Арналдур Индридасон
Стъклен град (24)

22

Ерлендур не можа да разбере какво му казваше патологът и го гледаше учудено. Не можеше да проумее. За момент погледна към тялото, но забеляза кост от малка ръчичка да се подава изпод чаршафа и бързо вдигна поглед нагоре. Не би понесъл гледката на онова, което лежеше отдолу. Не искаше да знае как изглеждат останките на момиченцето. Не искаше точно тази гледка да изплува в съзнанието му, когато си помислеше за Аудур.

— Отваряна е и преди — рече патологът.

— Мозъкът ли липсва? — изпъшка Ерлендур.

— Вече й е правена аутопсия.

— Да, в болницата в Кефлавик.

— Кога е починала?

— През хиляда деветстотин шейсет и осма — отвърна инспекторът.

— Ако съм разбрал добре, Холберг е бил неин баща, но родителите не са живели заедно?

— Детето е имало само майка си.

— Давано ли е разрешение органите да бъдат използвани за научни цели? — попита патологът. — Знаете ли дали майката е дала разрешение?

— Не би го направила.

— Може да е бил взет и без него. Кой се е грижил за нея, когато е починала? Кой е лекарят й?

Ерлендур назова Франк и мъжът с престилката замълча за момент.

— Сблъсквал съм се с подобни случаи и преди. Понякога от роднините се иска позволение, за да бъдат взети органи за изследователски цели. Всичко в името на науката, разбира се. Имаме нужда от тях. Нужни са ни и за обучение. Знам за случаи, в които, ако липсват роднини, определени органи са взимани за изучаване, преди тялото да бъде погребано. Но има и редки случаи, когато органите биват откраднати, след като близките са отказали да дадат разрешението си.

— Как е възможно мозъкът да липсва? — продължи да се чуди инспекторът.

— Главата е била разрязана наполовина и е бил изваден цял.

— Не, имам предвид…

— Добре свършена работа — продължи патологът. — Направил го е човек с умения. Прерязал е гръбначния мозък през врата, откъм тила, и е извадил мозъка.

— Знам, че мозъкът е бил изучаван във връзка с тумор — каза Ерлендур. — Искате да кажете, че не е бил върнат на мястото му?

— Това е едно от възможните обяснения — отвърна патологът и покри тялото. — Ако са извадили мозъка за изследвания, малко вероятно е да са успели да го върнат навреме за погребението. Това отнема време.

— В какъв смисъл?

— Мозъкът се подготвя, за да може да се работи по-лесно с него. Става като сирене. Но отнема известно време, за да стане толкова мек.

— Не е ли било достатъчно просто да се вземат проби?

— Не знам — отвърна патологът. — Знам само, че мозъкът не е на мястото си, което ще затрудни установяването на причината за смъртта. Можем да опитаме с ДНК-тестове от костите. Може би ще ни насочат.

* * *

Когато отвори вратата и видя Ерлендур да стои отново на прага му под проливния дъжд, на лицето на Франк се изписа искрено изумление.

— Ексхумирахме момичето — каза инспекторът без предисловия — и мозъкът му липсваше. Знаете ли нещо за това?

— Ексхумирали сте я и мозъкът какво…? — учудено повтори докторът и покани посетителя в кабинета си. — Какво искате да кажете с това, че мозъкът липсва?

— Това, което казах. Мозъкът е бил изваден. Вероятно за да се направят изследвания за установяване причината за смъртта, но не е бил върнат. Вие сте били неин лекар. Знаете ли какво се е случило? Знаете ли нещо по този въпрос?

— Бях им само семеен лекар, както ви обясних още предния път, когато дойдохте. Тя беше под наблюдението на болницата в Кефлавик и тамошните лекари…

— Човекът, който е направил аутопсията, е мъртъв. Имаме копие от патологичния му доклад, но то е съвсем кратко и се споменава само за мозъчен тумор. Дори и да е направил други изследвания, те не са описани. Не е ли било достатъчно да се вземат само проби? Защо е трябвало да вземат целия мозък?

Лекарят сви рамене и промълви:

— Не съм съвсем сигурен — поколеба се за момент той. — Липсват ли други органи?

— Какви други органи?

— Освен мозъка, има ли и друго, което да липсва?

— Какво намеквате?

— Всичко друго е на мястото си, така ли?

— Не знам. Патологът не спомена за нищо друго. Какво искате да кажете?

Франк погледна замислено Ерлендур.

— Обзалагам се, че никога не сте чували за „Стъкления град“, нали?

— Какво е това?

— Мисля, че в момента е затворен, но залата се наричаше именно така — „Стъкления град“.

— Каква е била тази зала?

— На горния етаж на Баронсстигур. Там държаха органите.

— Продължавайте.

— Държаха ги във формалин в стъклени буркани. Имаше всякакви видове органи, болниците ги изпращаха там за учебни цели във факултета по медицина. Съхраняваха се в залата, която студентите наричаха „Стъкления град“. Зала, пълна със запазени вътрешности — сърца, черни дробове, крайници… Също и мозъци.

— Значи болницата ги е изпращала там?

— Е, хората умират в болниците, нали? Правят им се аутопсии и се изследват органите. Но невинаги ги връщаха — някои запазваха за учебни цели. Навремето тези органи се пазеха в „Стъкления град“.

— Защо ми казвате това?

— Мозъкът може и да не е изгубен. Може все още да се намира в някой подобен „град“. Пробите, които се пазеха за учебни цели, са документирани и класифицирани и още има възможност да го откриете.

— За първи път чувам за такова нещо. А взимани ли са органи без позволение и получавали ли са съгласието на родителите… каква точно е била процедурата?

Лекарят сви рамене.

— Честно казано, не зная. Обикновено зависеше от случая. Органите са от изключителна важност за обучението по медицина. Всички университетски болници разполагат с големи колекции от органи. Чувал съм дори, че някои лекари, медицински изследователи, притежават собствени колекции, но не мога да го твърдя със сигурност.

— Колекционери на органи?

— Има такива хора.

— Какво е станало с този… Стъклен град? Щом вече не съществува?

— Не знам.

— Значи смятате, че мозъкът може да се намира на подобно място? Запазен във формалин?

— Напълно възможно е. Защо ексхумирахте момичето?

— Вероятно беше грешка — въздъхна Ерлендур. — Може би целият случай е една голяма грешка.