Арналдур Индридасон
Стъклен град (30)

28

Връзката се разпадна и Ерлендур запали двигателя. Сигурдур Оли и Елинборг видяха как колата му дава на заден между тълпата и изчезва надолу по улицата. Те се спогледаха и свиха рамене, сякаш отдавна се бяха отказали да се опитват да го разберат.

Преди да потегли, инспекторът се свърза с полицията в Кефлавик и ги изпрати пред къщата на Елин, за да арестуват мъж със синьо яке, джинси и бели маратонки. Сестрата на Колбрун бе описала натрапника. Инспекторът каза на сержанта да не пускат сирените и сигналните светлини, а да се приближат възможно най-тихо, за да не го изплашат.

— Изкуфяла старица — измърмори сам на себе си Ерлендур и затвори телефона.

Детективът излезе от Рейкявик възможно най-бързо, мина през Хафнарфьордур и пое по пътя за Кефлавик. Движението беше натоварено и видимостта бе лоша, но той нямаше време да обръща внимание нито на това, нито на светофарите. Провираше се между колите и дори минаваше през отбивките, за да ги задмине. Стигна до Кефлавик за половин час. Помогна му това, че Криминалната служба отскоро бе снабдена със сини полицейски буркани, които цивилните коли можеха да сложат в спешни случаи. Навремето би се присмял на това. Спомни си сините буркани в детективските сериали по телевизията и как тогава смяташе, че са просто смешни театрални реквизити, които не служат на никого в Рейкявик.

Когато пристигна, видя две патрулки пред къщата на Елин. Тя го чакаше вътре с трима полицаи. Каза, че мъжът е изчезнал в тъмното малко преди полицейските коли да спрат пред къщата. Посочила къде е стоял и в каква посока е побягнал, но полицаите не открили никакви следи от него. Те бяха учудени от реакцията на Елин, която отказваше да им каже кой е натрапникът и защо смята, че е опасен. В такъв случай единственото му престъпление оставаше това, че е стоял пред къщата й в дъжда. Когато отправиха въпросите си към Ерлендур, той им обясни, че непознатият е свързан с убийство в Рейкявик. Каза им да уведомят полицията в Рейкявик и да им дадат описанието на мъжа.

Елин беше силно развълнувана и инспекторът прецени, че би било най-добре да изкара ченгетата от къщата й възможно най-бързо. Това не беше трудно. Полицаите казаха, че имат по-важни задачи от това да преследват мъж, появил се във въображението на една старица, ала се постараха жената да не чуе това.

— Кълна се, че мъжът отвън беше той! — настоя тя, когато двамата с Ерлендур останаха сами. — Не знам как се случи, но беше той!

Инспекторът я погледна и разбра, че наистина го вярва. Знаеше, че напоследък бе подложена на огромно напрежение.

— Това е невъзможно, Елин. Холберг е мъртъв. Видях го в моргата. — Той замълча за момент, а после добави: — Видях сърцето му.

Сестрата на Колбрун го погледна.

— Мислиш ме за луда, нали? Мислиш, че си измислям всичко това. Че това е начин да привлека внимание, защото…

— Холберг е мъртъв — прекъсна я Ерлендур. — Какво да мисля?

— Тогава е бил неговият двойник.

— Опиши ми този мъж с повече подробности.

Елин стана, отиде до прозореца в хола и посочи към дъжда.

— Стоеше там, на алеята, която минава между къщите и стига до улицата. Стоеше абсолютно неподвижно и гледаше вътре в къщата. Не знам дали ме е видял. Опитах се да се скрия от него. Четях в хола, когато започна да се стъмва, и станах, за да светна лампата, когато случайно погледнах през прозореца. Не носеше нито шапка, нито чадър — сякаш изобщо не забелязваше, че вали. И въпреки че стоеше там, изглеждаше така, сякаш се намира на километри оттук.

Елин се замисли за момент.

— Косата му беше черна и изглеждаше на около четиридесет. Среден на ръст.

— Елин — опита се да я убеди Ерлендур, — навън е тъмно, вали дъжд. Алеята не е осветена. Ти носиш очила. И въпреки това твърдиш, че…

— Тогава едва беше започнало да се стъмва, а и не се затичах веднага към телефона. Разгледах го добре оттук и от прозореца на кухнята. Отне ми известно време, докато го разпозная. Пътеката не е осветена, но по улицата има голямо движение и всеки път, когато минаваше кола, го осветяваше така, че можех ясно да видя лицето му.

— Откъде си толкова сигурна?

— Беше Холберг като млад — каза Елин. — Не онзи старчок от снимките във вестниците.

— Виждала ли си Холберг като млад?

— Да. Веднъж неочаквано повикаха Колбрун в Криминалната служба. Казаха й, че трябвало да разясни част от показанията си. Долна лъжа. Някой си Марион Брием водеше разследването. Що за име е това изобщо — Марион Брием? Сестра ми трябваше да отиде в Рейкявик. Помоли ме да я придружа и аз го направих. Имаше уговорка за сутринта. Отидохме там и се срещнахме с този Марион Брием, който ни въведе в една стая. Стояхме там известно време, когато вратата внезапно се отвори и Холберг влезе. Този Марион стоеше зад него до вратата.

Елин замълча.

— И какво се случи? — попита Ерлендур.

— Сестра ми получи нервен срив. Холберг се хилеше, започна да движи езика си по неприличен начин и Колбрун ме сграбчи така, сякаш се задушаваше. Задъхваше се. Холберг започна да се смее и сестра ми припадна. Очите й се обърнаха, от устата й започна да излиза пяна и се свлече на пода. Марион изтика Холберг навън, но аз успях да видя този звяр за пръв и последен път и никога няма да забравя гнусната му физиономия.

— И тази вечер видя същото лице пред прозореца си?

Елин кимна с глава.

— Бях шокирана, признавам си, и въпреки че няма как да е самият Холберг, мъжът изглеждаше точно като него.

Инспекторът се замисли дали да сподели подозренията си с жената. Прецени добре какво можеше да й разкрие и дали това, което щеше да й каже, щеше да почива на реална основа. Двамата стояха безмълвни, докато той премисляше думите си. Беше късно вечерта и мислите му се насочиха към Ева Линд. Болката в гърдите му се появи отново и той ги натисна леко с ръка, сякаш това щеше да я накара да изчезне.

— Добре ли си? — попита Елин.

— В последно време работим върху нещо, но няма как да съм сигурен, че имаме реални основания — въздъхна Ерлендур. — Случилото се тук обаче подкрепя изцяло тази теория. Ако Холберг е имал и друга жертва, ако е изнасилил и друга жена, има вероятност тя също да е родила дете от него. Бележката, която намерихме върху тялото на Холберг, ме наведе на тази мисъл. Възможно е да е имал син. Ако изнасилването се е случило преди шейсет и четвърта година, сега този син би бил на около четиридесет. И може би точно той е стоял пред къщата ти тази вечер.

Елин го изгледа смаяно.

— Синът на Холберг? Възможно ли е?

— Ти каза, че е бил негов двойник, нали?

— Да, но…

— Прехвърлям случая в ума си. Някъде в него има липсващо парче и този мъж би го допълнил.

— Но защо? Какво е правел тук?

— Не мислиш ли, че е очевидно?

— Кое е очевидно?

— Ти си лелята на сестра му — отвърна детективът и видя как изражението на Елин бавно се променя, докато накрая разбра думите му.

— Аудур му е била сестра — каза накрая тя. — Но откъде може да знае за мен? Откъде е узнал къде живея? Как е свързал Холберг с мен? Във вестниците нямаше нищо за миналото му, нищо за изнасилванията, нито пък че е имал дъщеря… Никой не знаеше за Аудур. Откъде този мъж е разбрал коя съм?

— Вероятно ще узнаем, когато го открием.

— Смяташ ли, че той е убиецът на Холберг?

— Питаш дали е убил собствения си баща… — каза Ерлендур.

Елин се замисли.

— Боже мой! — възкликна тя.

— Не знам — отговори той. — Ако пак го видиш пред дома си, се свържи с мен.

Жената отиде до прозореца и погледна към алеята, сякаш очакваше да го види отново там.

— Знам, че звучах като истеричка, когато ти се обадих и казах, че Холберг е тук, но за момент си помислих, че може да е той. Беше ужасен шок да го видя. Обаче не се почувствах уплашена. Бях по-скоро ядосана. В този мъж имаше нещо… в начина, по който стоеше, по който бе навел главата си… излъчваше някаква тъга. Тогава си казах, че не се чувства добре. Дали е поддържал връзка с баща си? Знаеш ли?

— Не знам дали изобщо съществува — отвърна Ерлендур. — Това, което си видяла обаче, подкрепя теорията. Нямаме следи към него. В апартамента на Холберг нямаше негови снимки, ако това имаш предвид. Но някой се е обаждал на Холберг малко преди да бъде убит и той е бил притеснен от тези обаждания. Това е всичко, което знаем.

Инспекторът извади мобилния си телефон и помоли Елин да го извини за момент.

— Как можа да ни забъркаш в тази гадост? — изкрещя Сигурдур Оли, без съмнение ядосан. — Спукаха тръбата с лайна, а в нея гъмжи от буболечки, милиони малки гадинки под този отвратителен просмукан с фекалии под. Ужасно е. Къде, по дяволите, си ти?

— В Кефлавик. Някаква следа от Гретар?

— Не, няма никаква следа от шибания Гретар — отвърна сопнато детективът и затвори телефона.

— Има още нещо, инспекторе — каза сестрата на Колбрун. — Току-що го осъзнах, щом каза, че той е свързан с Аудур. Сега разбирам, че съм била права. Тогава не го разбирах, но имаше и нещо друго — нещо, което си мислех, че никога вече няма да видя. Лице от миналото, което никога няма да забравя.

— Чие лице? — попита Ерлендур.

— Ето защо не се изплаших от него. Просто в началото не си дадох сметка за това. Напомняше ми на Аудур. Имаше нещо в него, което ми напомни за Аудур.