Арналдур Индридасон
Стъклен град (44)

42

Когато вечерта се прибра в апартамента си, все още нямаше следа от Айнар. Семейството му се бе събрало в родителския дом. Следобед Алберт бе напуснал хотелската стая и се беше върнал вкъщи след емоционален телефонен разговор с Катрин. По-големите им синове вече бяха там, заедно със съпругите си, а бившата жена на Айнар се присъедини малко по-късно. Елинборг и Сигурдур Оли бяха разговаряли с нея през деня и тя им беше казала, че няма никаква представа къде е издирваният. Не поддържали връзка от около половин година.

Ева Линд се прибра малко след Ерлендур и той й разказа всичко около разследването. Отпечатъците, намерени в апартамента на Холберг, съвпадаха с отпечатъците на Айнар, взети от дома му в Сторагерди.

Очевидно бе отишъл да се срещне с баща си и го беше убил. Инспекторът каза на Ева Линд и за Гретар — за това, че единствената теория, която би могла да обясни изчезването и смъртта му, е, че Гретар е изнудвал Холберг по някакъв начин, вероятно със снимки. Не можело да се определи какво точно показват снимките, но, съдейки по уликите, Ерлендур предполагаше, че не е изключено Гретар да е заснел какво прави „приятелят“ му — включително и изнасилвания, за които никой не е повдигал обвинения и за които бе твърде късно да излязат наяве. Снимката с надгробния камък на Аудур предполагаше, че Гретар е знаел за случилото се и може би дори е събирал информация за Холберг, за да го изнудва.

Двамата си говореха в тъмната вечер, докато дъждът биеше по прозорците под воя на есенните ветрове. Ева Линд го попита защо потрива инстинктивно гърдите си. Ерлендур й сподели за болките, които чувства. Отдаде ги на стария си матрак, но дъщеря му настоя да отиде на лекар. Тази идея не му хареса.

— Как така няма да отидеш на лекар? — възкликна тя и инспекторът веднага съжали, че си бе признал.

— Нищо ми няма — отвърна той.

— Колко цигари изпуши днес?

— Това разпит ли е?

— Я се стегни! Болят те гърдите, пушиш като комин, никъде не ходиш без колата си, храниш се само с пържени боклуци и отказваш да се прегледаш! А сипеш обиди за моя начин на живот, докато не се разплача като бебе. Мислиш ли, че това е нормално? Ума ли си загуби?

Ева Линд се изправи и погледна отвисоко баща си, намръщена като богиня на гръмотевиците. Той се страхуваше да я погледне и гледаше смутено в пода.

— Добре де, ще се прегледам — предаде се накрая той.

— Разбира се, че ще се прегледаш! Оставаше и да не го направиш! — изкрещя дъщеря му. — Отдавна е трябвало да го сториш!

— Това е първото нещо, което ще направя утре сутринта — обеща Ерлендур и погледна дъщеря си.

— Точно така — отвърна тя.

 

 

Тъкмо отиваше да си легне, когато телефонът иззвъня. Беше Сигурдур Оли, който му каза, че в полицията е докладвано за влизане с взлом в моргата в Баронсстигур.

— Моргата в Баронсстигур, това не ти ли говори нещо? — повтори детективът, когато не получи отговор.

— О, боже! — измърмори Ерлендур. — Какво точно е станало?

— Не знам — отвърна колегата му. — Сигналът току-що бе получен. Обадиха ми се и аз им казах, че ще се свържа с теб. Не знаеха нищо за мотива. Там има ли нещо друго, освен трупове?

— Ще се видим там — нареди инспекторът. — Вземи и патолога — добави и затвори телефона.

Ева Линд бе заспала в хола, когато той облече палтото, сложи си шапката и погледна часовника си. Минаваше полунощ. Затвори внимателно вратата след себе си, за да не събуди дъщеря си, след което слезе бързо по стълбите и се отправи към колата си.

Когато пристигна, завари пред сградата три полицейски коли с включени буркани. Позна автомобила на Сигурдур Оли и точно когато влизаше в моргата, видя колата на патолога да завива покрай ъгъла. Гумите й изсвистяха по мократа настилка. Патологът изглеждаше много ядосан. Ерлендур забърза по дългия коридор, в който имаше цял кордон полицаи, и в същия миг детективът излезе от операционната зала.

— Всичко изглежда на мястото си — заяви той, щом видя колегата си.

— Кажи ми какво е станало — каза инспекторът и двамата влязоха в залата.

Операционните маси бяха празни, а всички шкафове бяха затворени и нямаше следи от взлом.

— Навсякъде по пода е имало отпечатъци от стъпки, но вече почти са изсъхнали — обясни му Сигурдур Оли. — Сградата е свързана с алармена система, която сигнализира в охранителната компания и те ни се обадиха преди петнайсет минути. Изглежда този, който е проникнал, е разбил някой от задните прозорци и е проврял ръката си, за да отвори вратата. Не е много сложно. Веднага щом е влязъл в сградата, алармата се е задействала. Не е имал достатъчно време, за да направи каквото и да било.

— Напротив — възрази Ерлендур.

Патологът дойде при тях. Беше видимо разстроен.

— Кой би проникнал с взлом в морга, по дяволите? — възмути се той.

— Къде са Холберг и Аудур? — попита инспекторът.

Патологът го изгледа въпросително.

— Заради убийството на Холберг ли е? — попита той.

— Възможно е — отвърна Ерлендур. — Да побързаме!

— Труповете се съхраняват в тази стая — информира ги патологът и отвори една врата.

— Винаги ли ги оставяте отключени? — подхвърли Сигурдур Оли.

— Че кой би откраднал труп? — отсече мъжът, но се стъписа, щом погледна вътре в стаята.

— Какво има? — попита инспекторът.

— Момичето го няма — промълви патологът, сякаш не можеше да повярва.

Забърза през хранилището, отвори друга врата и запали лампата.

— Какво има?

— Ковчегът й също го няма — гласеше отговорът на служителя. — Бяхме приготвили нов ковчег за нея. Кой би могъл да извърши такова нещо? Що за човек би направил нещо толкова… перверзно?

— Името му е Айнар — въздъхна Ерлендур — и не става дума за перверзия.

Възрастният полицай се обърна и тръгна. Колегата му го последва и двамата излязоха бързо от моргата.