Арналдур Индридасон
Стъклен град (16)

14

Когато Елиди видя пазачите, побесня. Скочи върху масата, затича се към четиримата мъже с викове и крясъци и се хвърли върху тях. Приземи се върху Ерлендур и Сигурдур Оли и ги прикова към земята, преди да успеят да реагират. Удари с глава по-младия полицай и от носа му бликна кръв, а сетне вдигна юмрук и замахна към лицето на инспектора точно когато един от пазачите извади малка черна палка и му пусна електрошок. Това забави движенията на рецидивиста, но не го спря. Едва когато и вторият пазач използва електрошоковата си палка, тялото на затворника се свлече надолу и се строполи върху двамата полицаи.

Детективите изпълзяха отдолу. Сигурдур Оли извади носна кърпичка и я притисна към носа си, за да спре кървенето, а Елиди получи трети електрошок и най-накрая замря неподвижно. Пазачите го закопчаха с белезниците и го повдигнаха с огромни усилия. Тъкмо щяха да го изведат от стаята, когато Ерлендур ги помоли да изчакат за момент и отиде до затворника.

— Коя е другата? — попита.

Елиди не помръдна.

— Кое е другото момиче, което е изнасилил? — повтори той.

Рецидивистът се опита да се ухили, но понеже бе замаян от електрошока, по лицето му пробяга само крива гримаса. Кръвта се бе стекла от носа в устата му и развалените му зъби бяха почервенели. Ерлендур се опита да прикрие нетърпението в гласа си, сякаш това, което Елиди знаеше, изобщо не го интересуваше. Не искаше да покаже уязвимост. Опита се да овладее изражението си. Знаеше, че и най-малката проява на слабост ще накара сърцето на такъв като Елиди да затупти, да го накара да се почувства истински мъж и да придаде смисъл на илюзорния му жалък живот. И най-малката грешка би била достатъчна. Нетърпелива нотка в гласа, нещо в погледа, помръдване на ръцете, намек за нетърпение. Престъпникът бе успял да го извади от равновесие, когато спомена Ева Линд, ала този път детективът нямаше никакво намерение да му достави това удоволствие.

Двамата се погледнаха в очите.

— Махнете го оттук — нареди Ерлендур и извърна гръб на рецидивиста.

Ала щом пазачите се опитаха да изведат затворника, той се закова на място и не помръдна. Втренчи се в инспектора, мърморейки нещо, но накрая се предаде и позволи да бъде изведен от залата. Сигурдур Оли все още се опитваше да спре кървенето. Носът му се беше подул, а кърпичката му се бе напоила с кръв.

— Кърви лошо — заключи Ерлендур, докато оглеждаше носа на колегата си. — Но не е нещо сериозно. Не е счупен.

Ощипа силно носа и Сигурдур Оли изпищя от болка.

— А може би е счупен — вдигна рамене инспекторът. — Не знам, не съм доктор.

— Това проклето копеле! — изруга детективът. — Копеле проклето!

— Дали ни разиграва, или наистина знае за друга жена? — попита Ерлендур, когато двамата напуснаха залата. — Ако има втора, вероятно има и други, които Холберг е изнасилил, и които не са повдигнали обвинения.

— С този тип не може да се проведе разумен разговор — отвърна Сигурдур Оли. — Правеше го за свое собствено развлечение, будалкаше ни. Играеше си с нас. Не може да се вярва на нито една негова дума. Кретен. Гаден кретен.

Отидоха в кабинета на директора и му разказаха накратко случката. По тяхно мнение, казаха му те, мястото на Елиди е в изолатора на психиатрията. Директорът се съгласи, но обясни, че единственото място, с което властите разполагат за подобен род престъпници, е „Литла-Храун“. Това не бил първият път, в който рецидивистът бил поставян под строг режим за насилие в затвора, и със сигурност нямало да бъде последният.

След това двамата напуснаха сградата. Докато чакаха голямата синя порта на паркинга да се отвори, Сигурдур Оли забеляза, че един от пазачите тича след тях и им маха да спрат. Изчакаха, докато ги настигне, и Ерлендур свали прозореца на колата.

— Иска да говори с вас — каза задъхан пазачът.

— Кой? — попита инспекторът.

— Елиди. Иска да говори с вас.

— Вече говорихме с него — отвърна възрастният полицай. — Кажи му, че няма да стане.

— Казва, че ще ви даде информацията, която искате.

— Лъже.

— Така каза.

Ерлендур погледна към Сигурдур Оли, който само вдигна рамене.

— Добре. Ще дойдем — каза накрая.

— Иска да говори само с вас, без него — добави пазачът, като гледаше към детектива.

 

 

Този път Елиди не бе пуснат от единичната килия и Ерлендур трябваше да говори с него през малкия отвор във вратата, който се отваряше с плъзгане от външната страна. В килията бе тъмно и не се виждаше нищо. Чуваше се единствено гласът на рецидивиста — дрезгав и пресипнал. Пазачът бе придружил Ерлендур до вратата, а после го бе оставил сам.

— Как е педалчето? — беше първото, което Елиди попита.

Вместо да стои до отвора във вратата, затворникът се бе оттеглил навътре. Може би лежеше на леглото, а може би седеше на пода, облегнат на стената. Инспекторът имаше чувството, че гласът идва от дъното на тъмната стая. Очевидно се бе успокоил.

— Не съм тук, за да си говорим сладки приказки — каза Ерлендур. — Искал си да говориш с мен.

— Кой според вас е убил Холберг?

— Не знаем. Какво имаш да ми казваш?

— Името й беше Колбрун — мацето, което оправи в Кефлавик. Често говореше за това. Разправяше как щели да го хванат на косъм, когато курвата повдигнала обвинение. Описа ми подробно всичко. Искаш ли да чуеш какво ми каза?

— Не — отвърна Ерлендур. — Какви бяха отношенията ви?

— Виждахме се от време на време. Продавах му пиячка и му носех порно, когато пътувах с корабите. Запознахме се, когато и двамата работехме в Пристанищната служба. Преди да започне да кара камиони. Ходехме заедно по градовете. Пропуснато чукане не се връща. Това беше първото, на което ме научи. Знаеше как да говори на жените. Да ги впечатли. Забавен тип.

— Обикаляли сте градовете, така ли?

— Затова бяхме в Кефлавик. Боядисвахме тамошния фар. Пълен е с гадни призраци. Ходил ли си? Виеха по цяла нощ. Беше по-лошо от тази лайняна дупка. Холберг обаче не го беше страх от тях. Него от нищо не го беше страх.

— И ти е казал направо, че е изнасилил Колбрун, въпреки че не сте се познавали добре?

— Намигна ми, когато тръгна да я изпраща след събирането. Знаех какво означава това. Беше голям чаровник. Беше му много забавно, че се е измъкнал. Много се смя за онова ченге, при което отишло после момичето — ченгето, дето съсипа случая…

— Познаваха ли се? Холберг и полицаят?

— Не знам.

— Споменавал ли е някога за дъщерята, която Колбрун е родила след изнасилването?

— Дъщеря ли? Не. Забременил я е, а?

— Казваш, че знаеш за друго изнасилване — смени темата Ерлендур, без да отговори на въпроса му. — За друга жена, която е изнасилил. Коя е тя? Как се казва?

— Не знам.

— Тогава защо ме извика?

— Не знам коя е, но знам кога е станало и къде е живяла. Горе-долу. Това ви стига, за да я намерите.

— Кога и къде е станало?

— Да бе. А аз какво ще получа?

— Какво да получиш?

— Какво можеш да направиш за мен?

— Не мога да направя нищо за теб и не искам да правя нищо за теб.

— Искаш и още как. Защото после ще ти кажа, каквото знам.

Инспекторът размисли.

— Нищо не мога да ти обещая — каза накрая.

— Не ми понася тази единична.

— Затова ли ме извика?

— Не знаеш какво е. Полудявам в тази килия! Не ти пускат светлина. Не знам кой ден е. Държат те тука като животно в клетка. Отнасят се с мен като с див звяр.

— Ти да не си граф Монте Кристо? — саркастично отвърна Ерлендур. — Ти си садист, Елиди. Най-лошият вид психопат и садист, който съществува. Малоумен идиот, който обича насилието. Хомофоб и расист. Не ме е грижа, дори да те държат тук до края на живота ти. Всъщност ще се кача горе и ще им го препоръчам.

— Ще ти кажа къде е живяла, ако ме измъкнеш оттук.

— Не мога да те измъкна оттук, идиот такъв. Нямам власт за това, а дори и да я имах, нямаше да го направя. Ако искаш да намалиш престоя си тук, най-добре спри да нападаш хората.

— Можеш да се споразумееш с директора. Кажи, че си ме подразнил. Кажи, че педалът е започнал. Аз съм съдействал, но той се е правил на умник. И ще ти помогна. На теб ще повярват. Знам кой си. Ще ти повярват.

— Холберг говорил ли е за други изнасилвания, освен тези двете?

— Ще го направиш ли?

Ерлендур помисли малко.

— Ще видя какво мога да направя. Говорил ли е за други изнасилвания?

— Не. Никога. Знам само за тези двете.

— Лъжеш ли?

— Не лъжа! Другата не повдигнала обвинение. Било е в началото на шейсетте. Той никога не отиде отново там.

— Къде там?

— Ще ме измъкнеш ли оттук?

— Къде там?

— Обещай!

— Не мога да ти обещая нищо — каза инспекторът. — Но ще говоря с тях. Кое е мястото?

— Хусавик.

— На колко години е била тя?

— Същата работа като с онази в Кефлавик, само че по-жестоко.

— Как по-жестоко?

— Искаш ли да чуеш? — попита Елиди, неспособен да скрие нетърпението си. — Искаш да чуеш какво й е направил, нали?

Не дочака отговор. Гласът му заграчи през отвора на вратата, а Ерлендур остана безмълвен и изслуша отвратителната изповед, лееща се от мрака.

* * *

Сигурдур Оли го чакаше в колата. Докато се отдалечаваха от затвора, Ерлендур му предаде накратко разговора си с Елиди, но спести по-голямата част от монолога в края. Решиха да издирят в регистъра хората, които са живели в Хусавик през шейсетте. Ако жената е била на възраст, близка до тази на Колбрун, както бе намекнал рецидивистът, имаше голям шанс да я открият.

— Какво стана с Елиди? — поинтересува се Сигурдур Оли, когато стигнаха до Тренгслин Пас.

— Попитах ги дали ще намалят престоя му в единичната килия и те отказаха. Какво повече да направя?

— Поне си спазил обещанието си — усмихна се по-младият полицай. — Ако Холберг е изнасилил двете момичета, това значи, че може да има и още, нали?

— Напълно възможно е — разсеяно отвърна Ерлендур.

— За какво мислиш пак?

— Има две неща, които ме глождят. Искам да знам от какво точно е починало малкото момиче — каза инспекторът и колегата му въздъхна. — И дали Холберг със сигурност е неин баща.

— И защо си блъскаш главата над това?

— Елиди ми каза, че Холберг е имал сестра.

— И какво от това?

— Сестра му е починала млада. Трябва да намерим медицинските й картони. Потърси ги в болницата. Виж какво можеш да откриеш.

— От какво е умряла ли да търся?

— Вероятно е било нещо подобно на болестта на Аудур. Веднъж Холберг споменал нещо за главата й. Поне така го описа Елиди. Попитах го дали е възможно да е било мозъчен тумор, но не знаеше.

— И как това ще помогне на разследването?

— Мисля, че може да има родствена връзка — обясни инспекторът.

— Родствена ли? И защо? Заради онази бележка ли?

— Да — кимна Ерлендур, — точно заради нея. Може би става дума за родствена връзка и наследственост.