Сабине Тислер
Колекционер на деца (89)

88

Багерът изкачваше с мъка стръмния склон към Вале Короната. Кай го следваше с джипа. Когато Кай и Харалд си подадоха ръка, те се погледнаха за миг и погледите им казваха: „Аз знам за теб и ти знаеш за мен, но сега не е моментът да се скараме“.

Ане се чувстваше леко уплашена и се стараеше да скрие уплахата си с трескава активност: свари кафе, сложи масата под ореха и непрекъснато тичаше навън и навътре.

Кай обясни на багериста какво трябва да направи и мъжът се залови за работа. Лопатата на мощната машина се забиваше в цимента и отчупваше големи парчета.

Ане, Харалд и Кай стояха безмълвни на ръба на басейна и се взираха съсредоточено в разровеното дъно.

Ане първа видя парче плат, на което беше изобразена Айфеловата кула. Нададе вик и се вкопчи в пуловера на Харалд, за да не се строполи в басейна.

— Това е тениската на Феликс, видях я, онази с Айфеловата кула, която му донесохме от Париж! — изплака тя. — Носеше я точно на Разпети петък!

Харалд бутна Ане в ръцете на Кай и заповяда:

— Дръж я здраво!

Багеристът продължаваше да работи невъзмутимо. Носеше наушници, а и машината вдигаше такъв адски шум, че не бе чул нито вика на Ане, нито последвалото го вълнение.

— Спрете! — изкрещя Харалд, но багеристът продължи работа. Тогава Харалд изтича до отсрещната стена на басейна и размаха ръце като лоцман, който нарежда на самолета да спре.

Багеристът изключи двигателя и свали наушниците.

— Малко почивка! — извика на италиански Кай.

Мъжът вдигна рамене, слезе от машината и запали цигара. Все още не бе забелязал какво лежи на дъното на басейна.

Харалд скочи в басейна, грабна кирката и започна парче по парче да отделя натрошената бетонна плоча. Постепенно откри цялата тениска, късия панталон и накрая цялото тяло на детето си. Циментът беше консервирал трупа. Вече нямаше съмнение. Бяха намерили Феликс.

Ане не плачеше. Скръстила ръце пред гърдите си, тя се взираше в тялото на сина си и почти не дишаше. Кай бе обгърнал раменете й и я държеше здраво. Харалд се облегна тежко на стената на басейна и се опита да проумее какво вижда. Наистина ли мъртвият му син лежеше пред него? Багеристът изохка тихо и пошепна едва чуто:

— Боже мой…

Ане се свлече на земята. Силите я напуснаха. Сведе глава, но замайването й трая само миг. После изведнъж вдигна глава и погледна втренчено Кай. Лицето й беше восъчнобледо.

— Енрико го е убил — изрече беззвучно тя. — А аз през цялото време му вярвах…

Багеристът смачка цигарата между палеца и показалеца си и изведнъж хукна да бяга. Точно зад басейна започваше тясна пътека, която се издигаше към билото. Никой не му обърна внимание.

Ане, Харалд и Кай се взираха в малкото телце и се опитваха да повярват, че Феликс наистина е бил бетониран в басейна на Вале Короната.

Ане първа се отърси от вцепенението. Слезе в басейна и внимателно попипа трупа. Най-сетне сълзите й потекоха.

Харалд изтри лицето си с ръкава на якето, отиде при Ане и се опита да я вдигне.

— Сега ще отидем при онзи. Ще ми покажеш къде живее. Искам първо да го погледна в лицето, а после ще го убия.

Харалд излезе от басейна. Точно тогава багеристът се завърна задъхан от билото и съобщи:

— Обадих се по телефона. Те идват. Карабинерите идват.

Ане го гледаше, без да разбира. Кай кимна, но Харалд побесня.

— Какво си направил, задник такъв? Повикал си полицията? Какво те засяга това? — Лицето му пламна. — Тук лежи нашият син. Ние го търсим от десет години, а ти викаш карабинерите? Това е мой проблем, не твой, слабоумнико! — Гласът му се пречупи. — Ей сега ще отида да намеря убиеца на това малко момче и ще му отрежа яйцата. После ще повикам карабинерите. Аз ще го направя, разбираш ли? Ще го направя, когато аз реша. Може след половин час, може след два часа, може и утре сутринта. Ще го направя, когато аз искам, разбра ли, италиански глупако?

Ане никога не беше чувала Харалд да крещи така. Той се нахвърли върху багериста, който не бе разбрал нито дума, сграбчи го за яката и го раздруса. Кай побърза да се намеси.

— Престани, чуваш ли! Човекът не е виновен. Направил е онова, което смята за правилно. Според мен точно така трябва да постъпим. Това е работа на полицията. Ще почакаме да дойдат и ще видим какво ще стане по-нататък. Знам, че искаш да извиеш врата на Енрико, разбирам те и няма да ти попреча, уверявам те.

Харалд се взря в лицето на Кай, сякаш виждаше призрак. След малко кимна.

— Да, да, добре, добре. Щом казваш… Да, да. — И рухна на земята.