Ема Чейс
Заплетени (14)

Глава 14

Веднъж четох една статия, в която авторът твърдеше, че сексът увеличава продължителността на живота. Към този момент мога категорично да заявя, че аз и Кейт никога няма да умрем. Отдавна спрях да броя колко пъти го правихме. Като ухапване от комар — колкото повече се чешеш, толкова повече сърби.

Слава богу, че купих огромния пакет с презервативи.

И ако все още някой не е разбрал от реакциите ми, сега ще кажа директно: Кейт е разкошно парче за чукане. Ако досега съм имал някакви съмнения, че Били Уорън е пълен идиот с мозък, колкото на една кокошка, сега, след като съм опитал от това, което той захвърли, мога да заявя категорично — човекът е безумец.

Тя е готова за приключения, изискваща, не се срамува да каже какво иска, спонтанна е и е абсолютно уверена в себе си. Като мен. Приличаме си по толкова много неща.

Когато най-накрая решаваме да си отдъхнем след маратона, небето навън започва да посивява. Кейт е сложила глава на гърдите ми, лежи тихичко и си играе с косъмчетата ми.

Едва ли след всичко, което съм казал за себе си, ще шокирам някого с поредното признание, но съм длъжен да си кажа: аз не гушкам и не гукам.

Няма такива „на лъжичка“, няма сладки приказки на възглавницата. Веднага щом свърша, тръгвам към вратата. Е, случвало се е да дремна преди това, но категорично мразя някоя да ме налази като октопод. Дразнещо е и е неудобно.

С Кейт обаче старите правила не могат да бъдат приложени на практика.

Кожата й се слива с моята, телата ни — едно до друго, глезенът й е прехвърлен върху моя, бедрото ми е под свитото й коляно. И е някак… успокояващо, но не по начин, който мога да обясня. Може би е достатъчно да кажа, че нямам никакво желание да се отмествам и да мърдам, искам да остана така завинаги.

Освен ако не е време да се претърколя и да я изчукам пак.

Тя първа проговаря.

— Кога загуби девствеността си?

— Пак ли ще играем на Първи или десет? Или просто искаш да знаеш повече за сексуалния ми живот? Защото ако е второто, мисля, че малко си позакъсняла, Кейт.

— Не — усмихва се тя. — Не е това. Просто искам да знам повече за теб.

Въздъхвам и се замислям.

— Добре. Първата ми жена беше Джанис Люис. На петнайсетия ми рожден ден. Покани ме в тях да ми даде подаръка. И подаръкът беше самата тя.

Усещам усмивката й върху гърдите си.

— И тя ли беше девствена?

— Не. Да го кажа тактично… беше над осемнайсет.

— А, опитът на по-зрялата жена. И тя ли те научи на всичко, което знаеш?

Усмихвам се.

— Е, понаучих някои и друг трик през годините след това.

Замълчахме. След няколко минути тя попита:

— Не искаш ли да знаеш за мен?

Дори не ми се налага да мисля върху въпроса й.

— Не.

Не искам да развалям настроението или нещо, но тук се налага да спрем за малко, за да поясня.

Нито един мъж не иска да знае подробности от миналото на жената. Не ме е грижа дали си се чукала с един или със сто. Запази статистиката за себе си.

Нека го обясня нагледно: когато се храниш в ресторант и сервитьорът ти донесе поръчката, не го питаш и не искаш да знаеш подробности за всеки, който е пипал яденето ти, преди да го сложиш в устата си, нали?

Точно така си и мислех.

Освен това ми е по-лесно и по-удобно да приема, че първият и единствен мъж, с когото е спала, е Уорън, а той е и последният човек, когото искам да обсъждам в момента.

Сега обратно към спалнята ми.

Обръщам се към Кейт. Лежим на една възглавница, лицата ни са едно до друго. Пъхнала е ръка под бузата си, като дете.

— Но има нещо, което искам да знам — казвам.

— Питай.

— Защо избра този бизнес?

При мен нещата са ясни. Поколения бели якички са предшествали избора ми на професия. Никой обаче не се е опитвал да повлияе този избор, нито пък избора на Александра. Просто така се случи, че тя има професията на майка ми, а аз на баща ми. Истината е, че хората винаги гравитират около нещо, което вече познават в известна степен.

Същото е и при спортистите. Забелязал ли е някой колко много деца на баскетболисти са вече в професионалния баскетбол? Винаги намираш приликата с бащите им, чиито портрети са в залата на славата. Но ми е чудно какво е привлякло Кейт към тази професия, като се има предвид, че по време на пубертета се е занимавала с леки престъпления…

— Парите. Исках професия, където да печеля много.

— Наистина ли? — питам крайно изненадан.

— Очакваше нещо по-благородно, предполагам — отгатва тя.

— Да, май да.

Усмивката й угасва.

— Истината е, че родителите ми се оженили доста млади. Били са почти деца, когато съм се родила. Купили закусвалнята в Грийнвил. После затънали в ипотеки. Живеехме над нея. Беше… тясно… но хубаво. — Усмивката й съвсем изчезва. — Баща ми загина, когато бях на тринайсет. Убиха го. Пиян шофьор се сблъска челно с него. След това мама беше постоянно заета. Опитваше се да поддържа закусвалнята, опитваше се… да не грохне.

Тук тя спира, а аз я придърпвам до себе си. Челото й опира в гърдите ми.

— Едва успяваше да ни държи на крачка от пълната мизерия. Нямах нищо… бях лишена от… много неща. Не беше лесно. Всичко се постигаше с ужасно много труд. И когато ми казаха, че ще получа пълна стипендия и мога да уча, си помислих, че това е шансът ми за инвестиция. Не исках да съм беззащитна и зависима. Макар че имах Били и това беше много важно за мен, исках да знам, че мога да се погрижа за себе си, да се грижа за мама. От толкова време я карам да се премести тук, но засега ми отказва. Бачкала е като куче цял живот. Искам да си почине вече. Искам само да си почива.

Не знам какво да кажа. Независимо от всичките ми гадни коментари за семейството ми, едно знам със сигурност — ако нещо се случи с някой от тях, ще си загубя разсъдъка.

Повдигам я нагоре, така че да мога да я погледна в очите. Целувам я. След няколко минутки тя се обръща, а аз увивам ръце около кръста й и я придърпам към себе си. Целувам рамото й и заравям лице в косата й. И макар че е почти утро, двамата оставаме така, докато заспим.

 

 

Всеки здрав мъж на този свят се събужда с ерекция. Сутрешна цепеница.

Краставица. Убеден съм, че има някакво медицинско обяснение за това явление, но аз предпочитам да си мисля, че е един малък дар от бог.

Шанс да започнеш деня с пишка напред.

Не се сещам кога за последно спах… в смисъл наистина спах до жена. Но да се събудиш до жена има някои предимства. И сега съм готов да се възползвам от тях.

Все още със затворени очи се обръщам настрани и я търся. Планирам как ще я подразня малко и после ще й кажа добро утро изотзад. Това е единственият възможен начин за събуждане в моя наръчник. Но докато ръката ми опива чаршафите, откривам, че не е там, където я… оставих.

Отварям очи и се оглеждам. Няма я.

А?

Ослушвам се за шум от банята, за течаща вода. Нищо. Оглушителна тишина.

Къде е изчезнала?

Сърцето ми подскача леко при мисълта, че се е изнизала, докато спя. Това е мой номер, правил съм го няколко пъти, но не го очаквах от нея.

Точно се каня да стана от леглото да я търся, когато я виждам да влиза през вратата. Косата й е вързана с един от онези ластици, които жените винаги имат или ако нямат, намират из къщата. Облякла е моята сива тениска с надпис Columbia и очите ми моментално се забиват в подскачащите й под буквите гърди.

Кейт оставя таблата, която носи на нощното шкафче.

— Добро утро.

— Защо си станала? — цупя се аз като капризно дете.

Тя се смее.

— Умирам от глад. Стомахът ми ръмжеше като заключен в клетка трол. Мислех да приготвя нещо, но единственото, което намерих в кухнята ти, е корнфлейкс.

Това е перфектното ядене за всяко време на деня. Но не от онези здравословните, с които родителите тъпчат децата си. Говоря за истинско качество — „Лъки Чармс“, „Фрути Пебълс“, „Куки Крисп“. В кухненския ми шкаф можеш да намериш по много от всички суперкалорични зърнени закуски на света. С много захар в тях.

— Почти винаги си поръчвам храна за вкъщи — свивам извинително рамене.

Тя ми подава едната купа. „Епъл Джакс“. Прекрасен избор. Тя започва да яде и с пълна уста казва:

— Взех назаем тази тениска. Не се сърдиш, нали?

— Не, никак даже — отговарям с пълна уста. — Но ми харесваш повече, когато си без нея.

Виждаш ли как поглежда надолу? Как устните й се извиват в нежна усмивка? Виждаш ли как бузите й порозовяват. Пак се изчервява. Мили боже! След снощи? След всички онези думи, писъци и онова викане се изчервява?

Знам, прекрасна е!

— Не предполагах, че готвенето без гащи може да е и хигиенично.

Оставям празната купа в таблата.

— Обичаш ли да готвиш? — питам. През последните месеци разбрах много неща за нея, но има още толкова много, които искам да знам.

Тя кима и обира последната лъжица.

— Когато детството ти е преминало в закусвалня, все нещо възприемаш. Обичам да пека разни неща. Правя страхотни курабийки. Ако намеря някакви продукти по-късно, ще направя.

Усмихвам се сатанински:

— Много ми се иска да опитам твоята курабийка.

— Защо ли имам усещането, че не говориш за курабийка с шоколадови парченца? — клати развеселено глава.

Помниш ли онзи сутрешен дар от бог? Не мога да си позволя да го прахосам. Това би било непростим грях, а аз вече съм натрупал доста грехове, така че искам да живея праведно и да не пропилявам божията милост.

Придърпвам я на леглото и издърпвам тениската през главата й.

— Правилно усещаш. Сега дай да видим тази твоя курабийка.

 

 

— Царица на B-седем.

— Офицер на G-пет.

Шахът е забавна игра.

— Кон на C-шест.

— Шах.

Шах без дрехи? Още по-забавен.

Кейт гледа недоволно. Това е третата ни игра. Кой спечели другите две?

Моля те, не се хаби дори да питаш.

Играем и си разказваме разни неща. Разказах й как си счупих ръката, когато паднах със скейтборда на дванайсет. Тя ми разказа как с Делорес боядисали хамстера й с розова боя за коса. Казах й как с Матю наричаме Александра, но след това тя ме ощипа по зърното, защото се сети как веднъж й казах в офиса, че е „Александра“. Удобно е, лесно е, хубаво е. Не е чак толкова хубаво като чукането, но е почти толкова успокояващо. Лежим на леглото, подпрели глави на ръце. Шахът е между нас.

О, и ако случайно някой е забравил, да напомня — голи сме.

Сега знам, че много жени не се чувстват добре в телата си. Може би малко повечко тлъстинки? Не го вземай навътре. Няма значение. Голото тяло винаги е за предпочитане пред онези кифли, които се правят на скромни.

Мъжете възприемат визуално. Никой няма да те чука, ако не иска да те гледа.

Запиши си това. Важно е.

За Кейт не е никакъв проблем. Определено се чувства удобно в собствената си кожа. И това е секси, много секси.

— Ще го мърдаш ли, или възнамеряваш да пробиеш дупка в дъската. С поглед.

— Не ме пришпорвай.

— Добре — въздъхвам. — Няма зор. И без това няма къде да идеш. Заприщил съм те в ъгъла.

— Мисля, че мамиш.

Очите ми се разширяват от изумление.

— Кейт, от това ме заболя. Засегнат съм. Никога не мамя, не се налага да го правя.

Тя повдига вежда и казва:

— Винаги ли се дървиш и перчиш така?

— Да, предполагам. Надявам се да е така. И като си говорим за дървене, само да ти кажа, че използването на мръсни думи няма да те спаси. Не се опитвай да ме разсейваш.

Тя въздъхва и се предава. Местя и отбелязвам:

— Шах и мат. Искаш ли пак?

Тя се обръща по корем и свива колене, като пиле. Усещам разбуждане в южния фронт.

— Хайде да играем на нещо друго.

На пчелички? На Скрий салама? На Кама Сутра?

— Имаш ли Guitar Hero?

Дали имам Guitar Hero? Изобретението на хилядолетието? Най-жестоката видеоигра на всички времена? И пита даже!

— Предлагам ти да избереш друга игра — казвам. — Ще те бия като на шах и има опасност да нараня крехкото ти женско его.

— Почваме — поглежда ме с предизвикателство тя.

Нотката в гласа й трябваше да ми подскаже, че е вдигнат червен флаг за опасност, но кой да види. Размаза ме. Смаза ме, потроши ме от бой.

Абсолютно брутално! Нарита ми задника от единия край на апартамента до вратата.

В моя защита мога да кажа, че Кейт може да свири на истинска китара.

Това едно на ръка, но освен това каза, че трябва да сме облечени. Колко подло наистина! Защото сега трябваше да извивам врат, да се разсейвам, за да хвърля едно око на сладкото й дупе под голямата тениска. И така ме би.

Не ми даде шанс.

 

 

Предполагам към този момент вече се питаш какво правя и какво се случва. Искам да кажа, това съм аз, нали така? Една возия на въртележката.

Няма повторения, няма съжаления. Защо тогава си играя на Адам и Ева в събота следобед?

Ето какво става: работих упорито няколко месеца поред, за да я сложа тук, където си е сега. Прекарах стотици безсънни нощи да се моля това да се случи, да си представям как ще се случи.

Примерно, попадаш на пустинен остров. Не ядеш нищо една седмица.

После спасителният кораб идва с голяма чиния с ядене. Ще вземеш една хапка и ще хвърлиш всичко останало?

Разбира се, не. Ще излапаш всичко. До последната троха. И после ще оближеш чинията.

Това правя с Кейт. Засищам глада си. Няма по-дълбок контекст. Или поне не се опитвай да го търсиш сега.

 

 

Споменах ли, че Кейт има татуировка? О, да, има. Точно на извивката над дупето. Малка тюркоазена пеперуда.

Много е вкусна. Езикът ми е точно там в момента.

— Господи, Дрю…

След позорния разгром на Guitar Hero, Кейт влезе за душ. И забележи само… попита ме дали искам да вляза преди нея.

Глупаво, глупаво, глупаво момиче. Като че някога е стоял въпросът дали има право да се къпе сама.

Заставам зад нея и започвам да я дразня отзад. По-гореща е от врялата вода, която блъска по телата ни. Прехвърлям косата й на една страна и впивам устни в разкошния й съблазнителен врат. Гласът ми е дрезгав.

— Отвори си краката, Кейт. Отвори ги за мен.

Отваря ги.

— Още.

Отваря ги по-широко.

Прегъвам колене и се плъзвам… у дома. Исусе! Минаха два часа, откакто бях така в нея. Два часа са… прекалено дълго! Цяла вечност!

Гърдите й са хлъзгави от сапуна. Плъзгам пръсти по зърната й. Знам, че така ще я накарам да мърка от удоволствие. Тя отпуска глава назад и дере бедрата ми с нокти. Поемам въздух през зъби. Няма такова усещане!

Засилвам темпото. Съвсем леко.

После тя се навежда напред, опира ръце в плочките, счупва кръстчето си.

Покривам ръката й с моята и преплитам пръсти в нейните. Влизам в нея и започвам бързо да помпам. Целувам гърба, раменете й, ухото й.

— Прекрасна си, Кейт!

Тя обръща глава към мен и стене:

— Толкова си голям, твърд!

Това изречение! Ето точно това изречение е мечтата на всеки мъж от началото на съществуването на света. И монах да си, пак искаш да го чуеш.

Да, чувал съм го и преди, но от нейните устни… все едно го чувам за първи път.

И после умолява:

— По-силно, по-бързо, Дрю!

Едната ми ръка се плъзга върху клитора й. С всяко тласкане напред, тя се притиска в пръстите ми.

— По-бързо, Дрю. Чукай ме по-бързо.

Когато заповедта й достига до съзнанието ми, се прекършвам като покрив на горяща къща. Тласкам силно напред и я заковавам на стената. Лицето й е опряно в хладните плочки. Влизам бързо, грубо, силно. Писъците и стоновете й се удрят в плочките и ехото се блъска в стените.

Свършваме заедно, в перфектен синхрон.

Оргазмът е дълъг, бавен, божествен.

Когато удоволствието поутихва, тя се обръща и ме прегръща през врата.

Целува ме нежно. После обляга глава на гърдите ми и стоим един в друг под течащата вода.

— Господи, всеки път е по-добре и по-добре — казвам и не мога да прикрия някакво ново чувство на благоговение и в същото време страх, че това усещане е прекалено силно, за да го поема и проумея.

— И ти ли? — пита тя. — Мислех, че само аз съм го усетила.

Тя поглежда към мен и захапва устната си. После маха мократа коса от очите ми. Простичък, обикновен жест, но в него има толкова много емоция.

Докосва ме леко, нежно, гледа ме с обожание, сякаш съм най-удивителното нещо, което някога е виждала. Сякаш съм някакво съкровище.

Обикновено такъв поглед ме изстрелва към вратата, към най-близкия изход.

Но сега гледам лицето на Кейт, едната ми ръка е здраво увита около кръста й, а с другата галя косата й. И не искам да бягам. Не искам дори да поглеждам встрани. Не искам да я пусна.

— Не си само ти… И аз го почувствах.