Дерек Ланди
Танит Лоу в… Седморката на злото (27)

Двадесет и седем

Вратата на килията се отвори и един от Секачите махна. Векс се изправи вдървено. Бяха му отнели кесията с листенцата и сега кракът го болеше зверски. Поведоха го накуцващ към Главната зала. Останалите вече бяха там, изправени пред три празни подиума. Сарацен и Фрайтнинг изглеждаха що-годе добре, но Грейшъс и Донеган бяха покрити с впечатляващи белези, а Аурора се държеше за раната и очевидно я болеше.

Подиумите се отвориха и от тях се издигнаха тронове. Впечатляващо. На троновете седяха Старейшините Палавер Грейвс и Илори Ретисент, хубава жена с едно постоянно отегчение, изписано на лицето й. На средния трон се подвизаваше Великият маг Котернус Оуд. Беше красив, но поостарял — годините бяха взели своето от кожата му. Бялата му коса бе плътно подстригана по скалпа и носеше робата на Старейшина просто като допълнение. Беше колкото жесток, толкова и интелигентен и никак не беше за подценяване.

Оуд четеше някакъв документ, докато троновете заставаха на мястото си с щракване. Мина още малко време преди да вдигне очи.

— Великият маг Ревъл настоява да бъдете освободени — започна той и звучеше като че се забавлява. — Обясних му, нееднократно, че сте проникнали в това Убежище незаконно, като сте нанесли щети на мой служител по време на това си деяние, с намерението да откраднете ценно и опасно оръжие. Бихме били съвсем в правото си да ви хвърлим в най-близкия затвор и да забравим за съществуването ви.

Векс, който стоеше прав заедно с останалите, премълча.

— Фактът, обаче, че сте нарушили закона, за да спрете Танит Лоу и нейната сбирщина, ви поставя в малко по-благоприятна светлина. Но само малко, подчертавам. Все пак може би достатъчно, за да получите облекчени присъди… ако се почувстваме по-лежерно. — Оуд замълча за малко, достатъчно дълго, за да изгледа неодобрително Грейвс. — Но при разглеждане на записите от времето на инцидента и след разговорите с различни свидетели, Съветът е готов да признае, че вашите действия спасиха няколко живота — не на последно място, сред които, този на Старейшина Грейвс. Бихте могли да използвате суматохата, за да избягате, но не го направихте. Останахте и оказахте помощ и… ние благодарим за това.

— Моля, няма защо — отвърна Сарацен. Векс забеляза как Аурора го срита по кокалчето, за да го накара да млъкне.

— И така — продължи Оуд, — ще бъдете освободени без последствия. Въпреки това, ако бъдете забелязани в Англия дори веднъж през следващите три години без писменото разрешение на този Съвет, ще бъдете арестувани отново. Ясен ли съм?

— Ами Танит? — попита Векс.

Оуд го изгледа хладно.

— Какво за нея, господин Векс?

— Ирландското Убежище държи доктор Най в готовност да й окаже помощ. Ако някой може да я отдели от Останката, то Най е създанието, което може да го направи.

— Най — повтори Оуд. — Най… къде ли съм чувал това име? А, да, сега си спомних. От устите на затворници, измъчвани до смърт, ето къде. Ирландското Убежище подслонява военен престъпник, отговорен за смъртта на…

— Не подслонява никого — прекъсна го Фрайтнинг. — Условията на Споразумението включваха амнистия за Най, наравно с всички останали, които са воювали на страната на Меволент.

— Да не би да защитавате военнопрестъпник?

— Защитавам ирландското Убежище.

— Внимавайте на кого се доверявате, господин Джоунс — отсече Оуд. — А същото важи и за вашите приятели от африканските Убежища. Може би не е добра идея да заставате рамо до рамо с едно непостоянно в позициите си Убежище, което толкова стремглаво бива изолирано от всички страни.

— Това леко ми звучи като заплаха — отвърна Фрайтнинг.

— Моля да ме извините — обади се Грейшъс с усмивка на лице, — дали не би било възможно да се върнем на момента, в който ни изказвате неохотните си благодарности и ни пускате да си ходим, въпреки проникването ни тук, което би било просто прекрасно.

Оуд изръмжа.

— Мда, е, може би е най-добре да прекратим този разговор. Господин Векс, Танит Лоу остава тук като наш затворник, както и Вилхелм Скрийм. Тялото на Черната Анис ще бъде кремирано, а прахът й ще бъде погребан в необозначен гроб. Колкото до вампира…

Някакъв човек се приближи и заговори в ухото на Оуд. Той отново изръмжа и махна на човека да се отдалечи.

— Вампирът успява да ни се изплъзне и до този момент.

— Да ви се изплъзне? — повтори Аурора. — Но вече е сутрин. Слънцето изгря. Дъск би трябвало вече да е с нова кожа.

— Разбирам това.

— Велики маг Оуд, търсите гол мъж, който да обикаля Убежището. Как е възможно да мине незабелязан?

— Най-добрите ми хора работят по случая дори и в този момент.

— Кой?

Той се вторачи в нея.

— Най-добрите. Хора. Би следвало да вземете пример от господин О’Калахан, между другото. Той разбира смисъла на това да не противоречи на някой, който е демонстрирал милост спрямо него.

— Освен това ми се пишка — обади се Грейшъс.

— Вън — каза Оуд с въздишка. — Всички. Вън. И да не сте омърсили прага ми отново.

 

 

От всичко беше останала само още една работа, която да свърши — и тя не бе нещо, което очакваше с нетърпение.

Беше се сбогувал с всички, като им благодари за помощта в задачата, която се превърна в същинско бедствие, след което се върна в Ирландия. На летището го чакаше кола, която го закара директно в Роърхейвън. Почука на вратата на Гастли Биспоук и влезе.

Гастли забиваше бясно юмруци в боксовата круша в ъгъла на кабинета си. С яростта, която влагаше в ударите, Векс бе убеден, че знае за кого си мисли Гастли.

— Защо не ми каза? — попита Гастли, без дори да го погледне. Белязаното му лице бе покрито с пот.

— Защото щеше да поискаш да дойдеш с нас — отвърна Векс, — а вече не можеш да го направиш. Ти си Старейшина. Трябва да се въздържаш.

Гастли се движеше около крушата, обсипвайки я с дъжд от удари.

— Става дума за Танит.

— Именно — Векс се подпря на ръба на масата, за да облекчи тежестта върху ранения си крак. — Лично е. Не можеш да позволиш нещата да станат лични. Съжалявам, Гастли, нямаше как да ти кажа.

— Това беше грешка. Това беше огромна… — Гастли фрасна крушата с дясно кроше и цялата конструкция се разтресе. Сега вече погледна към Векс и свали ръкавиците. — Щяхме да успеем да ви организираме подкрепление. Щяхте да разполагате с всички ресурси, от които щяхте да имате нужда. Щяхме да успеем да го направим бързо и чисто и щяхме да имаме всички Богоубийци, и щяхме да приберем Танит.

— Не. Нямаше да се получи. Само участието на Танит във всичко това означаваше, че нямаше никакъв шанс да успеем. Заради нея ни хванаха и в немското, и в английското Убежища. Единствената причина да не сме във война в момента е точно фактът, че ти нямаше и представа какво планирам.

Гастли грабна една кърпа и се избърса.

— Къде е тя сега? Все още ли е в Лондон? Можем да я прехвърлим през…

— Опитах. Оуд не дава и дума да се каже.

— Е, може поне да накара лекарите си да опитат и да извадят Останката от нея.

— Той няма интерес да я спаси — иска само да я накаже. И, косвено, да накаже теб. Слушай, Гастли, когато всичко това приключи, когато и двете страни се успокоят и нещата се върнат към нормалния си ритъм, той ще я прехвърли. Знаеш, че ще го направи. Но дотогава, тя ще е в затвора.

Гастли бавно и дълго издиша.

— Даа. Предполагам, че поне ще е на сигурно място. Няма да може да нарани никого. И никой няма да може да нарани нея. Ами Богоубийците?

— От онова, което имаме като информация, в момента са при Били Рей Сангуайн, който изглежда има изрична заповед да ги унищожи. Колкото до Танит, всичко е било, за да се предотврати употребата на оръжията срещу Даркесата — тя никога не е планирала да ги използва сама.

— Но сега, когато е заловена, Сангуайн може да се възползва от тях — рече Гастли. — Сега трябва да се съсредоточим върху това да го проследим и заловим.

— И каква е главната цел на това начинание — да вземем Богоубийците — попита Векс — или да ступаме Били Рей?

Гастли вдигна рамене.

— Не може ли и двете?

Векс си позволи една кратка усмивка.

— Всички започнаха да забравят за Даркесата — каза. — Вниманието на всеки Съвет по света е фокусирано тук. Всички говорят само за нарастващото напрежение и тази война, която приемат за неизбежна. Разсеяхме се, Гастли. Когато Даркесата дойде, ще ни изненада, независимо колко предупреждения сме получили.

— Значи е хубаво, че имаме хора като теб и Скълдъгъри, и Валкирия, нали? — отвърна Гастли. — Хора, които могат да игнорират заповеди и протокол и просто да направят онова, което е необходимо.

В екс надигна вежда.

— Да не би това да е твоят начин да ми дадеш разрешение да продължа да правя онова, което правя?

— Че ти откога имаш нужда от разрешение за нещо? Само се опитай да не започнеш тази война наистина, става ли? И без това си имаме достатъчно проблеми. Между другото, как е Сарацен?

— Както винаги. Предава ти поздрави. Каза ми да ти кажа, че ако Съветът на старейшините има нужда от него, да му се обадите.

— Планирахме да го направим. Откри ли каква е силата му вече?

Векс разкриви лице.

— Не, не съм. Но ще го направя.