Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Инспектор Ерлендур (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mýrin [Jar City], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 13гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми(2022)

Издание:

Автор: Арналдур Индридасон

Заглавие: Стъклен град

Преводач: Александра Калугерова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман (не е указано)

Националност: исландска (не е указано)

Редактор: Адриан Лазаровски

Коректор: Ангелина Вълчева

ISBN: 978-0-312-42638-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13594

История

  1. —Добавяне

8

На следващата сутрин все още валеше и по пътя до Кефлавик водата се събираше в дълбоките следи от гумите на превозните средства, които колите се опитваха да избегнат. Дъждът беше толкова проливен, че Ерлендур едва успяваше да вижда през прозорците на колата, по които дъждът барабанеше безмилостно. Чистачките не смогваха да обират водата от предното стъкло и инспекторът стискаше волана толкова здраво, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Полицаят виждаше смътно стоповете на колата пред него и се опитваше да я следва възможно най-предпазливо.

Пътуваше сам. Така беше най-добре след мъчителния телефонен разговор, който бе провел със сестрата на Колбрун по-рано сутринта. Сестрата бе вписана като най-близък роднина в смъртния акт, ала не искаше да сътрудничи. Отказа да се срещне с него. Вестниците бяха публикували снимка на починалия заедно с името му. Ерлендур я попита дали я е видяла и тъкмо щеше да я попита дали го помни, но жената затвори телефона. Инспекторът реши да провери как би реагирала, ако се появи на входната й врата. Предпочиташе да не се стига дотам полицията да я води при него.

Предишната нощ беше спал лошо. Притесняваше се за Ева Линд и се страхуваше да не направи нещо глупаво. Тя имаше мобилен телефон, но всеки път, когато й позвънеше, операторът съобщаваше, че няма връзка с този номер. Ерлендур рядко помнеше сънищата си. Будеше се с откъслечни спомени от някой кошмар, а после го забравяше напълно.

Полицията разполагаше с оскъдна, но ценна информация за Колбрун. Бе родена през хиляда деветстотин трийсет и четвърта година и бе повдигнала обвинение в изнасилване срещу Холберг на двайсет и трети ноември хиляда деветстотин шейсет и трета. Преди Ерлендур да тръгне за Кефлавик, Сигурдур Оли му бе описал накратко случая, за който се бе информирал от полицейска папка, открита в архивите след подшушването на Марион Брием.

Колбрун била на трийсет, когато родила дъщеря си Аудур. Това се случило девет месеца след изнасилването. Според свидетелите на Колбрун тя се запознала с Холберг в клуба за танци „Крос“, намиращ се между Кефлавик и Нярдвик. Било събота вечер. Жената не го познавала и не го била виждала преди. Придружавали я две приятелки, а Холберг бил с още двама мъже. Когато танците свършили, всички отишли в дома на една от приятелките на Колбрун. Късно през нощта тя се приготвила да тръгне и Холберг й предложил да я придружи. Тя не възразила. Никой от тях не бил под влияние на алкохола. Колбрун казала, че е изпила две малки водки с кола в танцовия клуб, но нищо друго след това. Холберг пък бил съвсем трезвен. Жената го чула да казва, че взема пеницилин заради ушна инфекция. Медицинското свидетелство, прикрепено към обвинителния акт, потвърждавало това.

* * *

Холберг попитал дали може да поръча по телефона такси, което да го закара до Рейкявик. Колбрун се поколебала за момент, но после го поканила у дома си. Той отишъл в хола, за да се обади, а тя свалила палтото си в коридора и отишла до кухнята за чаша вода. Не чула разговора, ако изобщо е имало такъв. Изведнъж усетила, че мъжът стои зад нея, докато била с лице към кухненската мивка.

Толкова се стреснала, че изпуснала чашата и разляла водата върху кухненската маса. Развикала се, когато ръцете му сграбчили гърдите й, и се отдръпнала от него в ъгъла.

— Какво правиш? — попитала.

— Не може ли малко да се позабавляваме? — усмихнал се той и застанал пред нея със своята мускулеста фигура, силни ръце и дебели пръсти.

— Искам да си тръгнеш! — настояла тя. — Веднага! Ако обичаш, върви си!

— Не може ли малко да се позабавляваме? — повторил той. Направил крачка към нея, а тя опитала да се защити с ръце.

— Не се приближавай! — изкрещяла. — Ще се обадя в полицията!

Изведнъж Колбрун осъзнала, че е съвсем сама и беззащитна с този непознат, когото сама допуснала в дома си. В този момент той се приближил още повече, извил ръцете й зад гърба й и се опитал да я целуне.

Тя се съпротивлявала, но било безполезно. Опитала се да говори с него и да го разубеди, но единственото, което почувствала, била собствената й уязвимост.

* * *

Мислите на Ерлендур бяха прекъснати от клаксона на гигантски камион, който го застигна и изсипа литри дъждовна вода върху колата му. Полицаят завъртя волана и за момент автомобилът затанцува по хлъзгавия път. Задницата му поднесе и за момент инспекторът реши, че губи контрол над колата и ще изхвърчи от пътя в полето. Натисна спирачката почти докрай и успя да се задържи на пътя, ругаейки шофьора на камиона, който вече се бе скрил от погледа му в проливния дъжд.

Двайсет минути по-късно спря пред малка къща от гофрирана ламарина в най-старата част на Кефлавик. Постройката бе боядисана в бяло, а около нея имаше малка ограда и грижливо поддържана градина. Името на сестрата бе Елин — няколко години по-възрастна от Колбрун и понастоящем пенсионерка. Беше в коридора по палто и очевидно се канеше да излезе, когато Ерлендур позвъни на звънеца. Изгледа го учудено — ниска, слаба жена, със сурово изражение и пронизващ поглед, високи скули и бръчки около устата.

— Не ви ли казах, че не желая да имам нищо общо с вас и с полицията? — попита ядосано, когато инспекторът се представи.

— Зная — отвърна Ерлендур, — но…

— Моля ви да ме оставите на мира — настоя тя. — Не е трябвало да си губите времето, за да идвате чак дотук.

Елин стъпи върху стелката пред вратата, затвори вратата след себе си и слезе по трите стъпала, водещи към градината, след което отвори малката порта на оградата и я остави така — ясен знак, че би желала полицаят да си тръгне. Не се обърна, за да го погледне. Ерлендур остана на стълбите, загледан подире й.

— Знаете, че Холберг е бил убит! — извика той.

Тя не отговори.

— Убит е в дома си. Знаете го!

В този момент инспекторът вече се намираше на най-долното стъпало и забърза след нея. Жената държеше черен чадър, върху който се изливаше проливният дъжд, а Ерлендур не носеше нищо, освен шапка, която да го пази от дъжда. Пенсионерката ускори крачка и инспекторът се затича, за да я настигне. Не знаеше какво да й каже, за да я накара да го изслуша. Не знаеше и защо тя реагира по този начин.

— Исках да ви попитам за Аудур — рече той.

Елин внезапно спря, обърна се и го погледна презрително.

— Мръсно ченге! — изсъска през зъби. — Не смей да споменаваш името й! Как смееш? След всичко, което причинихте на майка й! Махай се! Веднага се махай! Мръсно ченге!

Погледна Ерлендур с омраза и той също се втренчи в нея.

— След всичко, което сме й направили ли? — попита той. — На кого?

— Махай се! — извика тя, след което се обърна и продължи, оставяйки полицая на мястото, където беше. Той се отказа да я гони и остана да я гледа как се изгубва в дъжда, стъпвайки леко приведена, със зеления си дъждобран и черните си боти. Накрая се обърна и се върна до колата си, която бе паркирал до къщата. Влезе вътре, взе си цигара и отвори малко прозореца. Сетне запали двигателя и бавно потегли.

Щом вдиша дима, почувства слаба болка в средата на гърдите си. Болката не беше нова — причиняваше му безпокойство вече почти година. Неясна болка, която се появяваше сутрин, но обикновено изчезваше скоро след като станеше от леглото. Матракът, на който спеше, не беше удобен. Понякога цялото тяло го болеше, ако останеше да лежи прекалено дълго.

Вдиша дима. Надяваше се причината да е в матрака.

Докато Ерлендур гасеше цигарата си, мобилният телефон в джоба на палтото му иззвъня. Беше главният съдебен следовател и се обаждаше с новини, че са успели да разчетат надписа на надгробния камък и са го открили в Библията.

— Взет е от шейсет и четвърти псалм — каза следователят.

— И? — попита инспекторът.

— „Опази живота ми от страх от враговете мои“.

— Какво?

— Това пише на надгробния камък — „Опази живота ми от страх от враговете мои“. От шейсет и четвърти псалм.

— „Опази живота ми от страх от враговете мои“.

— Дали това ще ви помогне?

— Нямам представа.

— Има два отпечатъка по снимката.

— Да, Сигурдур Оли ми каза.

— Едните са на Холберг, но другите не са в базата данни. Доста неясни са. Много стари отпечатъци.

— Може ли да се определи с какъв апарат е направена снимката? — попита Ерлендур.

— Невъзможно е да се каже. Но със сигурност не е висококачествен.