Дерек Ланди
Танит Лоу в… Седморката на злото (19)

Деветнадесет

Векс погледна навън към полята и горите на провинциална Полша, които се редуваха покрай прозореца му, а после забеляза полосата за кацане отпред. Беше малко летище с няколко барачки и кула, опасана с ограда. Спуснаха се леко и вече бяха на метри от земята, когато Сарацен подскочи като ужилен.

— Ракета! — извика.

Миг по-късно един проблясък отвън улови погледа на Векс, но Аурора вече беше скочила. Плесна с ръце и прозорецът до нея се пръсна. Тя протегна ръка, а силна струя въздух нахлу вътре и това беше всичко, което тя бе в състояние да направи, за да отклони ракетата към земята. Експлозията преобърна самолета странично. Той се удари в полосата и се завъртя. Векс удари главата си, разлетяха се чанти, а отгоре се разнесе ужасяващ стържещ звук. Самолетът спря внезапно. Векс скочи от седалката си преди сам да разбере какво прави. Закуцука към вратата с Аурора по петите си, отвори я с трясък и скочи на пистата.

От другата страна на летището забеляза фигура с тъмни очила, която презареждаше установка за изстрелване на ракети. Изстина отвътре, докато наблюдаваше как Били Рей Сангуайн го прикрепя на рамото си и стреля.

Аурора събра ръце, улавяйки ракетата във въздушен тунел, отклонявайки я точно преди да удари самолета. Ракетата направи тегел и полетя обратно към изпращача си, но Сангуайн вече потъваше в земята.

Ракетата се удари на мястото, където Сангуайн беше клекнал до преди миг, а експлозията почти замаскира звука на далекобойна пушка. Аурора изръмжа, завъртя се и падна на коляно. Още един изстрел, от кулата, за малко не я уцели. Векс запълни ръка с енергия и отвърна на огъня, но целта му вече я нямаше. Един куршум прелетя покрай бузата му като разярено насекомо. Там горе снайперистът имаше всички предимства. Векс грабна Аурора и я повлече към самолета. Фрайтнинг вече беше насреща, за да я вкара вътре. Още един куршум долетя и се удари в крака на Векс, но той успя да се метне настрани и Фрайтнинг можа да свърши останалата работа.

Стрелецът откри огън по кокпита, а Ерейшъс и Донеган се хвърлиха надолу, паднаха върху Векс и ранения му крак.

— Какви ги вършат? — крякаше Вилхелм — Какви ги вършат?

— Махнете се от вратата! — извика Сарацен — Назад!

Някой, вероятно Фрайтнинг, сграбчи Векс и го издърпа назад. Грейшъс хвана Аурора, чиято рана кървеше. Векс погледна към вратата, за да види как Сангуайн изскача от земята вън, хвърля нещо в самолета и отново изчезва.

— Граната! — изрева Векс.

Но Аурора беше готова. Наклони длани и стена от въздух затрептя между тях и експлозията, която разтресе самолета. Векс падна върху Фрайтнинг, а някой се стовари върху него, но очите му бяха затворени, а и не можеше да чуе нищо, така че въобще не разбираше какво, по дяволите, се случва. Подуши дим.

Отвори очи и изчака светът да дойде на фокус. Ушите му пищяха. Тялото му беше изтръпнало. Усещаше плетеницата от крайници, в която беше заклещен — нечие коляно се опираше в гърба му, а един лакът се беше забил в челюстта му, но болка нямаше. Дори не чувстваше куршума в крака си.

Забеляза движение и му отне един миг да разпознае Донеган, който лазеше към товарния вход в задната част на кабината. Отвори я, обърна се, за да извика на останалите и в този момент една ръка се пресегна надолу и го сграбчи. Преди Векс дори да успее да седне, Донеган бе издърпан от погледа му.

Звуци от покрива на самолета. Борба. Вик. Някой до него, сипещ ругатни. Сарацен, в диво търсене на нещо си. На оръжие. Откри го, насочи го нагоре, изчака момент и после стреля — веднъж, два пъти. Сгромолясване. Някой полетя надолу покрай прозореца до Векс. Спрингхийлд Джак.

Снайперистът все още стреляше. Сарацен се премести до вратата и отвърна на огъня, но куршумите се приближаваха опасно близко. Векс се изправи, пристъпи към Вилхелм, който все още пищеше, и приклекна до Аурора.

— Трябва да се кача до онази контролна кула.

Тя изръмжа, но подаде ръка. Той я издърпа да стане и двамата отидоха до товарния вход. Скочи пръв, увери се, че наоколо е чисто, и й помогна да се спусне. Придвижиха се покрай корпуса на самолета, изчакаха докато снайперистът презареди, после пристъпиха напред. Аурора помаха с ръка и вятърът подхвана Векс и го запрати във въздуха. Беше странно усещане и не особено приятно, но мерникът на Аурора беше идеален и Векс се претърколи към счупения прозорец.

Вампирът Дъск забеляза пристигащия Векс, спря да презарежда и размята пушката, замахвайки като с бухалка, в момента, в който Векс се спусна в кулата. Прикладът се стовари в ребрата му и той остана без дъх, докато се размазваше на пода. Дъск го удряше отново и отново. Може би не беше от най-ефективните появявания, трябваше да признае, но поне беше вътре.

Векс се претърколи странично и приклекна, опитвайки се с всички сили да игнорира болката в ребрата и онази в крака и в пламналите му дробове. Дъск беше бърз, дори за вампир, а той беше грациозен и обигран боец.

Дъск атакува със завъртане, а Векс се вряза в него. Пушката падна и юмрукът на Векс се удари в скулата на вампира. Беше удовлетворяваща връзка, която накара Дъск да се отпусне назад, но Векс продължи да настъпва, подлъгвайки Дъск заднешком да стигне до ъгъла. Дъск се опита да се измъкне, хитро вампирче си падаше, но лявата ръка на Векс се шмугна покрай главата му и го издърпа в стягаща хватка, докато дясната ръка се залови за работа по лицето и тялото. На открито, Дъск щеше да има предимството на умението си да се върти и мята и да върти кръгчета около Векс. Ала тук, хванат в ъгъла, това си беше поредният уличен бой. А ако имаше нещо, с което Векс беше запознат из основи, това бяха уличните боеве.

Издърпа Дъск с лице надолу към коляното си, после го сръга със същото коляно в гърдите, докато онзи се опитваше да се изправи. Краката на Дъск поддадоха и защитата му падна, а Векс го затрупа с ритници.

Зад гърба му се усети движение, една ръка го стисна за рамото и внезапно целият се вледени и извика, направи крачка назад, чувствайки се така, сякаш някой изсмуква живота от него. Обърна се и видя момиче с къса руса коса и изплашено лице. Избута я, махна я от себе си, и в момента, в който контактът се изгуби, той започна да диша отново. Ала магията му беше изчезнала.

Дъск се изправи, все още треперещ, оголи зъби, а Векс го прасна с юмрук в челюстта. Не за пръв път Пиявица му изсмукваше силата, а и едва ли беше за последен. Магията му щеше да се върне. А междувременно все още разполагаше с юмруците си.

Почти не забеляза как стената започна да се пропуква, но в последния момент се хвърли назад, а острият бръснач на Сангуайн се размина с гръкляна му на косъм.

— Били Рей — каза Векс, с не особено щедра усмивка, — отдавна не сме се виждали.

Сангуайн изчетка една прашинка от костюма си, докато го оглеждаше през онези свои очила. Зад него Дъск бавно се изправи, а русото момиче — пиявицата — се присъедини към тях. Векс прецени, само от изражението на лицето й, че не беше боец. Горкото дете изглеждаше ужасено.

— Не достатъчно отдавна — отвърна Сангуайн. — Последния път, когато се видяхме, ти ми чупеше ръката.

— Тъкмо беше опитал да ме убиеш.

— Бях съвсем сигурен, че съм те убил.

Векс издърпа надолу яката си и показа стария белег от дясната страна на шията си.

— Почти — рече. — Честно казано, не беше най-добрата ти работа. Като че беше нещо разконцентриран този ден.

Сангуайн вдигна рамене.

— Няма да лъжа, имах си грижи. Но това не е извинение. Бях нает да те убия, трябваше да те убия, това е. Да те оставя жив беше просто… е, непрофесионално и се извинявам за което. При това положение, имаше пълното право да ми счупиш ръката.

— Забрави за това — каза Векс, докато наблюдаваше как го оглежда Дъск.

— Сега можем да го убием — рече вампирът. — Сабине му изсмука магията.

Сангуайн поклати глава.

— Боя се, че не. Свършихме онова, за което бяхме дошли.

Дъск нацупи устни.

— Дойдохме да им видим сметката.

— Дойдохме да ги забавим — поправи го Сангуайн. — Ако бяхме убили някого от тях, щеше да е бонус. Ей, ако наистина искаш да се млатиш с Декстър Векс, заповядай. Но Танит вече е взела копието и скоро потегляме за Лондон, а те не са в състояние да ни последват. Нали, Декстър?

— Предполагам, че не — отвърна Векс. — Но ако смятате, че ще можете да сложите ръка върху меча, забравете. Само едно телефонно обаждане и английското Убежище ще се затвори така, че никога няма да попаднете вътре.

— Наистина ли смяташ, че не сме помислили за това? — попита Сангуайн с усмивка. — Танит има резервен план след резервен план. Ще докопаме меча, не се коси.

— А камата? — попита Векс. Наистина ли мислите, че ще имате втори шанс с нея? Ами лъкът? Погрижили сме се за него. Танит може да има всички възможни резервни планове на света, но суровите факти са, че тя искаше четири оръжия, а разполага само с копието.

Усмивката на Сангуайн се разля още по-широко, но не каза нищо. Само вдигна рамене, постави едната си ръка върху рамото на Дъск, а другата — върху Сабине, после стъпи обратно в рушащата се стена заедно с тях и изчезна.

Векс се намръщи. Отиде до счупения прозорец и погледна към димящия самолет. Грейшъс и Фрайтнинг се грижеха за раната на Аурора, а Сарацен и Донеган стояха на пост. Вилхелм показа глава от прозореца, явно ужасен. Сарацен погледна нагоре и вдигна рамене. Врагът се оттегляше. Векс погледна назад към пропуканата стена, все по-разтревожен. Нещо не беше наред.

Закуцука надолу по стълбите към пистата. Донеган му се намръщи.

— Прострелян си.

— Знам — отвърна Векс. — Опитвам се да бъда смел, но мисля, че май ще заплача. Как е Аурора?

— Аурора е добре — обади се Аурора през зъби. — Само ме простреля с едно малко куршумче. Ако аз не заплача и ти не можеш.

— Всички останали добре ли са? Донеган?

— Екстра съм.

— Махнаха ли се? — попита Вилхелм.

— Аха — отвърна Векс. — Хайде слез долу и ела да притиснеш раната на Аурора.

Ужасът върху лицето на Вилхелм бе заменен от неудобство.

— Не се справям добре с кръвта.

— Слез долу, Вилхелм.

С вид сякаш ще повърне само докато си го представя, Вилхелм слезе по стълбите.

Сарацен презареди оръжието си и застана до Векс.

— Сангуайн е още тук някъде — прошепна. — Под земята е, подслушва.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Векс кимна.

— Мисля, че знам защо. — Обърна се към другите. — Танит е взела копието. Не сме в състояние да я надвием, не и след такава засада.

Аурора изсъска, а Грейшъс се извини.

— Как са разбрали? — попита тя, говорейки бързо, за да се разсее от болката. — Откъде са разбрали къде и кога ще кацнем?

— И аз се чудя за същото — каза Векс. — Един очевиден отговор е, че има долавящ на своя страна. Друг очевиден отговор е, че имаме предател.

Веднага всички очи се преместиха върху Вилхелм, който изгъргори нещо неразбираемо.

— Какво имаше предвид преди малко в самолета? — попита Сарацен. — Като крещеше „Какви ги вършат?“ Звучеше като че не можеш да повярваш, че ни нападат, докато си с нас. Сякаш това не е било част от плана.

— Ъ — измънка Вилхелм. — Не. Какво? За какво говориш? Аз бях тук. Всички сме заедно в това. Братя по оръжие. И сестра. Братя и сестра по оръжие. Съединението прави силата, нали? Не съм казал на никого. Не съм предател. Кълна се. Мразя предатели. Мразя ги толкова много. Така ме вбесяват.

— Сангуайн се движи — прошепна Сарацен.

— Вилхелм — рече Векс, — ела насам за минутка, ако обичаш.

Вилхелм облиза устни.

— Всъщност… всъщност, не мисля, че искам да го направя. — Направи крачка назад.

— Няма да те нараня — увери го Векс.

— Изглеждаш така, сякаш ще ме нараниш. Всички изглеждате така. Мислех, че сме приятели. Мислех, че сме екип, като Мускетарите или като Отмъстителите.

— Ние сме екип, Вилхелм. И сега просто искаме една отборна прегръдка.

Очите на Вилхелм станаха на палачинки и той се развика.

— Те знаят! Знаят, че съм двоен агент! Помогнете ми! Моля да ме изведете! Моля ви, помогнете…

Ръката на Сангуайн се показа изпод земята, сграбчи го за глезена и го дръпна в земята преди някой да успее да го стигне. Крещеше по целия път надолу.

— Отидоха си — обяви Сарацен. — Движат се бързо, на изток. Вилхелм все още крещи.

— Да си ходят — каза Векс, а кракът му сдаде багажа. Сарацен го хвана и му помогна да седне на земята. — Да се надяваме, че Вилхелм ще им се пречка, както и на нас. Само че си имаме друг проблем. Грейшъс, може ли да ми донесеш лъка?

Грейшъс изчезна в самолета и след малко се показа отново с дълъг куфар. Отвори го и подаде оръжието на Векс. Векс избра една стрела, постави я в тетивата и я затегна.

— Внимавай с това, — каза Фрайтнинг.

Векс сканира небето, докато не видя птица, високо горе. Прицели се, затегна тетивата и освободи. Стрелата полетя, после започна да пада и се удари в земята някъде зад телената ограда.

— Мислех, че този лък никога не пропуска целта си — рече Аурора.

— Истинският не пропуска — отвърна Векс. — Това не е истинският лък — Захвърли го настрани. — Камата на Йохан, истинската… почти съм сигурен, че и тя е в нея. Води във всичко, а сега държи и копието. Резултатът е три на нула за тях.

Останалите го зяпаха, но никой не даваше признаци да се е стреснал.

— Добре — каза Донеган, — значи знаем, че са тръгнали за меча, което означава, че знаем къде ще бъдат. И ако приемем, че Грейшъс и аз можем да оправим самолета, този път няма да изостанем много-много. Този път ще сме наравно.

— Или пък можем да се обадим на английското Убежище и да им кажем да се приготвят — предложи Фрайтнинг.

— Ще ни чуят ли въобще? — попита Сарацен. — Аурора, ти си американка. Може да те послушат.

— И какво ще направят? — попита тя. — Ще удвоят охраната ли? Мислиш, че ще е достатъчно ли? Имат си други грижи.

— Не мисля, че трябва да им казваме — каза Векс. — Танит Лоу може и да е лондончанка, но през последните години работеше изключително за ирландското Убежище. Каквото и да предприеме срещу тях, ще го припишат на Ревъл и Скълдъгъри и ще имат повод да обявят война.

— И какво предлагаш тогава?

Векс вдигна рамене.

— Промъкваме се в Убежището и открадваме меча преди Танит, после се измъкваме преди някой да се усети.

Сарацен се засмя.

— Безкрайно тъпа идея.

— Знам.

— Ако ни хванат, със сигурност ще тръгнат на война.

— И това е така.

— А имаш ли поне идея как да се промъкнем?

— Още не.

— Може да се дегизираме — обади се Фрайтнинг.

Аурора кимна бързо.

— Като фалшива брада. Винаги съм искала да нося фалшива брада.

Векс се смръщи.

— Ама ти си жена.

— Именно. Никога не биха предположили, че съм била аз.

Векс се изправи с помощта на Сарацен.

— Значи решено. Гледаме какво можем да направим по въпроса с този повреден самолет и досадните дупки от куршуми, после нахлуваме в английското Убежище, отмъкваме меча, ступваме задника на Били Рей Сангуайн и никой не отива на война.