Ема Чейс
Заплетени (27)

Глава 27

Всеки нов сътрудник в Еванс, Рейнхарт и Фишер има право на известен бюджет, ако иска да направи основен ремонт на кабинета си. Не сме единствената фирма с такава политика. Става дума за добър бизнес, за инвестиция, защото така служителите се чувстват по-удобно, чувстват офиса като своя собственост. Видът и количеството на материалите и на мебелите не са без лимит, но за фирма с нашия капацитет, трябва да кажа, че лимитът е доста висока цифра. Ето откъде получих вдъхновението си и ето как разбрах какво харесва Кейт — от това, което бе избрала за нейния офис.

Не си пада по цветя и слава богу. Обича райета, меки платове с индийски десен и пастелни природни цветове. Ще попиташ защо ти разказвам всичко това? Какво общо има със ситуацията?

Нали помниш моята пещера? Пещерата на Батман? Моят офис в апартамента ми? Моето първородно? Моята зона САМО-ЗА-МЪЖЕ? Е, стаята е претърпяла смяна на пола. Не, това не е много точно казано. По-скоро сега е нещо като хермафродит.

Гледай сега!

Включвам осветлението и завеждам Кейт в средата на стаята. После бавно развързвам шалчето.

Очите й ще изскочат.

— О!… О!… Боже!

Стените, които до преди няколко дни бяха в бургундско червено, сега са във величествено синьо. Английските кожени дивани са история. На тяхно място се кипрят два дивана в тъмносиньо и светлокафяво. Бюрото ми е преместено вляво, за да има място за ново бюро в светлочерешово. Двете бюра са наредени едно до друго като младоженец и младоженка в деня на сватбата им. На прозореца има драперии в същия десен като този на диваните. А масата за покер си е все така в ъгъла, но сега е покрита с твърда кафява плоскост, върху която е сложено голямо растение с много листа. По принцип не харесвам растения из дома си. Мога да заявя, че съм толкова еколог, колкото е и Мортиция Адамс^[1]. Но дизайнерът каза, че жените си умирали по китки. Спомена някаква теория за майчинския инстинкт и как все искали да се грижат за нещо живо.

Можеш да сътвориш чудеса с интериора на къщата си, ако имаш на разположение един дизайнер и неуморим екип работници. И пари. Нали?

Обаче трябва да знаеш, че пердетата се закачват ужасно трудно. Сам ги сложих. Исках да дам личен принос в обновяването. На няколко пъти едва не счупих прозореца с релсата.

Наблюдавам лицето й много внимателно. Не мога да разбера какво мисли, не знам. Очите й са като очите на очевидец на двойно убийство.

Преглъщам с трудност и започвам вероятно най-важната реч в живота си:

— Гледах пак Тетрадката.

И сега съм на мнение, че е много гейски. Но… както и да е…

— Сега вече го разбрах. Сега проумях защо Ноа направи тази стая за Ели. И нещата не са се развили така, защото тя е имала вагина, а защото той е нямал избор. За него единственият избор е Ели. Както и да бе постъпил, за него нямаше да има друга жена, освен нея. Така че, единственото, което е могъл да направи, е било да приготви тази стая и да се моли на бог и да се надява тя да се появи някой ден, за да я използва. И това обобщава всичко, което мога да кажа за чувствата си към теб. И направих това — показвам с ръка стаята, — защото те искам в живота си, Кейт. Завинаги.

Очите й се спират в моите. И греят от сълзи.

— Искам да се преместиш тук. Искам да заспивам с косата ти върху лицето ми. Всяка нощ. И искам всяка сутрин да се будя увит около теб. Искам да прекарваме уикендите без дрехи. Искам честни битки и спорове и мръсен секс за сдобряване.

Тук се засмива и една-единствена сълза се търкулва по бузата й.

— Искам да си говорим, докато слънцето изгрее, искам да ти правя закуска в неделя сутринта. Искам да работя много, да работя до полунощ, ако трябва в офиса, но само ако ти си с мен, до мен.

Едва чувам шепота й:

— Като съдружие? Петдесет на петдесет?

— Не, не, няма да делим — клатя глава. — Ти няма да получиш само половината от мен, ще ме имаш целия. Сто процента.

Тя диша дълбоко. Прехапва устна. Поглежда, изумена, към бюрото си.

— От къде взе това?

Снимка от сватбата на родителите й.

— Откраднах я от офиса ти, копирах я, докато беше на обяд и ти върнах оригинала.

Тя поклаща глава и ме поглежда с възхищение и недоумение.

— Не мога да повярвам, че си направил всичко това.

Правя крачка напред.

— Знам, че току-що приключи дълга връзка. А ти знаеш, че аз дори не съм имал такава. Може би трябва да ти кажа, че не е нужно да бързаш да ми отговаряш, ако не си готова. Знам, че е редно да спомена, че ще бъда търпелив и ще чакам. Но ако кажа такова нещо… ще е лъжа… Защото не съм човек, който умее да чака. Аз хващам бика за рогата. По-скоро бих те преследвал, докато кажеш да, или докато превъртя. Такъв човек съм.

Тя пак се смее.

— Ако това не е достатъчно, просто ми кажи какво още е нужно? Каквото и да е, ще го направя. За теб.

И с това свършвам словото. Тя стои и ме гледа.

Навлажнява устни и избърсва очите си.

— Имам няколко условия.

Кимам предпазливо.

— Никакви лъжи повече. Сериозно, Дрю! Когато ми казваш нещо, трябва да знам, че това е самата истина. Че нямаш някакъв… друг мотив.

— Добре.

— И никакви други жени. Мисля, че съм достатъчно… дръзка в леглото с теб, но съм моногамна. Не мамя, не участвам в тройки. Не деля.

Няма проблем. Пенисът ми има само едно око, и то е за нея.

— Аз също. Е, откакто те познавам… Така че това е договорено.

Тогава се усмихва.

Ослепявам от блясъка на тази усмивка.

Тя прави крачка към мен.

— Е, господин Еванс, мисля, че сливането на компаниите е договорено.

Това е всичко, което искам да чуя.

Скачам като пружина, която е била натискана надолу прекалено дълго време. И преди Кейт да успее да поеме въздух, вече съм я смазал под тялото си. Прегръщам я, вдигам я на ръце.

Устните ни се заключват. Като два магнита. Тя се хваща за ризата ми.

Езикът ми се плъзга в отзивчивата й уста.

Исусе! Споменът ми за вкуса на Кейт е бил толкова далеч от реалността.

Чувствам се като наркоман на крек или нещо такова, който е бил държан прекалено дълго в рехабилитация и най-накрая успява да се докопа до желаната доза.

Ръцете ми се опитват да обхванат всяка част от тялото й. Ръцете й се опитват да ме обгърнат целия. Лудо, безметежно, експлозивно!

Прокарвам устни по брадичката й. Тя килва глава настрани и аз атакувам шията й. Диша задъхано. Аз също. Ръцете ми са в косата й, държа я сякаш е заложница. Дланите й се плъзгат по гърдите ми. Нямам никаква представа кога и как ми е разкопчала ризата. Просто съм щастлив, че е успяла да го направи. Пръстите ми минават като полъх по гърба й и се плъзгат към подгъва на роклята й, повдигат я и стискат стегнатото й гладко дупе.

Вероятно е с прашки.

Стискам го, масажирам го, притискам таза й към моя. Устните й вече са върху гърдите ми, спуска се по корема ми. И тук вече започвам да изперквам.

Хващам роклята отзад на гърба й и я раздирам на две.

— Ще ти купя нова, кълна се.

Парчетата плат падат и се задържат на кръста й. Голите й гърди се удрят в моите.

Господи, колко ми липсваше това! Как бог е могъл да извърши такава подлост и да ме остави без това усещане толкова дълго време. Часове, дори дни, без да я усетя така близо до мен!

— Господи, Дрю!

Ноктите й драскат по гърба ми. Устните ми са върху нейните. Груби, искащи, молещи.

— Не знам какво бельо носиш, но сега остава за мен.

Падам на колене и рисувам гореща пътека с устни от гърдите до корема й.

— Това може да се окаже проблем — казва задъхано тя.

— Защо?

Издърпвам роклята й надолу, тя пада на пода и гледам втрещен, омагьосан между краката й, където… не виждам бельо.

— Защото нямам.

Пенисът ми стене в агония. Поглеждам я в очите:

— Винаги ли ходиш без бельо на бизнес среши с колеги?

Тя се усмихва срамежливо.

— Надявах се, че ще измислиш начин да промениш решението ми.

За секунда изгубвам допир с реалността. Тя ме е желала така, като я желая аз, през цялото време го е искала! А аз да загубя толкова минути, часове дори да ям някакво пиле „Марсала“, вместо да ям… нея.

По дяволите!

Без повече приказки се потапям между краката й. Като малко дете, което иска веднага да опита от тортата на рождения си ден. Потапям лице, език, зъби между краката й. Има вкус на топло. И коприна. Като захарен сироп върху канелено хлебче. Само че тя е по-сладка.

Коленете й се огъват и треперят, но аз слагам ръце под бедрата й и нагласям краката й върху раменете си. Лягам на пода, а тя обкрачва лицето ми.

Точно като в бляновете ми.

Тя се гърчи, стене над мен. Не се срамува, не се притеснява. А аз я поглъщам като озверял бесен пес.

Стоновете й стават все по-силни, по-нетърпеливи. Ръката й се плъзга отзад и започва да я движи по пениса ми. През панталона.

Знаеш ли, че има мъже, които свършват за две секунди, само като ги докосне някоя жена? Ако не си виждал такъв, ей сегичка ще видиш един, и то от съвсем близо. Ще те уцели право в окото, ако Кейт не спре да ме докосва.

Хващам ръката й и вплитам пръсти в нейните. Кейт ме стиска за ръката и така пази равновесие, докато се движи прелестно върху устата ми. Още веднъж и още веднъж… и свършва. Пищи името ми. Накъсано. Буква по буква.

Поема дълбоко въздух и слиза от лицето ми. После се изляга върху мен и се целуваме. Грубо, свирепо. Зъбите ни се блъскат. Ръцете ми се заравят в косата й. Бедрата й се движат от двете страни на пениса ми. Влагата й попива в боксерките ми.

— Кейт, ще свърша много бързо!

Просто се надявам да успея да вляза в нея преди това да се случи.

Тя завърта език около зърното ми и казва:

— Панталоните, Дрю. Махай ги!

Скъсвам копчето на панталона. Успявам да ги сваля до коленете, но изобщо нямам намерение да се занимавам да ги свалям до долу.

Хващам бедрата й я плъзвам надолу. Пенисът ми влиза в нея без никакво усилие, направо я нацелва.

Всемогъщи боже!

Застиваме. Лицата ни са на милиметри едно от друго. Диханията ни се вплитат. Очите ми държат погледа й. И тогава тя започва да се движи. Много бавно. Отпускам глава назад и затварям очи.

Божествена наслада.

Пръстите ми са разперени върху бедрата й. Помагам й. Стискам я толкова силно, че вероятно ще й оставя синини. И тогава тя сяда. Извива глава назад.

Косата й гали коленете ми. Насилвам се да отворя очи. Искам да я видя.

Главата й е отпусната назад, гърдите й — високо повдигнати пред очите ми, устните й — разтворени и жадни. Говори нещо, казва думи, които едва разбирам, думи, в които има само едно — еуфория.

Нали знаеш как понякога в интернет изтичат голи снимки на нечия жена или приятелка, или годеница? Никога не съм разбирал хората, които се занимават с такива неща.

Но сега вече започвам да ги разбирам. Ако имах фотоапарат наблизо и ако имах свободна ръка, бих снимал всяка секунда от това разтърсващо изживяване като побъркан папарак. За да увековеча този миг, защото Кейт изглежда… божествено красива. По-умопомрачителна, зашеметяваща от всеки шибан шедьовър в Лувъра, по-удивителна и неземна от всичките седем чудеса на света взети заедно.

Тя се движи все по-бързо. Усещам натрупващото се напрежение ниско под пъпа ми.

— Да, Кейт, точно така, чукай ме!

Гърдите й подскачат. Гледам ги. Хипнотизират ме. Не мога да не ги опитам! Сядам и засмуквам зърното й.

Почти пищи. Краката й се заключват зад гърба ми, придърпват ме, теглят ме все по-настоятелно.

Тя е близо, много близо до края. Аз също. Но не искам да свърша толкова бързо. Все още не. След малко… може би.

Обръщам я под мен, слагам длани под главата й, за да не се удря в твърдия под. Бедрата й се разтварят широко, с готовност, и аз влизам в нея още по-дълбоко.

— Господи… Господи… Господи!

Звукът от удара на телата ни, задъханият й глас, еротичната симфония от звуци изпълват стаята. Нюйоркската филхармония трябва да се учи от нас.

— Господи… О, господи!

Усмихвам се и започвам да се движа по-бързо.

— Този, който те чука, не се казва Господ, бейби.

Разбира се, че съм влюбен, защо ме гледаш така? Но все пак… става дума за мен.

— Дрю… Да… Дрю!

Много добре!

Никой не е мислил, че ще нашепвам някакви сладникави простотии, от които на повечето хора им се гади, нали? Съжалявам, ако съм разочаровал някого.

Освен това, харесвам думата „чукам“. Има някаква страст и горещина в нея. И е доста конкретна, много ясна. Ако сенаторите в конгреса бяха попитали Бил Клинтън дали е чукал Моника, всички щяхме да разберем какво, по дяволите, го питат с толкова много заобикалки. Може би самият той би разбрал и би отговорил по-конкретно. А така, през цялото време се чудехме за какво си говорят.

Няма кой знае какво значение какво казваш, докато чукаш някого. Няма значение и как го казваш. Дали ще е бавно и нежно, или бързо и запъхтяно, това остава на втори план. Това, което има истинско значение, е чувството зад думите. А то… означава… всичко.

За бога, какво става? Получавам някакво прозрение или какво? Не си ли горд с мен? Защото аз се гордея със себе си.

Свивам ръце и буквално изяждам устата й. Грубо, ненаситно. После плъзвам език до рамото, захапвам я леко. Не много силно, не искам да й разкъсам кожата, но достатъчно настоятелно, за да я вдигна на сърфа и да я пусна по вълната.

Вдигам се на ръце и я гледам. Цялото й тяло трепери, после се сковава, стяга всеки мускул под мен, около мен. Пръстите на краката й (перфектен педикюр между другото) се огъват навътре. Докато свършва, тялото й отчаяно се опитва да изсмуче моето от главата до петите. Нещо като… нали знаеш как се гърчиш и стискаш с все сила, когато искаш да извадиш и последния милиграм паста за зъби от тубичката? И започваш я да навиваш от долния край нагоре. Е, това се опитва да направи с мен. Стиска ме и ме навива, и изсмуква и последната капка от мен. Затварям очи, главата ми се отпуска назад. Не знам какво говоря, думите сами излизат. Като бълнуване.

Безпомощен съм. Като зрънце пясък, засмукано от цунами. Удоволствието напира да излезе през всяка пора на тялото ми. И ако не излезе, ще се пръсна. Ето защо свършвам като гейзер.

Невероятно!

Качваме се на гребена на вълната заедно. Вълната на екстаза. И двамата сме без дъх. И после падам върху нея. Лицето ми е заровено между гърдите й, коремът ми — между бедрата й. Секунди след това дланите й се плъзгат по гърба ми. Нежно, гальовно, успокоително, като… не може да се сравни с нищо друго на този свят.

Слагам длани от двете страни на лицето й. Целувам я. Сега вече по-бавно.

Очите на кошутата гледат в моите. Но никой от нас не казва нищо. Не е нужно.

И точно тогава го усещам.

Виждал ли си някога състезателен кон, който дълго време не е бил допускан до състезание. Бил е болен или не е бил във форма и най-сетне решават да го пуснат. Аз съм виждал такива коне. Когато застанат на стартовата линия, имаш чувството, че са ги инжектирали с огън. Могат да бягат безброй обиколки, миля след миля, без да спрат, без да се уморят.

Усещаш ли накъде бия с това?

Обръщам я отново върху мен. Коленете й са от двете страни на таза ми.

Главата й е върху гърдите ми. Трябва да се преместим на леглото. Тоя под е прекалено твърд. Но пък… твърд е и пенисът ми. И това вече е прецедент. И пенисът надделява.

Кейт вдига глава. Очите й са изумени.

— Толкова скоро?

— Пропуснахме доста качествено време. Очевидно той иска да си навакса за всяка пропусната секунда. Ще играем ли?

Завъртам таза си и тя простенва. Лекичко.

Ще го приема за да.