Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (13)

11.
Един корав мъж

Декстър Векс не се оплака, когато му щракнаха белезниците. Не се оплака и когато го натовариха в буса, нито после, когато го извлякоха обратно вън. И думичка не каза срещу цялото бутане и блъскане, нито срещу грубостта, с която се отнесоха с него, докато го ескортираха до един от помощните постове на американското Убежище в земеделските простори на Кънектикът. Не се оплака нито веднъж. Същото обаче не можеше да се каже за другаря му по съдба.

— Ще ви съдя до дупка! — побесня Кай Каливър, когато главата му се удари за втори път в стената. — Ще въведа съдебната практика на смъртните в магьосническото общество, ще ви осъдя и ще ви смъкна и последната риза от гърба!

Мъжът, който го блъскаше, беше едър, висок, с широки рамене и в лошо настроение. Казваше се Грим. Беше английски магьосник, бившият личен бодигард на Куинтин Стром, в чиято смяна Върховният маг беше убит. Скоро след това нещастие го уволниха и сега Грим пребиваваше в Америка, полагайки усилия да възстанови изгубената си чест като се държеше с всички като най-големия гадняр, раждал се на земята.

Магьосникът зад Векс беше значително по-уравновесен човек на име Суейн. Векс не го беше виждал никога преди и макар Суейн ни най-малко да не се интересуваше от комфорта на арестанта си, поне не му блъскаше главата в стените.

— Този арест е незаконен! — продължаваше да нарежда Каливър. — Не можете да слагате белезници на човек само заради националността му! Имаме права!

Грим го блъсна в поредната стена. Каливър се сви, замълча и засмука разкървавената си устна.

Стигнаха до два реда килии, отделени една от друга със старомодни железни решетки, вместо със стени. На всяка врата беше изписан заключващ магически символ.

— Тук — продума Суейн и бутна Векс към най-близката килия. Векс влезе и Суейн заключи след него. Грим блъсна Каливър към съседната килия, дребният арестант залитна и падна на колене пред нара в ъгъла.

— Приятно прекарване — изкоментира Грим и се обърна да си върви.

— Корав мъж — промърмори Каливър.

Грим се извърна към него.

— Какво каза?

Каливър се изправи на крака и погледна Грим право в очите.

— Много си корав, когато другият е с белезници, нали? Един корав мъж! Май нямаше да е така, ако ръцете ми бяха свободни!

— Така ли било?

— Кай — обади се предупредително Векс и поклати глава.

— Ами тогава да ги махнем тия белезници, а? — рече Грим.

Каливър се засмя, оголвайки окървавените си зъби.

— И аз така предлагам.

Суейн улови Грим за лакътя и го дръпна.

— Хайде идвай, нямаме време за това.

Грим се отскубна рязко.

— Не, не, господин Каливър иска честна игра. Редно е да му дам такава възможност — извади ключа за белезниците от джоба си и го хвърли в краката на Каливър. — Е? Отключвай се де. Ето ти ключа.

— И като се наведа да го вдигна да ме изриташ в лицето, нали? — отвърна Каливър. — Не се и надявай.

Грим отстъпи вън от килията.

— Ето. Достатъчно далеч съм.

Каливър се изкикоти.

— По-умен си, отколкото изглеждаш. Не че това е някакво постижение, но все пак. Взема ли ключа, ще си в правото си да ме застреляш за опит за бягство. За съжаление, господин Грим, ще ви се наложи да помислите още малко.

Грим сви рамене, извади пистолета си от кобура и го подаде на Суейн.

— Какви ги вършиш? — остро попита Суейн. — Трябва да вървим. Прибери си оръжието. Няма да ти пипам проклетия…

Грим внезапно насочи пистолета към Каливър и Суейн побърза да го дръпне от ръката му.

— Готово — рече Грим на Каливър. — Невъоръжен съм.

Суейн отново се опита да издърпа едрия си колега, но Грим рязко се извърна към него и го блъсна. Лицето му беше зелено от гняв.

— Ако не тръгнеш с мен на секундата — продума Суейн, — ще повикам секачите да те извлекат насила.

— Постъпи, както смяташ за редно — отговори му Грим.

Суейн го изгледа злобно, хвърли поглед към Каливър, после към Векс, обърна се и се отдалечи.

Грим пристъпи в килията на Каливър, затвори вратата зад гърба си и се усмихна на арестанта.

— Вдигни ключа.

— Недей — обади се предупредително Векс.

— Хайде. Освободи се. Бъди мъж.

— Кай, не пипай ключа!

Каливър облиза устни. Ръката му бавно посегна надолу. Грим не мръдна, дори когато пръстите на дребничкия магьосник вдигнаха ключа от пода и той се изправи отново в целия си ръст.

После Грим направи рязко крачка напред, Каливър трепна и се сви, а Грим се разсмя така, сякаш това беше най-смешното нещо на света. Каливър присви очи и се зае да се отключи. Белезниците паднаха от китките му.

— Сложи си ги пак — нареди от другата килия Векс. — Кай, веднага си сложи пак белезниците! Хайде!

— Кай не приема заповеди от теб — продума Грим. — Кай Каливър не приема заповеди от никого. Погледни го само. Виж го само колко е силен. Сега ще ми даде да се разбера! Докато беше с белезниците, можех да го ударя, защото нямаше как да ми отвърне, но сега… Сега ме е страх! Колко само съм уплашен! — усмивката на Грим стана още по-широка. — Та, какво викаш, Кай? Един корав мъж, а? Е, ръцете ти вече са свободни. Време е да ми покажеш какво е да си наистина корав!

После едрият магьосник отново пристъпи напред. Кай направи крачка назад.

— Дай ми да се разбера — повтори Грим. — Хайде!

Посегна и мушна Каливър в гърдите.

— Хайде, де! — мушна го пак и пак.

Каливър замахна вяло и ръката му нелепо отскочи от челюстта на охранителя.

— Браво на теб — прошепна Грим и с един удар в ребрата запрати Каливър на пода.

Кай рухна назад, хъхрейки и борейки се за въздух, а Грим го удари в лицето толкова силно, че главата на арестанта се блъсна със зловещ звук в железните решетки. Каливър се хвърли сляпо напред, а Грим се засмя, заби коляно в корема му и го препъна.

— Достатъчно! — обади се Векс.

— О, не, тепърва започваме! — отвърна Грим и плесна с ръце, докато Каливър се изправяше отново с усилие. — Виждаш ли? Лъвско сърце има това момче! Удряш го, риташ го, а той пак става!

Каливър посегна отново, но Грим го фрасна с чело в носа.

— Мой ред е! — подвикна Векс. — Хайде, Грим! Достатъчно се занимава с него. Ако искаш да биеш някого, ела бий мен. Него ще го убиеш!

— Да беше помислил, преди да ме предизвиква! — отвърна Грим и изви ръката на Каливър зад гърба му. — Кажи „чичо“. Хайде де, здравеняко! Кажи „чичо“.

— Чичо! — изплака Каливър.

Грим наклони подигравателно глава.

— Извинявай, не те чух? Я пак.

— Чичо!

— Пак не те чувам — рече Грим, усука ръката на Каливър, Векс чу изпращяването на счупената кост, Каливър запищя и се замята, но Грим продължаваше да го държи. — Следващия път като те арестуват — рече, — гледай да си държиш устата затворена, ясно ли ти е? Смятай, че сега ти се размина леко.

Грим освободи жертвата си, а Кай се извъртя и лакътят му се заби в носа на охранителя. Грим изрева от болка, сграбчи отново Каливър, обви с ръка врата му и го дръпна към себе си в страшна мъртва хватка.

— Пусни го! — изкрещя Векс. — Той не искаше да продължава, Грим! Погледни го! Смачкал си го! Пусни го!

Лицето на Каливър вече беше станало мораво. Счупената ръка се люшкаше жално отстрани, краката му ритаха, а пръстите на здравата ръка дращеха ръката на Грим. Грим стегна хватката още повече, без да спира да крачи назад. Каливър престана да рита. Петите му се повлякоха по пода. Двете му ръце увиснаха.

— Пусни го — не спираше Векс. — Ще го убиеш! Грим, пусни го. Пусни го! Грим!

Очите на Грим изведнъж се ококориха, той разтвори ръце и Каливър се свлече на пода. Лицето на охранителя беше станало бяло като стената.

Зачуха се стъпки, Суейн влезе, двама секачи го следваха по петите. Щом видя Каливър, той се втурна напред, рязко отвори вратата на килията, коленичи до падналия и трескаво заопипва пулса му.

— Доведете лекар! — нареди на единия секач, после вдигна невярващо очи към Грим. — Какво си сторил, мътните да те вземат?!