Дерек Ланди
Танит Лоу в… Седморката на злото (11)

Единадесет

Стигането до Германия? Просто.

Намирането на къщата на Йохан Старке? Лесно.

Промъкването във въпросната къща? Никакъв проблем.

Промъкването във въпросната къща като едновременно с това останат незабелязани? Изненадващо трудно.

Коленичил тук, върху този изключително добре лъснат под с вдигнати ръце и половин дузина остриета на коси, насочени към гърлото му, Декстър Векс не беше точно в настроение да се връща назад към плана си, за да установи къде са пропуските, но знаеше, че има такива, а това беше най-важното. „Високомерието“, помисли си той, „бе убиец.“

— Господин Векс — каза Йохан Старке, — трябва да кажа, че съм колкото изненадан, толкова и разочарован. Не бих си и помислил, че човек с вашата репутация ще падне толкова ниско и ще се замеси в обир.

— Йохан — отвърна Векс с усмивка на лице, — наистина няма нужда от враждебност. Има ли къде да поговорим?

— Говорим си тук — каза Йохан — с вас и съучастниците ви, застанали на колене и доста арестувани, бих казал.

Намираха се в голяма овална зала със стъклени стени. Слънцето се промушваше измежду дърветата, които опасваха езерото, и блестеше право в очите на Векс. Рискува да погледне към останалите. Всички бяха спокойни, замаяни, но спокойни, може би с изключение на Вилхелм, който сякаш тихичко хипервентилираше.

Йохан се промуши между Секачите, които ги обкръжаваха.

— Наистина ли смятахте, че ще е толкова лесно да откраднете камата?

Векс се намръщи.

— Откъде знаете, че искаме да вземем точно нея?

— Съучастницата ви не е толкова изкусна, колкото си мисли — каза Йохан.

— Много съм изкусна — обади се Аурора, с обиден тон. А след това добави — Чакайте, какво имате предвид?

— Не вас — каза Йохан. — А красивата дама от снощи.

— Тази красива дама — рече Векс, — дали случайно не ви е споменала името си?

— Моля ви, не обиждайте нивото ми на интелигентност.

— Има много неща, които бих обидил, преди дори да стигна до вашата интелигентност, Йохан. Като например брадата ви. Сякаш брадите на Фу Манчу и Мин Безмилостния са се чифтосали и странният им мутант, роден от тази любов, е изпълзял на лицето ви и умрял на брадичката ви.

Йохан въздъхна.

— Красива брюнетка. Французойка — макар че акцентът би могъл да е фалшив. Изпратил сте я да събере информация. Къде точно се намира камата, каква е системата за сигурност, каква охрана съм поставил…

— Много хитро от моя страна — промърмори Векс. — И какво стана, след като е получила цялата тази информация?

Йохан вдигна рамене.

— Изчезна, заедно с един от Секачите ми. Предполагам, че е мъртъв?

— Прощавайте, Йохан, но не бих могъл да зная. Нямам представа за кого говорите. Не съм я пращал. Не съм пращал никого. Ако смятахме да откраднем камата, нямаше да надигаме подозренията ви, като изпратим някого предварително.

— И затова се отбихте, без предварително съобщение — каза Йохан, — като сега.

Векс надигна рамене.

— Хубаво, хванахте ни. И да, щяхме да вземем камата назаем.

— Да я вземете назаем?

— Само за малко. Щяхме да я върнем, честно. След като я употребим, за да спрем Даркесата.

— Ах — рече Йохан, — тази прословута Даркеса, която кара долавящите да нервничат толкова.

— Ако е толкова могъща, колкото всички твърдят, че ще бъде, ще ни трябва доста сериозен арсенал, за да я сразим. Камата ви е едно мощно оръжие.

— И ако ви е трябвала толкова много, защо не минахте по официалните канали? Ърскин Ревъл и Гастли Биспоук са в Съвета на старейшините на Ирландия — просто трябваше да накарате приятелите си да я поискат.

— Ах, Йохан, и двамата знаем, че това щеше да е загуба на време.

— Но защо? — попита Йохан, самата невинност.

— Защото шефът ви е във Върховния съвет, а Върховният съвет в момента никак не е очарован от Ирландия сега, не съм ли прав? Така че каквото и да било официално запитване би било пренебрегнато.

— И вместо това решихте да я откраднете?

— Да я вземем назаем.

— Да вземеш нещо без разрешение е кражба.

— Но кражба звучи толкова по-лошо от вземане назаем.

— Действително звучи зле — призна Йохан, — но се боя, че нямам избор. Аз съм от хората, които спазват правилата. Веднъж арестувани, може би вече ще можем да преговаряме с вашия Съвет за освобождаването ви.

— Това няма да се случи, Йохан. В момента нещата са доста особени, що се отнася до тази международна афера. Не се доверявате на ирландското Убежище, те не вярват на вас, а всички имат неясни мотиви за всичко останало… Просто не мога да бъда част от това. Ако ни арестувате, може да ни използвате като оръжие срещу приятелите ни.

— И все пак, нямате избор — каза Йохан. — Едва ли ще се съпротивлявате, нали? Едва ли ще използвате насилие. Подобно нещо може да се тълкува като акт на провокация между двете Убежища.

— Ирландското Убежище не ни е изпращало.

— Ще ми се да можех да ви вярвам. Но струпването на мощни оръжия звучи точно като нещо, което Ърскин Ревъл би направил, преди враждебността да прелее във война.

— Внимавай, Йохан. Не прави от тази работа нещо, каквото не е.

Йохан погледна към другите.

— Предоставям на всички ви възможност да сътрудничите — каза. — Ако признаете сега, това ще спомогне значително за ранното ви освобождаване и уютен престой в нашите килии. Имате един последен шанс.

Фрайтнинг не каза нищо. Аурора остана безмълвна. Сарацен изглеждаше отегчен. Само Вилхелм като че ли обмисляше предложението. Векс го погледна, като надигна вежда.

— Не се чувствам добре в затворени пространства — измънка Вилхелм.

— Не се чувстваш добре и в открити пространства — напомни му Аурора.

Вилхелм поклати глава.

— Не ставам за затвора. Погледнете ме. Ще ме изядат с парцалите там вътре. Виждал съм килии, където трябва да ходиш до тоалетната пред чужди хора. Не мога да правя това. Имам срамежлив мехур и нервни черва.

— Вилхелм — рече Йохан, — какво ти се е случило, приятелю? Някога беше една от най-ярките звезди на Дойчланд.

— Казахте ми, че съм боклук, когато ме уволнихте.

— Ти ли беше? Е. Все пак е много разочароващо да те видя как се обвързваш с криминални отрепки.

— Хайде сега, Йохан — обади се Сарацен, — нека се въздържаме от обидни коментари. Кой знае до къде може да доведе това? Все пак, в нажежената обстановка може да се окажа принуден да ти припомня някои неща от дивата ти бурна младост и докъде ще я докараме така? Единият от нас ще стои пламнал от срам и смутен, а другият ще бъда аз.

Йохан присви очи.

— Знам една килия точно като за теб, господин Ру. Мисля, че ще ти хареса много.

— Може би по-късно. Точно сега съм зает с една работа.

— Никъде няма да ходиш. Хванали сме теб, хванали сме колегите ти, няма какво…

Векс се засмя и Йохан насочи вниманието си към него.

— Нещо смешно ли има?

— Има нещо, да — отвърна Векс. — Колцина от Мъртъвците бяха там, Йохан? По колко души бяхме винаги?

Йохан не отговори веднага.

— Седем — каза след това.

— Точно така. Седем. Добра цифра за всяка група хора, винаги съм си го мислил. Седемте самураи. Великолепната седморка. Седемте джуджета.

— Седем булки за седем братя — добави Сарацен.

— Именно — каза Векс. — Седмина. И седмина Мъртъвци. Та защо тогава би си помислил, че като дойде време да поведа своя собствена група воини, те ще са само петима?

— Много добре — каза Йохан, — значи имаш най-много още двама. Ще ги намерим и…

— Няма нужда да ги намирате — рече Фрайтнинг. — Те намериха вас.

Йохан се намръщи, а после забеляза малките червени точици, които играеха по гърдите му. Замръзна на място.

— Казвал ли съм ти някога, колко ми харесват стъклените ти стени? — попита Векс. — Понеже наистина, ама наистина, ги обожавам.

— Не би посмял да дадеш такава заповед — продума Йохан.

— Не е моя работа да я давам — отвърна Векс. — Те ще стрелят, ако преценят, че мисията е компрометирана. Имаме си свободни агенти, Йохан, както вече споменах. Не сме подопечни на никое Убежище. Убийството ти няма да е акт на военна агресия, ще бъде просто премахване на пречка. Та значи, ние си излизаме оттук, понеже въпросната мистериозна дама вече промени всичко за нас. Досега смятахме, че имаме предимството на времето — очевидно голяма грешка от моя страна. Така че, Йохан, сега ни пускаш да си вървим, а след това си хващаш камата и я заключваш в най-дълбокото и най-тъмно подземие, с което разполагаш, и когато Даркесата се появи, можеш да ни я дадеш и да се молиш да те спасим.

Една от червените точки сега беше на върха на носа на Йохан.

— Отстъпете — каза Йохан и Секачите отдръпнаха косите. Векс и останалите се изправиха.

— Много мерси — рече Векс. — Бихме останали да си побъбрим, наистина, но явно участваме в надпревара и вече изоставаме.