Арналдур Индридасон
Стъклен град (37)

35

Ерлендур се прибра вкъщи късно вечерта. Рано сутринта възнамеряваше да посети Катрин и да й каже за теорията си. Надяваше се скоро да открият сина й. Едно продължително търсене ги изправяше пред риска историята да бъде изнесена в медиите като сензация, а той искаше да го избегне.

Ева Линд не си беше у дома. Инспекторът забеляза, че бе изчистила кухнята след гневния му изблик. Той сложи в микровълновата едната от двете порции, които бе купил от денонощния магазин, и натисна копчето. Спомни си как преди няколко вечери дъщеря му бе влязла в кухнята — тогава той пак бе стоял до микровълновата и тя му беше казала, че е бременна. Струваше му се, че е изминала цяла година, откакто тя стоеше срещу него, просеше пари и избягваше въпросите му, а всъщност бяха само няколко вечери. Все още сънуваше онези кошмари. По принцип сънуваше рядко, а когато се събудеше, помнеше само откъслечни части от тях, но сега неприятното чувство оставаше дълго след това и той не можеше да се отърси от него. Болката в гърдите също не спираше да го тормози — пронизваща болка, която не изчезваше от леко потъркване.

Замисли се за Ева Линд и бебето й… за Колбрун, Аудур и Елин… за Катрин и нейните синове… за Холберг, Гретар и затворника Елиди… за момичето от Гардабаер и баща й… за себе си и за своите собствени деца — за сина си Синдри Снаер, когото много рядко виждаше, и за Ева, която бе направила усилие да го намери и с която се караше толкова жестоко, когато не одобряваше постъпките й. Тя беше права. Кой беше Ерлендур, че да я съди?

Замисли се за връзката между майките и дъщерите, бащите и синовете, майките и синовете, бащите и дъщерите… за децата, които се раждат нежелани, и за децата, които умират в това малко общество Исландия, в което всички сякаш са роднини и съдбите на хората толкова често се преплитат.

Ако Холберг беше баща на най-малкия син на Катрин, тогава излизаше, че собственият му син го е убил. Дали младият мъж е знаел, че Холберг му е баща? Как е разбрал? Катрин ли му е казала? Кога? И защо? От самото начало ли е знаел? Знаел ли е за изнасилването? Казала ли му е Катрин, че Холберг я е изнасилил и тя е забременяла от него? Как ли се е почувствал? Колко ли е ужасно да откриеш, че не си този, за когото се мислиш? Не си този, който си всъщност? Че баща ти не ти е баща и че не си негов син, а на някой, за чието съществуване не си и подозирал. Син на един престъпник — на един изнасилвач.

Колко ли зле се е почувствал, размишляваше Ерлендур. Как ли би могъл да се примири с такова нещо? Дали би отишъл да открие баща си и да го убие? А после да напише: „Аз съм той“?

А ако Катрин не бе казала на сина си за Холберг, как е разбрал истината? Инспекторът напрегна ума си. Колкото повече мислеше върху това и разглеждаше възможностите, толкова повече мислите му се насочваха към дръвчето с пожеланията в Гардабаер. Имаше само още един начин синът да е разбрал истината и Ерлендур реши да го провери на следващия ден.

А какво толкова страшно е видял Гретар? Защо е трябвало да умре? Изнудвал ли е Холберг? Може би е знаел за изнасилванията и е смятал да го предаде? Дали не е заснел нещо? Коя е жената, която седи с Холберг на снимката? Кога е заснета? Гретар бе изчезнал през лятото на националния фестивал, откъдето следваше, че фотографията е била направена преди това. Ерлендур се чудеше дали Холберг не е имал още жертви, които никога не са казали за случилото се.

Потънал в размисли, полицаят чу как в ключалката се вкарва ключ и стана. Ева Линд се прибираше.

— Отидох до Гардабаер с момичето — рече тя, когато баща й излезе от кухнята, и затвори вратата след себе си. — Каза, че ще накара този мръсник да си плати за всичките години, през които е злоупотребявал с нея. Майка й получи нервна криза. После си тръгнахме.

— Отидохте ли при съпруга й?

— Да, отидохме в малката им уютна квартира — каза Ева Линд и хвърли обувките си до вратата. — Той побесня, но когато чу обяснението, се успокои.

— Как го прие?

— Много свестен тип. Когато си тръгвах, вече пътуваше към Гардабаер, за да си поговори на четири очи с дъртия мръсник.

— Явно наистина е свестен.

— Мислиш ли, че има смисъл да повдигне обвинение срещу копелето? — попита Ева Линд.

— Тези случаи са сложни. Мъжете отричат всичко и все някак успяват да се измъкнат. Зависи от майката, какво ще каже тя. Най-добре приятелката ти да отиде до центъра за хора, преживели насилие. Как си ти?

— Много добре.

— Помисли ли за сонар, или както там го наричат? — попита Ерлендур. — Мога да дойда с теб.

— И на това ще му дойде времето.

— Ще дойде ли наистина?

— Да.

— Добре.

— Ти какво правеше? — попита дъщеря му и пъхна другата порция в микровълновата.

— През последните дни не мисля за нищо друго, освен за деца — каза инспекторът. — И за дръвчето на пожеланията; то е нещо като родословно дърво — може да съдържа какви ли не истини за нас, ако знаеш точно какво да потърсиш. Мисля за манията на хората да колекционират вещи. Какво се пееше в онази песен за впрегнатия кон?

Ева Линд го изгледа колебливо. Баща й знаеше, че разбира от музика.

— Имаш предвид „Животът е като впрегнат кон“ ли? — попита тя.

— Главата му натъпкана е със сено… — започна Ерлендур.

— Сърцето му от лед сковано е.

— И превърнал се е той във животно заблудено — довърши куплета баща й, нахлупи шапката си и каза, че няма да се бави.