън на телефони.

Ревъл погледна към Гастли, който успя само уморено да свие рамене и се обърна, защото към него приближи доктор Синекдох.

— Стейвън Уийпър току-що се върна в съзнание — рече тя. — Твърди, че няма спомен да се е случвало нищо необичайно. По думите му в един момент изпълнявал задълженията си с обичайната сериозност, а в следващия се събудил на кушетката в медицинското крило с доктор Най, надвесен над лицето му.

— Вярвате ли му?

— В кръвта му открих следи от токсини. До минути ще ги идентифицираме.

— Благодаря ви, докторе — кимна й Гастли и се обърна към следващия магьосник, който настояваше за вниманието му.

— Установихме периметър около Роърхейвън — обясни той. Името му беше Петричър — млад магьосник, едва деветдесет и три годишен. — Следим и всички външни охранителни камери, които биха могли да ни дадат някоя следа. До момента без резултат. Дори не знаем как е успял да се измъкне, без никой да го види.

— Под тази сграда съществуват десетки тайни тунели, за които дори не подозираме — отвърна Гастли.

— Ъм — обади се Съсъръс.

Гастли се извърна към него.

— Какво има?

Съсъръс се мръщеше.

— Глобалната връзка между Убежищата, сър.

Ревъл също пристъпи напред:

— Какво за нея, за Бога?

— Ъм… Току-що се активира.

Ревъл се вторачи в него.

— Наистина ли смяташ, че в момента съм в настроение да гледам пропагандата на Върховния съвет?

— Ами тъкмо там е работата, Върховен маг. Не Върховният съвет активира връзката в момента. Ние я активирахме.

Екраните примигнаха и на тях се появи Бърнард Сълт, коленичил на пода. Устата му беше запушена, а ръцете — оковани зад гърба.

Ревъл присви очи:

— Какво става тук, мътните да го вземат?

— Старейшина Биспоук! — в залата отново се втурна доктор Синекдох и застана до рамото на Гастли. — Току-що установихме какво е веществото в кръвта на Уийвър. Отрова е.

— Какво?

— Паякова отрова.

Вратите се разтвориха зад гърба на двамата старейшини и в залата се плъзна мадам Мист. В същата секунда на екрана до вързания Сълт се появиха Сик и Порша.

Ревъл се извърна към Мист:

— Какви ги вършат тия двамата?

— Нямам нищо общо с това — отвърна Мист със секунда закъснение. — Какъвто и да е планът им, сами са го замислили.

Ревъл се обърна към Съсъръс:

— Проследете сигнала. Кажете ми къде са!

Сик сложи ръка на рамото на Сълт, принуждавайки го да остане коленичил, а Порша се обърна към камерата:

— Ето докъде ни доведоха действията на Върховния съвет. Непрекъснатото престъпване на Закона за управлението на Убежищата от тяхна страна причини смъртта на ирландски магьосник по време на престоя му в техен затвор. Това няма да им се размине безнаказано.

Сик хвана Сълт за косата и дръпна главата му назад. Очите на американеца бяха влажни и лъснали, разширени от страх. В другата си ръка Сик държеше нож.

— Не могат да го направят — прошепна Синекдох.

Гастли стисна Мист за ръката.

— Кажи им да спрат. Накарай ги да спрат!

Макар и много рядко да демонстрираше гнева си, сега мадам Мист яростно се отскубна от хватката му.

— Нямам представа къде се намират, старейшина Биспоук! Уверявам ви, аз не съм давала разрешение за подобни действия.

— Нямат ли телефони? Обадете им се, проклета да сте!

— Вече опитах, сър — обади се Типстаф от съседното бюро. — Телефоните им са изключени, скрити от сателитното проследяване.

— Ти — обърна се Мист към Съсъръс. — Прекъсни сесията на Глобалната връзка!

— Не мога — отвърна магьосникът. — Не и от тук.

— Значи във всяко едно Убежище по света в момента гледат това?!

— Ооопасявам се, че да.

Порша отново говореше от екрана.

— Без съмнение нашето собствено Убежище публично ще ни заклейми заради онова, което се каним да извършим, но дори и те ще разберат, че е било наложително. Твърде дълго Върховен маг Ревъл отстъпва пред настояванията и неприемливите изисквания на Върховния съвет. Твърде дълго угажда на капризите им и прощава греховете им. Последният грях обаче не може да бъде простен. Отговорът ни е: живот за живот.

— Недейте! — промълви Ревъл, но думата едва се изплъзна от устата му и Сик прекара ножа през гърлото на Бърнард Сълт.

Гастли застина и в конферентната зала настъпи пълна тишина, нарушавана само от звуците, които издаваше умиращият на екрана Сълт.

— Нека се знае — произнесе Порша, — че пострада ли някой от нашите, един от вашите ще се прости с живота.

Картината изчезна и екранът потъмня.

— Изключи го — произнесе ниско Ревъл. — Типстаф. Активирайте защитното поле над територията ни.

— Полето вече е активно, сър.

— Вън. Всички вън! — залата се опразни на секундата, останаха само старейшините. — Това ни въвлече във война — изрече Ревъл. — Дадохме им повод. От Върховния съвет само това чакаха. Публична екзекуция на техен човек. Каквото и съчувствие да сме срещали у някои от членовете им, дори и най-малкото, беше унищожено в мига, в който острието докосна кожата на Сълт — после се обърна към Мист. — Тези двамата нищо не правят без ваше разрешение.

— И аз така си мислех — отвърна жената паяк. — Очевидно съм грешала. Подозирате ли ме?

— Може да се каже.

Каквото и да беше изписано на лицето на Мист, воалът го правеше невидимо.

— Жалко. Моля, позволете ми да повторя: нямам нищо общо с това. Двамата действаха без мое знание и категорично без мое позволение. Не мога и отказвам да бъда държана отговорна за действията им.

— Те са Деца на Паяка — обади се Гастли. — Точно като вас.

— И това ме прави виновна? Що за нахалство! Вас държат ли ви отговорен всеки път, когато елементал извърши престъпление?

— Децата на Паяка са в изключително тесни връзки помежду си.

— Не сме по-близки, от което и да е семейство — отвърна Мист, — но дори и в семействата единият брат не отговаря за действията на другия. Нямах ни най-малка представа, че Порша и Сик се канят да извършат нещо подобно, а сега, освен ако не разполагате с конкретни доказателства в подкрепи на подозренията си, предлагам да се съсредоточим върху това да ги заловим и да ги изправим пред съда, както и да се справим с последствията от ужасното им дело.

Жената се обърна и пое към вратата, но Гастли й препречи пътя.

— Не можете просто ей така да си излезете.

— О, напротив — отвърна Мист. — Мога и точно това възнамерявам да направя. Администратор Типстаф може и да не е и състояние да открие двамата престъпници, но някой все пак трябва да го стори, а виждам, че вие двамата сте твърде щети да ме обвинявате и надали ще свършите нещо полезно. Затова ви моля да ме извините.

После заобиколи Гастли и си излезе, а шивачът остана като закован.