Арналдур Индридасон
Стъклен град (35)

33

— Защо спряхме? — попита Елинборг, когато двамата излязоха от къщата и тръгнаха по улицата.

Полицайката не успя да скрие изненадата си, когато Ерлендур изведнъж благодари на Катрин, задето е била толкова отзивчива. Каза й, че разбира колко й е трудно да говори за тези неща, и я увери, че обсъжданото ще остане между тях. Колежката му зяпна от изненада. Та те тъкмо бяха започнали!

— Започна да лъже — обясни инспекторът. — Изпитанието беше твърде голямо. Ще се срещнем с нея по-късно. Телефонът й трябва да се подслушва и няма да е зле да поставим наша кола пред къщата, за да следи действията и посетителите й. Трябва да разберем с какво се занимават синовете й, да намерим техни скорошни снимки, ако е възможно, но без да привличаме внимание. Трябва да се опитаме и да намерим хора от Хусавик, които познават Катрин и си спомнят онази вечер, въпреки че може и да нямаме успех. Помолих Сигурдур Оли да се свърже с пристанището и фара и да провери дали могат да ни кажат кога точно Холберг е работел за тях. Може би вече го е проверил. Вземи копие от брачното свидетелство на Катрин и Алберт, за да разберем през коя година са се оженили.

Ерлендур вече бе влязъл в колата си.

— И няма да е лошо да дойдеш и следващия път, когато говорим с нея.

— Как е възможно някой да е способен на нещата, които описа! — възкликна полицайката. Мислите й още бяха насочени към историята на Катрин.

— Щом става дума за Холберг, очевидно всичко е възможно — отговори колегата й и пое към Нордурмири.

Сигурдур Оли все още бе там. Бе се свързал с телефонната централа за обажданията до Холберг през уикенда, в който беше убит. Две от тях бяха от транспортната компания, в която работеше, ала имаше три от обществени телефони — две обаждания от телефонна кабина в Лаекяргата и едно от уличен автомат на автобусната спирка Хлемур.

— Нещо друго?

— Да, порното на компютъра му. Следователите прегледаха голяма част от него и мнението им е, че е ужасно. Направо извратено. Най-гадните неща, които можеш да намериш в Интернет, включително с животни и деца. Този тип е имал болен мозък. Мисля, че са се отказали да го гледат нататък.

— Може би няма нужда да ги караме да гледат повече — каза Ерлендур.

— Това със сигурност ни дава представа що за развратно, отвратително нищожество е бил — отбеляза Сигурдур Оли.

— Да не би да имаш предвид, че си е заслужил да бъде ударен по главата и убит? — попита инспекторът.

— И още как!

— Провери ли пристанището и фара за Холберг?

— Не.

— Размърдай се тогава.

— На нас ли маха? — попита детективът.

Двамата стояха пред къщата на изнасилвача. Един от следователите, облечен с бяла престилка, бе излязъл от мазето и им махаше да дойдат. Изглеждаше доста развълнуван. Те излязоха от колата, слязоха в мазето и техникът им махна да се приближат до един от мониторите. Държеше дистанционно управление, с което управляваше една от камерите, инсталирани в дупките в ъгъла на хола.

Погледнаха монитора, но там не се виждаше нищо, което можеха да идентифицират. Изображението беше на петна, слабо осветено, зацапано и замъглено. Виждаше се чакъл и долната страна на дюшемето, но нищо необичайно. Накрая техникът изгуби търпение и реши да им покаже.

— Тук има нещо — каза той, сочейки средата на екрана. — Точно под дюшемето.

— Какво? — попита Ерлендур, напрягайки зрението си.

— Не го ли виждате? — отвърна техникът.

— Какво да виждаме? — намеси се и Сигурдур Оли.

— Пръстена.

— Пръстен ли? — учуди се инспекторът.

— Вижда се ясно, че това, което намерихме под пода, е пръстен. Не го ли виждате?

Те се взряха в монитора и накрая започнаха да забелязват очертанията на предмет, наподобяващ пръстен, ала изображението бе доста неясно.

— Нещо май пречи да го видим по-добре — каза детективът.

— Може да е изолиращ найлон, какъвто се използва в сградите — предположи техникът. Пред монитора се бяха струпали още хора. — Погледнете това тук — продължи той. — Тази линия до пръстена. Може да е пръст. Има нещо в ъгъла, което според мен си заслужава да погледнем по-отблизо.

— Отворете пода — нареди инспекторът. — Да видим какво е.

Екипът следователи веднага се зае със задачата. Отбелязаха мястото и започнаха да го разбиват с пневматичната бормашина. Ситен бетонен прах се вдигна в мазето и Ерлендур и Сигурдур Оли си сложиха противогази. Стояха зад техниците и гледаха как дупката в пода се разширява. Основната плоча бе дебела петнайсет-двайсет сантиметра и на бормашината й трябваше известно време, за да мине през нея.

Щом веднъж я проби, дупката бързо се разрасна. Бетонните парчета се отчупиха, мъжете бързо ги изнесоха настрани и отдолу се показа найлонът, който бяха видели на монитора. Ерлендур погледна към Сигурдур Оли и той му кимна.

След малко найлонът се разкри изцяло. Инспекторът видя, че това е дебел изолиращ найлон за сгради, през който бе невъзможно да се види нещо. Внезапно бе забравил за шума в мазето, за отвратителната воня и за носещия се прах. Сигурдур Оли бе свалил противогаза си, за да може да вижда по-добре. Той се наведе и извика на екипа следователи, които разрушаваха пода:

— Така ли отварят фараонските гробници в Египет?

— Само дето тук няма да намерим никакъв фараон — отвърна Ерлендур.

— Възможно ли е наистина да сме намерили Гретар? — попита детективът с непреодолимо нетърпение. — След всичките тези години! Брилянтно хрумване!

— Майка му беше права — въздъхна инспекторът.

— Майката на Гретар?

— „Сякаш беше откраднат“ — ми каза тя.

— Увит в найлон и скрит тук под пода.

— Марион Брием — измърмори Ерлендур и поклати глава.

Екипът следователи пробиваха с електрическите бормашини, подът се разцепи под натиска и дупката се разрасна дотолкова, че найлоновото руло можеше да се види. Беше с дължината на нормален човек. Екипът следователи обсъди как да процедират с отварянето му. Решиха да го извадят от дупката неразвит и да го отворят едва след като го занесат в моргата в Баронсстигур, където можеше да бъде разгледан, без да се изгуби някое потенциално доказателство.

Взеха носилката, която предната нощ бяха оставили в мазето, и я сложиха до дупката на пода. Двама души се опитаха да вдигнат найлоновата изолация, но тя се оказа прекалено тежка и затова още двама слязоха да им помогнат. Скоро го освободиха от основите, вдигнаха го и го сложиха в носилката.

Инспекторът отиде до найлона, наведе се и се опита да погледне през него. Беше сигурен, че вижда лице, сбръчкано и изгнило, зъби и част от нос. Отново се изправи.

— Изглежда сравнително добре — заяви той.

— А какво е това? — попита Сигурдур Оли, който се бе навел над дупката.

— Кое?

— Това филмови ленти ли са?

Ерлендур се приближи, коленичи и видя ролки филмови ленти, полузаровени в чакъла. Навсякъде имаше ролки. Надяваше се, че на тях ще има нещо.