Дерек Ланди
Танит Лоу в… Седморката на злото (8)

Осем

Сарацен закъсняваше — както обикновено. Не беше изненада за Декстър Векс. Някога, във времената им заедно в Мъртъвците, единствените случаи, в които Сарацен Ру не закъсняваше, бяха когато трябваше да се появи и да ти спаси живота. Този навик никак не беше лош, предвид всичко, но на Векс понякога му се искаше приятелят му да е малко по-организиран в ежедневните си дела.

Всички останали бяха вече тук, споделяйки си пространството в Гълфстрийм V, който стоеше на полосата за излитане в очакване на последния си пасажер. Фрайтнинг Джоунс седеше срещу Аурора Джейн. Роден и израснал в Африка, дълбокият му баритон контрастираше с калифорнийското чуруликане на Аурора, докато си разменяха истории за общи познати и се смееха тихичко. Докато Фрайтнинг беше грамаден и могъщ, Аурора бе ситна и крехка и изглеждаше сякаш ще се пречупи като клонка при някой по-силен вятър. Но външният вид, разбира се, лъжеше. Векс беше виждал тази дребничка брюнетка със сърцевидно личице в битка. Именно затова я беше включил и в екипа, в крайна сметка.

Защо, обаче, беше включил и Вилхелм Скрийм, си оставаше загадка дори за самия него. Наблюдаваше как младият мъж си седи сам със смутен вид и нервно отпива от бутилка с безалкохолно, разливайки малко върху ризата си. Висок, дългучест, блед, с черна коса, която стоеше на главата му като умряла гарга, Вилхелм не беше от хората, които ще те впечатлят от пръв поглед. И, за разлика от други хора, които не успяват да те впечатлят от пръв поглед, Вилхелм така и не успяваше да направи особено впечатление дори и след като го опознаеш повече. Всъщност, колкото и невъзможно да е, той ставаше все по-безинтересен с времето. Което, само по себе си, си беше доста впечатляващо.

Все пак той си имаше своите ползи. Освен беглите познания на езика на магията, Вилхелм имаше доста контакти в немското Убежище, където бе работил като младши Администратор, преди да бъде уволнен заради не особено доброто си представяне като такъв. До този момент успешно ги беше измъкнал от властите. Малката групичка на Векс може и да беше съставена от магьосници от цял свят, но мисията, с която се бяха нагърбили, беше абсолютно неофициална.

 

 

Грейшъс^[1] О’Калахан погледна назад от кокпита. Макар да не беше от най-високите господа, които Векс някога е познавал, Грейшъс си наваксваше липсата на ръст със страхотна коса и неумолимо слънчев поглед върху света.

— Къде се е дянал този хлъзгав дявол? — попита. — Ако не излетим скоро, някой ще осъзнае, че сме му откраднали самолета.

Аурора прекъсна разговора си с Фрайтнинг и се намръщи.

— Това нещо е крадено? Намираме се в откраднат самолет?

— Не откраднат — намеси се Донеган Бейн от мястото на помощник-пилота.

— Почти откраднат — поправи го Грейшъс.

— Полу-откраднат — доуточни Донеган.

— Квази-откраднат — обобщи Грейшъс.

Сърдитото лице на Аурора не претърпя промяна.

— Та последно — откраднат ли е, или не?

Донеган и Грейшъс се поколебаха.

— Да — измънкаха в един глас.

Аурора клюмна.

— Защо — попита тя, — защо всеки път, когато съм около вас двамата, ще свършим с кражбата на нещо голямо?

— Ама ние винаги го връщаме — защити се Донеган. — Може би невинаги в цялостен вид или пък на точния човек, но все пак го връщаме, така че това не е кражба, това е просто вземане на заем.

Грейшъс го погледна.

— До известна степен е кражба.

— Всеки, който оставя частен джет да се въргаля просто така, заслужава да му бъде откраднат.

— Не се въргаляше просто така — рече Грейшъс. — Беше добре заключен. Отне ни цял час да деактивираме системата за сигурност и да влезем вътре.

Донеган го изгледа.

— Не ми помагаш.

Донеган Бейн и Грейшъс О’Калахан — Ловците на чудовища. Приключенци, изобретатели, автори на „Лов на чудовища за начинаещи“ и продълженията „Ловът на чудовища за начинаещи може би не е препоръчителен“ и „Сериозно, пич, спри с този лов на чудовища вече“. Векс за пръв път срещна нисичкия, но добре сложен ирландец и високия хилав англичанин, докато преследваше един вампир из Хонконг в началото на деветнадесети век. Бяха спасили живота му, той беше спасил техните, а вампирът беше най-хуманно сразен след като прекараха влак през главата му. Оттогава ги свързваше здрава дружба. Е, с изключение на вампира.

Грейшъс погледна навън към пистата.

— Ето го — рече. — Носи се, както винаги.

Векс се обърна, наблюдавайки приятеля си да се качва в самолета. Сарацен Ру беше понапълнял след последния път, когато се виждаха, но иначе изглеждаше в добра форма и здраве. Не беше толкова висок, колкото Векс, но имаше искрица в очите и усмивка, на която май нямаше жена, която да устои.

Векс се усмихна в типичния си стил, докато стискаха ръце и раздрусваха рамене.

— Закъсняваш.

— Нямаше как — отвърна Сарацен, захвърляйки чантата си на една от масите. — Имах една работа с една работа. Стана сложно. Но вече приключи и ето ме на, я да видим кого си имаме тук? Бейн и О’Калахан, дяволи такива. Някакъв нервозен младеж, когото не познавам, как си, как си? Фрайтнинг, не ставай, егото ми няма да го понесе. И Аурора. Единствената ми истинска любов. Скъпата ми. Я ми припомни, ние с теб някога били ли сме влюбени?

Аурора въздъхна.

— Не, Сарацен, не сме били.

— Искаш ли да променим това?

— Какво, сега ли?

— Полетът е дълъг.

— Дори не знаеш къде отиваме.

— Тук си права — рече Сарацен. — Декстър, къде отиваме? Какъв е планът? И защо съм тук?

— Ще ви кажа, щом излетим — отговори Векс, настанявайки се на мястото си и закопчавайки колана. — Капитан О’Калахан?

Грейшъс кимна и започна да щрака някакви копчета.

— Дами и господа — каза през говорителите, — добре дошли на борда на наскоро освободения Гълфстрийм V. Ако позволите да отнема вниманието ви за няколко минути, бих желал да минем през процедурата за сигурност на този самолет. Има двигател, който да ни издигне, и крила, които да ни държат във въздуха. Имаме си колани, които няма да ви свършат кой знае каква работа, ако се треснем в някоя планина.

Джетът започна обиколката на пистата с внезапен подскок и Грейшъс се изкикоти.

— Опа, извинете за това, дами и господа. Всъщност досега не съм карал такова чудо, но съм сигурен, че е лесно като да паднеш от колело.

Този път от говорителите долетя и гласът на Донеган.

— Май имаш предвид „като да караш колело“.

— Че аз какво казах?

— „Да паднеш от колело“.

— Че каква е разликата?

— Искаш да ти обясня разликата между карането на колело и падането от колело?

— Просто исках да кажа, че ако веднъж си карал един самолет, значи кажи-речи можеш да караш всички останали. А, виж. Какво ли прави това копче?

— Не го пипай.

— Ама какво прави?

— Не знам, но не го пипай.

— Все нещо трябва да прави, все пак.

— Естествено, че прави нещо. Нямаше да е сложено, ако не правеше нещо. Но понеже ние не знаем какво прави, не го пипай.

Векс надигна вежда към Сарацен, докато набираха скорост. Сарацен се засмя, отвори уста да каже нещо…

— Ще го натисна — каза Грейшъс от говорителите.

— Не го прави — отвърна Донеган.

— Може да е важно. Може да е копчето за излитане.

— Няма копче за излитане.

— Абе знаеш ли ги тези нови джетове? Може да е копче, което не позволява да избухнем или да се разбием.

— Не казвай думата „разбивам“ — рече Донеган, — не и когато имаме пътници.

— Те не ме чуват — отвърна Грейшъс. — Могат да ме чуят само ако държа това копче за микрофона натиснато. Мога да ги обиждам както ми падне, а те идея да си нямат.

— И все пак — настоя Донеган.

Пистата отвън започна да се размива през прозорците и главата на Векс потъна в седалката.

— Ей — обади се Грейшъс, надвиквайки шума, — мислиш ли, че Аурора си има гадже?

— Вероятно — отвърна Донеган.

— Не мисля, че има — продължи Грейшъс. — Мисля си, че щеше да го спомене. Мислиш ли, че би излязла с мен?

— Вероятно не.

— Защо не?

— Защото си нисък.

— Висок съм колкото нея.

— Да, обаче приличаш на хобит.

— Ами тя може да си пада по това.

— Да си пада по космати крака?

— Краката ми не са космати. Те са мъжествени. Значи мислиш, че би излязла с мен?

— Все още мисля, че не.

Самолетът се откъсна от земята, но Грейшъс продължаваше да говори, надвиквайки рева на двигателите.

— Мислиш ли, че би излязла със Сарацен?

— Вероятно.

— Е, да — Самолетът се издигна още. — Аз бих.

— Би излязъл със Сарацен?

— Ако трябваше да излизам с мъж, да. Ти нямаше ли?

— Не знам. Не мисля, че би бил моят тип. Знаеш ли с кой бих излизал аз? С Фрайтнинг.

— Защо пък Фрайтнинг?

— Просто си мисля, че би бил нежен, нали разбираш?

— Аха. Значи не би излизал с Декстър?

— Би ме било страх да не се порежа на мускулите му — отвърна Донеган и двамата се разсмяха, докато Грейшъс не каза: — О, я чакай, ето това е копчето за микрофона, — след което говорителите замлъкнаха.

 

 

Веднага щом самолетът набра нужната височина, Векс се изправи.

— И така — започна, — както вероятно сте предположили, дойде време да спрем да говорим за събирането на Богоубийците и просто да го направим. Наясно съм, че стана набързо и благодаря за разбирането, но се отвори възможност и може да не ни се удаде по-добра такава.

— Какво се промени? — попита Фрайтнинг.

— Досега чакахме информация за точното местоположение на камата — отговори Векс. — Знаехме, че е при Йохан Старке, но не знаехме къде точно. Сега вече знаем. Изложен е в къщата му, заедно с цяла колекция други несъмнено безценни дреболийки. Трябва да го докопаме преди да го скрие отново. Веднага щом е в ръцете ни, тръгваме след останалите.

— Няма да е лесно — каза Аурора.

— Именно затова вие сте с мен — хората, на които мога да доверя живота си. Освен на теб, Вилхелм. Без да се обиждаш.

Вилхелм бързо поклати глава.

— Не, разбира се, че не. За мен е просто чест да съм част от екипа и знам, че ако ми позволите, ще докажа, че съм достоен за…

— Къде е врачката? — прекъсна го Аурора. — Или, о, извинете, ясновидецът? Последният път, когато бяхме заедно, не спираше да мели нелепици и високопарни глупости. Какво беше казал? „Предусещам величествен мрак, като облак покрил небето в беззвездна нощ.“ Кълна се в Бога, че ми идеше да му тресна един.

— Тъжно, но — отвърна Векс — Джери Ордейн вече не е сред нас. Умря миналата година.

— О — рече Аурора. — Е, сега се чувствам лоша. От естествена смърт?

— Обезглавяване.

— Значи… не съвсем естествена.

— Кой го уби? — попита Сарацен.

— Не знам — отговори Векс. — Разследвах, доколкото ми позволи времето, но не успях да открия никакви улики.

Аурора надигна вежда.

— Ъ, без да се обиждаш, Декстър, но какво разбирате вие от разследване на убийства?

— Доста — отвърна Векс. — Скълдъгъри Плезънт не чака войната, за да реши внезапно да стане детектив, нали. Винаги е бил такъв, дори когато беше войник. А Сарацен и аз бяхме там. Видяхме го в действие. Да решиш една загадка е доста просто… в повечето случаи. Търсиш улики. Уликите идват под различна форма.

— Понякога е следа от стъпка — намеси се Сарацен, — понякога е парченце пръст. Друг път е дума, име или препратка. Понякога препратката е очевидна, понякога е скрита.

Векс кимна.

— Значи, взимаш думата или името, или препратката и ако откриеш повече от една улики, ги събираш, сортираш ги в групи и намираш общото между тях. Или пък взимаш парченцето пръст и откриваш откъде идва. Или взимаш следата от стъпка и намираш чий крак я е оставил.

— И по този начин разплиташ загадката, така ли? — попита Аурора, не особено впечатлена. — Пръст, следи от стъпки и препратки? И това ли е всичко, което сте научили от Скълдъгъри?

— Да — отвърна Векс. — И приложих всичко към убийството на Джери Ордейн, но не открих нищо подозрително.

— Освен факта, че някой му е резнал главата.

— Знаеш какво имам предвид. Не виждах как смъртта му може да е свързана с четирите оръжия. Мястото беше претършувано от-до. Телевизорът беше откраднат. Съдейки по вида, в който бяха оставили жилището, явно е била банда главорези. Единственото чисто нещо в цялата работа беше главата на Джери. Явно е станало с някакво острие, някакъв вид меч.

Всички насочиха погледи към Фрайтнинг.

— Не бях аз — рече той, ядосан. — Какво, само защото използвам меч, изведнъж се оказах заподозрян, така ли? Е добре, не може да се каже точно, че харесвах човека. Смятах, че е измамник и шарлатанин и не особено добър долавящ. Но не съм го убивал. Освен това си имам алиби. Вероятно. Кога е умрял?

— На Хелоуин.

— Нямам алиби — нещастно промълви Фрайтнинг.

Вилхелм се обади от седалката в ъгъла:

— Умрял е миналата година и не си ни казал? Защо не си ни казал? Можеше всички да сме мишени.

— Първо — каза Векс, — убийството му може да няма нищо общо с тази мисия. От онова, което разбрах за Джери след смъртта му, той има неприятния навик да си създава врагове. Предната година е направил поредица от предсказания на някои много могъщи и доста опасни личности, от които и едно не се е сбъднало. Статистически погледнато, това е твърде невероятно. Второ, миналата година ти нямаше нищо общо с цялата тази работа, Вилхелм. Дори и да е имало отряд убийци по петите ни, ти щеше да останеш недокоснат.

— Искам само да се знае — заяви Фрайтнинг, — че не съм убил Джери Ордейн.

— И аз не съм — каза Аурора. — Макар да ми се искаше.

— Ако убийството му имаше някаква връзка с тази мисия — започна Сарацен, — тогава какво би означавало това?

— Би означавало, че там някъде има някой, който не желае да сложим ръка върху Богоубийците — каза Векс. — Ако това е вярно, несъмнено ще пресечем пътища с него в следващите няколко дни.

— О, боже — промълви Вилхелм.

Аврора се обърна към него.

— Извинете, мисля, че не сме имали удоволствието да се запознаем.

— Моя грешка — намеси се Векс. — Аурора Джейн, това е Вилхелм Скрийн. Вилхелм, това са Аурора и всички останали.

— Здрасти, Вилхелм — каза Аурора с усмивка. — Само исках да проверя — мислиш ли да се оплакваш всяка минута, докато работим по мисията, или все пак ще се стегнеш през следващите няколко часа?

Вилхелм пребледня още и така потъна в седалката си, сякаш се опитваше да мине през нея.

— Вилхелм е добро момче — намеси се Векс. — Може да му липсва опитът, с който разполага всеки от нас, но онова, което няма като бойни умения, наваксва с… Както и да е, добре дошъл на борда, Вилхелм. Първа спирка — Германия. Утре вечер се промъкваме и отнасяме камата.

— Защо не тази вечер? — попита Фрайтнинг.

— Тази вечер Йохан Старке организира парти, за да се изфука с колекцията си. Охраната ще бъде затегната, а навсякъде ще щъкат гости. Само глупак или някой безразсъден смелчак би се опитал да открадне камата тази вечер.