Арналдур Индридасон
Стъклен град (15)

13

Ерлендур напомни на съдебните следователи за компютъра. Щеше да отнеме време, докато проверят всичко в него. Инструктира ги да прегледат всички файлове, да ги запишат, да ги групират и напишат подробен доклад за съдържанието на всеки един. После двамата със Сигурдур Оли поеха на изток от града, към затвора „Литла-Храун“. Отне им малко повече от час, за да стигнат. Видимостта бе слаба, пътищата заледени, а колите все още се движеха с летни гуми и затова трябваше да карат внимателно. Времето се оправи веднага след като влязоха в Тренгслин Пас. Прекосиха река Йолфуса и скоро видяха двете сгради на затвора да се издигат над грубите чакълести насипи в неясната далечина. Старата постройка беше на три етажа и червеният й железен покрив, стоящ там от векове, й придаваше вид на огромен стар чифлик. Сега покривът бе боядисан в сиво, в унисон с новата сграда до нея. Тя бе кобалтовосива, снабдена с наблюдателница, модерна и укрепена. Нямаше нищо общо с финансовите институции в Рейкявик.

Как се променят времената, помисли си Ерлендур.

Елинборг бе предупредила ръководството на затвора за посещението на двамата детективи. Директорът посрещна детективите и ги придружи до кабинета си. Искаше да им каже някои подробности за затворника, който ги интересуваше, преди да говорят с него. Бяха дошли във възможно най-неподходящия момент. Въпросният затворник бе под строг режим в единична килия, след като той и двама други затворници нападнали наскоро осъден педофил и го пребили до смърт. Директорът каза, че предпочита да не навлиза в подробности, но иска да подчертае, че посещението на полицията е в нарушение на строгия режим на затворника и че в най-добрия случай състоянието му ще бъде нестабилно. След това детективите бяха придружени до залата за посещения, където седнаха и зачакаха появата на затворника.

Името на петдесет и шест годишния рецидивист бе Елиди. Ерлендур познаваше криминалните му прояви и дори веднъж го бе придружил до „Литла-Храун“. Елиди се бе занимавал с какво ли не в мизерния си живот — беше плавал по море на рибарски съдове и търговски кораби и бе въртял контрабанда с алкохол и наркотици, за което накрая го бяха осъдили. Опитал се да направи застрахователна измама, като подпалил яхта, тежаща двайсет тона, близо до югозападния бряг, и я потопил. Трима от екипажа „оцелели“. Четвъртият член на бандата останал заключен по погрешка в двигателния отсек и потънал заедно с лодката; престъплението било разкрито, когато водолазите се гмурнали до останките и разкрили, че пожарът е започнал на три места едновременно. Елиди излежал четири години в „Литла-Храун“ за застрахователна измама, непредумишлено убийство и множество предишни по-леки нарушения, които се трупали в докладите на Щатската прокуратура.

Елиди бе известен с жестоките си физически нападения, които често оставяли жертвите му осакатени и с трайни увреждания. Ерлендур си спомни един от случаите и го описа на Сигурдур Оли, докато караха из пустошта. По едно време престъпникът заживял с един млад мъж в къща в Сноррабраут. Преди полицията да пристигне на мястото, мъжът бил пребит толкова лошо, че прекарал четири дни в интензивното отделение. Елиди го завързал за стол и се забавлявал, кълцайки лицето му със счупена бутилка. Докато се опитвали да надвият Елиди, той пратил един полицай в безсъзнание, а на друг счупил ръката. Исландските съдии били нечувано снизходителни. Получил двегодишна присъда за това престъпление и за още няколко по-леки, както и по-рано. Когато прочели присъдата, рецидивистът се изсмял.

Вратата се отвори и двама пазачи въведоха Елиди в залата. Имаше страховито телосложение въпреки възрастта си. Смугла кожа, обръсната глава. Имаше малки уши и ушни миди, които изглеждаха като прилепени за главата му, но въпреки това бе успял да пробие дупка в едното и от него висеше пречупен кръст. Развалените му зъби съскаха, когато говореше. Бе облечен с износени джинси и черна тениска, под чиито очертания ясно личаха големите му бицепси, изрисувани догоре с татуировки. Беше висок към два метра. Полицаите забелязаха, че на ръцете му имаше белезници. Едното му око бе зачервено, лицето му беше издрано, а горната му устна — подута.

Садист-психопат, каза си Ерлендур.

Пазачите застанаха на пост до вратата, а Елиди отиде до масата и седна срещу детективите. Огледа ги със сивите си празни очи без капка интерес.

— Познаваше ли мъж на име Холберг? — попита Ерлендур.

Престъпникът не отговори. Престори се, че не бе чул въпроса. Огледа първо инспектора, а после и детектива със същия празен поглед. Пазачите си говореха тихо при вратата. Някъде в сградата се чуха викове. Една врата се затръшна. Ерлендур повтори въпроса, а думите му отекнаха в пустата зала:

— Холберг! Помниш ли Холберг?

Отново не получи отговор от Елиди, който безцелно се оглеждаше из стаята, сякаш не бяха там. Няколко минути изминаха в мълчание. Ерлендур и Сигурдур Оли се спогледаха и инспекторът потрети въпроса си. Познавал ли е Холберг, какви са били отношенията им? Холберг е мъртъв. Намерен е убит.

Последните думи бяха събудили интереса на рецидивиста. Сега той сложи яките си ръце върху масата и белезниците издрънчаха — не можеше да скрие изненадата си. Погледна Ерлендур с любопитство.

— Холберг е бил убит в дома си миналата седмица — продължи инспекторът. — Разговаряме с хората, които са го познавали в някакъв момент от живота му, а изглежда вие двамата сте били големи дружки.

Елиди впери поглед в Сигурдур Оли, който на свой ред се взря в него. Не отговори на Ерлендур.

— Това е рутинна…

— Няма да говоря с вас, докато съм с тези белезници — проговори изведнъж затворникът, без да сваля очи от Сигурдур Оли.

Гласът му бе дрезгав и груб, а тонът му — предизвикателен. Възрастният полицай размисли за момент, а после стана и отиде при пазачите. Обясни им искането на затворника и попита дали могат да свалят белезниците. Те се поколебаха, но накрая отидоха до него, отключиха белезниците и отново заеха постове до вратата.

— Какво можеш да ни кажеш за Холберг? — попита Ерлендур.

— Те да излязат — каза Елиди и посочи с глава към пазачите.

— Изключено — отвърна инспекторът.

— Ти педал ли си? — обърна се рецидивистът към Сигурдур Оли.

— Не ни се слушат глупости — отсече по-възрастният полицай.

Сигурдур Оли не отговори на това. Двамата само се гледаха в очите.

— Изключено било! — изсумтя рецидивистът. — Нищо не е изключено!

— Те няма да ходят никъде — каза Ерлендур.

— Педал си, нали? — повтори Елиди, все още впил очи в Сигурдур Оли, който не показваше никаква реакция.

Настъпи мълчание. Накрая инспекторът се изправи, отиде при пазачите, предаде им думите на Елиди и ги попита дали има някакъв шанс да ги оставят сами с него. Пазачите отвърнаха, че е невъзможно — имали заповед да не оставят затворника без надзор. След шумен спор позволиха на Ерлендур да разговаря с директора по интеркома. Полицаят му каза, че няма голямо значение от коя страна на вратата стоят пазачите, че той и Сигурдур Оли са пропътували целия път от Рейкявик и че затворникът проявява известна готовност да сътрудничи при определени условия. Директорът говори с подчинените си и им каза, че поема лична отговорност за сигурността на двамата детективи. Пазачите излязоха, а инспекторът се върна обратно до масата и седна.

— Сега ще говориш ли с нас? — попита той.

— Не знаех, че са убили Холберг — започна Елиди. — Тези фашисти ме бутнаха в карцера за някаква идиотщина, която не съм направил. Как са го убили? — попита той, без да откъсва поглед от Сигурдур Оли.

— Не е твоя работа — отвърна възрастният полицай.

— Баща ми казваше, че съм най-любопитното копеле на света. Все така викаше. Не било моя работа. Не било моя работа! Сега е мъртъв. Наръгали ли са го? Холберг? Наръган ли е бил?

— Не е твоя работа.

— Не е твоя работа! — повтори рецидивистът и погледна Ерлендур. — Вървете на майната си тогава!

Инспекторът помисли за момент. Никой извън стените на Криминалната служба не знаеше детайлите по случая. Започваше наистина да му писва — сега трябваше да разкрие всичко на този престъпник!

— Ударен е по главата. Скалпът му е смазан. Починал е почти внезапно.

— С чук ли?

— С пепелник.

Елиди бавно премести погледа си от Ерлендур обратно върху Сигурдур Оли.

— Що за мухльо го е убил с пепелник? — попита той.

Инспекторът забеляза как малки капчици пот започнаха да избиват по челото на колегата му.

— Точно това се опитваме да установим — отговори той. — Поддържахте ли връзка с Холберг?

— Страдал ли е?

— Не.

— Копелето…

— Помниш ли Гретар? — попита полицаят. — Бил е с теб и Холберг в Кефлавик.

— Гретар ли?

— Помниш ли го?

— Защо, по дяволите, ме питате за него? — изсумтя Елиди. — Какво за него?

— Знаем, че Гретар е изчезнал преди много години — отвърна Ерлендур. — Ти знаеш ли нещо за изчезването му?

— Защо трябва да знам нещо? — подхвърли рецидивистът. — Какво ви кара да мислите, че знам нещо изобщо?

— Какво правихте тримата — ти, Гретар и Холберг — в Кефлавик…

— Гретар беше луд — прекъсна го Елиди.

— Какво правихте в Кефлавик, когато…

— … той изнасили онова котенце, нали? — довърши той.

— Какво каза? — попита рязко Ерлендур.

— За това ли сте дошли? Да разпитвате за онова котенце от Кефлавик?

— Значи помниш случката.

— Това какво общо има?

— Не съм казвал, че…

— На Холберг му харесваше да говори за това. Хвалеше се. Че се е измъкнал. Знаете ли, че я е опънал два пъти? — изсъска престъпникът и ги изгледа.

— За изнасилването в Кефлавик ли говориш?

— Какъв цвят са гащичките ти, сладурано? — обърна се Елиди към Сигурдур Оли и отново се вторачи в него.

Ерлендур погледна колегата си, който също не сваляше очи от затворника.

— Внимавай с приказките! — предупреди го Ерлендур.

— Това я е попитал — какъв цвят са гащичките й. Беше по-луд даже и от мен — закикоти се рецидивистът. — А мен ме опандизиха!

— Кого е попитал Холберг?

— Мацето от Кефлавик.

— Разказвал ти е, така ли?

— С всичките подробности — отговори Елиди. — Постоянно говореше за това. И защо изобщо ме разпитвате за Кефлавик? Какво общо има Кефлавик? А за Гретар защо питате? Не връзвам.

— Просто трябва да свършим обичайната си скучна работа — отвърна инспекторът.

— Аха, а аз какво печеля от това?

— Вече получи всичко, което поиска. Сами сме с теб в стаята, белезниците ти са свалени и трябва да слушаме глупостите ти. Няма какво повече да направим за теб. Или ще отговориш на въпросите ни, или си тръгваме.

Полицаят не устоя на изкушението. Пресегна се през масата, сграбчи брадичката на Елиди със силните си ръце и обърна лицето му към себе си.

— Баща ти никога ли не ти е казвал, че е неприлично да се взираш в хората? — попита.

Сигурдур Оли изгледа възрастния си колега.

— Мога да се справя с него. Няма нужда — каза той.

Ерлендур бавно пусна лицето на затворника.

— Откъде познаваше Холберг? — зададе следващия въпрос той.

Елиди потри брадичката си. Знаеше, че току-що бе извоювал малка победа. И нямаше намерение да спира дотук.

— Не си мисли, че не те помня — каза той на инспектора. — Знам кой си. Знам и коя е Ева.

Ерлендур го изгледа втрещен. Не за първи път чуваше подобно нещо от престъпник, но никога не бе подготвен за това. Не знаеше с кого точно я свързваше Елиди, ала някои от познайниците й бяха бивши затворници, пласьори на наркотици, крадци, проститутки и биячи. Списъкът бе дълъг. Самата тя беше имала проблеми със закона. Веднъж я бяха арестували по сигнал на родител за продажба на наркотици в училище. Нищо чудно да познаваше Елиди. Нищо чудно и други като Елиди да я познаваха.

— Откъде познаваш Холберг? — повтори Ерлендур.

— Ева е готина — каза рецидивистът.

Инспекторът прочете хиляди значения в тези думи.

— Ако пак я споменеш, ще си тръгнем — заплаши го той. — И тогава няма да имаш с кого да си играеш игрички.

— Цигари, телевизор в килията, никакво гадно робуване повече и никакъв шибан карцер. Много ли искам? Две суперченгета не могат ли да го уредят? И няма да е лошо веднъж месечно да си водя курва тук. Неговото гадже, например — подхвърли Елиди и посочи към детектива.

Ерлендур стана. Сигурдур Оли също бавно се изправи. Затворникът се разсмя. Пресипнал смях, който заклокочи от дробовете му, избликна в гърлото му, премина в мъчително давене и завърши с изхвърлянето на жълти храчки, изплюти на пода.

— Говореше ми доста за онова изнасилване в Кефлавик! — изкрещя той след тях. — Каза ми всичко за нея. Как е квичала като заклещена свиня, какво й е говорил в ухото, докато е чакал да го вдигне пак. Искате ли да знаете какво е то? Искате ли да чуете какво й е казал?! Шибани мухльовци! Искате ли да разберете?

Ерлендур и Сигурдур Оли се спряха. Обърнаха се и видяха как Елиди клати заплашително глава, от устата му излиза пяна и ги проклина. Беше се изправил, подпрял ръце върху масата, и ревеше насреща им като разярен бик.

Вратата на залата се отвори и двамата пазачи влязоха.

— Казал й е за другата! — изкрещя затворникът. — Казал й е как е оправил другата шибана курва!