Дерек Ланди
Танит Лоу в… Седморката на злото (25)

Двадесет и пет

Тежките врати се захлопнаха, алармите започнаха да вият, а навсякъде около тях наскачаха Секачи. От един скрит тунел нахлуха магьосници, ръцете и очите им сияеха мощно, а в дланите им танцуваха пламъци. Беше капан. Беше капан, в който всички се бяха хванали.

— Никой — каза дребен мъж, който се приближаваше — да не мърда.

Векс погледна към другите, за да се увери, че няма да направят някоя глупост. После погледна към Танит и нейната шайка. Анис въртеше бясно глава насам и натам, с тревога в очите, но кожата й все още не посиняваше, което си беше добър знак. Вилхелм изпищя, разбира се, а Танит остана спокойна, с леко подигравателна усмивка на лицето си.

Името на дребния човек беше Палавер Грейвс. След убийството на Великия маг Стром, Котернус Оуд се изкачи по стълбицата, за да заеме мястото му, а Грейвс, от своя страна, запълни мястото на Оуд като Старейшина. Векс не бе имал много вземане-даване с него през годините, беше го срещал веднъж или два пъти, но нямаше представа дали го харесва, или не.

— Я се вижте, досадни дребни мушици, — бавно издума Грейвс, наслаждавайки се на момента, — всички безпомощно уловени в мрежата ми.

О да, Векс беше вече съвсем сигурен, че не харесва този тип.

— Декстър Векс — изрече Грейвс. — Сарацен Ру. Грейшъс О’Калахан. Трима ирландски магьосници влизат с взлом в английското Убежище, за да откраднат оръжие с безгранична мощ… някой би могъл да каже, че това е добра причина за започване на война.

— Това няма нищо общо с ирландското Убежище — каза Сарацен. — Ние сме тук по собствена воля.

— Даа, да — отвърна Грейвс, — разбира се, че така ще кажете. И, виж ти, кой бил с теб? Фрайтнинг Джоунс, оперативен агент на най-голямото Убежище в Африка. Донеган Бейн, английски магьосник и измамник.

— Аз съм измамник — повтори Донеган и звучеше доволен.

— И Аурора Джейн — завърши Грейвс, — американска магьосница, която предаде собственото си Убежище. Всички вие би трябвало да се срамувате от себе си.

Аурора кимна.

— Реших — каза тя. — Не те харесвам.

Векс я погледна.

— Точно това си мислех и аз.

— И аз — обади се Фрайтнинг.

— И аз — съгласи се Танит.

— Ах, да — рече Грейвс, премествайки вниманието си от групата, — нима това не е така прочутата Танит Лоу. Кажи, това версията на продажна зла убийца ли е, или все още си обладана от Останка?

Сам се засмя на малката си шегичка. Танит се усмихна, но не каза нищо.

— Беше забавно — продължи Грейвс, — да ви наблюдавам как се промъквате, едни такива тихи и безшумни. Явно е, че ви очакваме още откакто Йохан Старке докладва за липсата на камата преди осем часа. А щом чухме за суматохата в Чикаго, стана ясно, че е само въпрос на време преди крадецът или крадците да се опита да добави и меча към колекцията си. Трябва да призная, обаче, че два комплекта обирджии в съревнование, попаднали в капана ми едновременно, е… това беше неочакван бонус.

Този път вече Танит се разсмя.

— Радвам се, че го намираш за също толкова забавно, колкото и аз — каза Грейвс, смеейки се заедно с нея.

— Всъщност е доста по-забавно.

— О, съмнявам се.

— Не, наистина — отвърна Танит. — Бих казала, че точно в този момент се забавлявам много повече отколкото ти би могъл въобще.

Лицето на Грейвс се помрачи от раздразнение.

— И защо така? Да не би да се радваш на собствената си глупост? Да не би да се забавляваш от перспективата да прекараш остатъка от нещастния си живот в затворническа килия със заключени магически сили?

— Не — отговори Танит. — Просто се забавлявам на твоето разбиране за капан, нищо повече.

Грейвс се увери, че е огледал своите магьосници и Секачи преди отново да спре поглед върху нея.

— Обградени сте — каза. — Надхитрени. Ние сме повече. Ние сме по-изкусни.

— Но не сте по-умни.

— Нима? Смяташ, че си по-умна от мен, така ли? Ти си престъпница, госпожице Лоу. О, да, знам всичко за теб. Обучена си за убиец, после си преминала в бизнеса с наемни услуги, преди да свършиш като ловец на глави на свободна практика. Обичаш да се биеш. Това е всичко, което обичаш да правиш. Докато аз съм академичен тип. Посветил съм целия си живот на магическите езици. Разкривал съм тайни и съм изследвал скрити истини.

— Това не те прави по-умен от мен — възрази Танит. — Само те прави още по-скучен.

Търпението на Грейвс вече се изчерпваше и това си личеше по физиономията му.

— Хвърлете оръжията си и вдигнете ръцете си горе. И някой да изключи проклетата аларма, направо ме заболя главата от нея.

Танит се ухили, но направи, каквото им бе казано, като остави меча си на земята. Грейшъс и Донеган предадоха пистолетите си. Секачите се нахвърлиха върху им, приготвили окови и миг по-късно воят прекрати, а тежките врати се отвориха. Векс изпъна ръце, за да му сложат чифт лъснати белезници, но в другия край на помещението настъпи суматоха и той забеляза, че Танит изрита някого. Погледна към Секача пред себе си, онзи с белезниците. В последния момент го избута и се отдръпна, наясно, че Сарацен и останалите правят точно същото нещо. Сега вече стояха в плътно каре, в напрегнато очакване и наблюдаваха Секачите и магьосниците около тях, всички нащрек за искрата, която щеше да разпали битката.

— Това е нелепо! — развика се Грейвс. — Нямате никакъв шанс! Нито един от вас!

Векс вече виждаше Танит сред група Секачи, отново ухилена до уши.

— Танит Лоу — каза Грейвс, а гласът му буквално трепереше от възмущение, — ще позволиш на Секача да те окове или ще заповядам да…

— Попитай ме колко съм умна — прекъсна го Танит.

— Какво?

— Попитай ме — повтори тя. — Хайде. Предизвиквам те.

Той зяпна.

— Много добре. Госпожице Лоу, колко умна си?

— Много — отговори му тя. — Винаги съм си била умница, още преди Останката. Не бях гений, не, разбира се. Но бях доста умна. Достатъчно умна, за да се справям с живота, нали разбираш? Но Останката, е… Останката е обитавала някои доста впечатляващи умове, нека ти кажа, и не на последно място сред тях беше Кенспекъл Граус. Чувал ли си за него?

— Да — отвърна Грейвс, въртейки очи, ама наистина. — Професор по научна магия. Умря преди няколко години.

— Същият — каза Танит. — Та, макар и на практика да не съм толкова умна, колкото беше той, в същото време съм живяла в главата му. Пазя всичките му спомени в моите. Например спомена за това как да създам даден вирус в газообразна форма, да го сложа в една трошлива стъклена сфера и да метна тази сфера във вентилационната система на дадена сграда.

Никой вече не обръщаше внимание на Векс и другите. Всички гледаха Танит.

— Какъв… какъв вирус? — попита Грейвс.

— Да си гледал онзи филм „28 дни по-късно“ с Килиън Мърфи и Брендан Глийсън? Сещаш ли се за онези разбеснели се зомбита, които тичаха навсякъде?

Грейвс преглътна.

— Да?

— Хубав филм, нали? Даваха го по телевизията преди две седмици. И ми подсказа идеята. Вирус на бяс под формата на газ, пуснат през вентилационните тръби. Това и направих.

Грейвс се поколеба, после се усмихна. После се разсмя.

— Значи си ни заразила всички с вирус на бяс, така ли? И сега всички сме безмозъчни бесни зомбита, които пищят и се разкъсват взаимно? Е, това е впечатляващо. Макар че изглеждам забележително спокоен като за заразен със зомби бяс, нали? Както и всички присъстващи. Чудя се защо ли е така? Може би, и това е само едно предположение, може би, защото всъщност не си толкова умна, за колкото се смяташ?

— Може би — отвърна Танит. — Или може би понеже съм запозната с протокола на това място, успях да предвидя всеки един ход, който направихте до този момент.

Грейвс се изсмя отново.

— Като например?

— Като например пълното блокиране — отговори Танит. — Когато има проникване в Убежището, цялата сграда преминава в режим на блокаж, при който коридорите се заключват и определени зони се вентилират от нови източници. А после, когато блокажът бъде вдигнат, всички онези хора, които са се намирали в споменатите зони и са били изложени на онзи въздух отново получават свободата да се разхождат навсякъде.

Грейвс започна решително да пребледнява.

— Ние не сме заразени — обясни Танит. — Но ако се заслушате внимателно, съм почти убедена, че ще можете да чуете онези, които са.

И сякаш отрепетирано предварително, Векс дочу викове и крясъци, които се приближаваха все повече.

Грейвс се обърна към магьосника зад себе си.

— Блокирайте — заповяда. — Веднага. Незабавно. Блокирайте всичко!

— Не може да го направи — спокойно се обади Танит. — Нужни са двадесет и три минути, за да приключи целият цикъл на блокадата. Така че имаме около двадесетина минути преди онези врати да могат да се затворят отново. Мислиш ли, че ще можеш да оцелееш двадесет минути, господин Грейвс?

От мястото, на което беше застанал, Векс виждаше вратата. Беше тъмно вън в коридора, откъдето се носеха крясъците, но можеше да различи и форми. Движеха се бързо. Бързо.

— Пригответе се — каза. — Идват.