Сабине Тислер
Колекционер на деца (72)

71

— Времето се променя — каза Кай, докато пътуваха обратно към Вале Короната. — Вятърът се усилва. Утре непременно ще вали дъжд.

Той беше избрал по-дългия път от Каза Мерия до Вале Короната, който минаваше само през гора. Нямаше никакво желание да го срещнат карабинери и да му направят проба за алкохол. На минаване през Сан Винченти внимателно се огледа да не би Алора да седи в някоя канавка, но не я откри никъде. После пое по стръмния черен път към Монтебеники, но не влезе в селото, а малко преди крайпътното заведение зави надясно по неравен път, чието състояние бързо се влошаваше. След около два километра минаха разклонението за Ла Пекора и Кай погледна изпитателно Ане, но тя продължаваше да се взира право напред с каменно лице.

Изведнъж Ане изпищя. Кай натисна рязко спирачките и в следващия миг пред колата премина в тръс цяло стадо диви свине.

Кай въздъхна и продължи бавно през гъстата борова гора. Прекоси Ил Падильоне и се спусна по острите завои към Дудова. Оттам зави по тесния път към Вале Короната.

— Вале Короната вече не е свещено място — заговори замислено Ане. — Някой я оскверни. Някой влезе в къщата ми. Сигурно е обиколил всички стаи, ровил е в дрехите ми, докосвал е леглото ми, гледал се е в огледалото ми и е използвал четката ми за коса. Да, вярно, не е счупил нищо, но въпреки това усещам промяната. Вече не е както преди. Ужасно е да знам, че някой е влизал в дома ми без мое позволение. Разбираш ли ме?

— Напълно. Ако намерим няколко дъски, още тази вечер ще закова кухненската врата.

Ане извади от шкафа бутилка червено вино и я отвори. Кай събра парчетата стъкло и закова отвора с две дъски.

— Не е особено красиво — отбеляза с усмивка той, — но поне ще се чувстваш сигурна.

— Питам се дали убиецът наистина е открил снимката случайно… — Ане очевидно размишляваше на глас. — Ако е така, сигурно е получил шок. Надникнал е в някаква си кухня и е видял снимка на една от жертвите си. Представяш ли си? Не ми се вярва, че е било случайност. Енрико е прав. Защото Феликс изчезна в Ла Пекора. Вале Короната е затворена долина. Никой не би дошъл тук просто ей така, разхождайки се. Какво общо има Вале Короната с Ла Пекора?

Кай вдигна рамене.

— Във всички случаи сега убиецът знае коя съм и защо съм тук. И това ми създава не особено приятни усещания. Дяволите да го вземат! Има и друга възможност: той през цялото време е знаел коя съм и защо съм тук, затова целенасочено е дошъл във Вале Короната. Може би просто да се поогледа, да разбере дали вече съм открила нещо. Видял е снимката и не е устоял. Трябвало е да я има. И тази втора възможност ме кара да се чувствам още по-зле.

Лицето на Ане пламтеше.

— Страх ме е, Кай. Умирам от страх. Защото знам, че съм близо до истината. Защото знам, че убиецът е някъде тук, наблизо — и продължава да се движи свободно. Като си помисля, че ми предстои да прекарам нощта в тази проклета къща, ми става лошо. Не вярвам, че ще мога.

Кай седна при нея и сложи ръка на рамото й.

— Дай малко по-спокойно. Теорията ти, че снимката е открадната от убиеца, може и да е вярна. Това е най-логичното, което мога да си представя. Въпреки това то е само теория. Може и да не е убиецът! Не се задълбавай прекалено много в тази мисъл. Забелязваш ли, че непрекъснато говориш за убиеца? А тази сутрин изобщо не беше сигурна, че Феликс наистина е мъртъв. Ами ако е още жив? Нима погреба и последната си надежда? И защо? Само защото някой е откраднал снимката му?

— Сега вярвам, че той е мъртъв. Знам, че синът ми е мъртъв. Вече не се надявам, че един ден ще се върне при мен като млад мъж. Не вярвам и не се надявам.

— Днес ли повярва? Заради тази мистериозна история?

— Да — кимна решително Ане. — Това беше знакът.

След половин час си легнаха. Ане се сгуши в Кай и благодари на небето, че не е сама. Нищо че доскоро си беше представяла вечерта и нощта по съвсем различен начин.

 

 

Ане се събуди в шест сутринта. Първо се вслуша в равномерното дишане на Кай и в тихото шумолене на стария орех пред прозореца. Скоро се обадиха първите птици, а щом светна зората, цвърченето се засили. Само допреди няколко дни тази къща беше моят рай, помисли си меланхолично тя. Тук се чувствах абсолютно сигурна, а сега копнея да се върна в родината.

В главата й се въртеше само един въпрос: Какво общо има Ла Пекора с Вале Короната? Каква е връзката между двете места? Къде се крие тайната? Защо убиецът от Ла Пекора е дошъл тук? Ще говоря с Елеоноре, реши тя. Елеоноре знае много неща. Може би ще намери обяснение.

Щом стана седем, Ане събуди Кай. Той отвори очи, прозя се и я прегърна.

— Знаеш ли какво ще направя сега? Ще скоча в басейна при всички онези гущери, саламандри и змии и ти ще дойдеш с мен!

— В никакъв случай! — Ане се изтръгна от ръцете му и побягна към вратата. — Щом искаш, скачай, но аз ще взема душ.

Кай излезе от басейна само след минути. Зъбите му тракаха, лицето му изразяваше гняв.

— Ама че гадост! Водата е леденостудена, защото просто минава през басейна, а и нещо постоянно се увиваше около краката ми. Може да са били само водорасли или растения, но много се уплаших. Не мога да разбера как Енрико се е къпал тук всеки ден. Непременно трябва да разрушиш това нещо и да си построиш истински басейн. Без животни, без тиня и без водорасли. Никога повече няма да вляза в това отвратително езеро!

Кай влезе при Ане под душа и плъзна пръст по тялото й.

— Представи си как плуваш под вода и нещо се увива около теб…

Тя го прегърна и силно го притисна към себе си.

— Стига, Кай, не ме плаши!

Той също я прегърна и се долепи до нея. Ане затвори очи и се наслади на топлата вода, която обливаше лицето й. Ласките му бяха съвсем естествена част от тази наслада. Тя се изгуби в удоволствието и за малко забрави измъчващия я страх. Забрави даже че живееше в къща, която от ден на ден ставаше все по-зловеща.

След закуска Кай се извини и потегли към Сиена. Ане знаеше, че има куп срещи, и не го помоли да се върне при нея вечерта. Макар да се чувстваше несигурна, държеше да покаже, че може да бъде самостоятелна. Не желаеше да се държи като тийнейджърка и сама да се подлага на натиск. Ала когато колата му изчезна зад билото, тя вече съжаляваше, че не са уговорили следващата си среща.

Сега пред нея се издигаше висока планина от време и страх. Не можеше да остане във Вале Короната. Наслага набързо съдовете в мивката, сложи в портмонето всичките си налични пари, заключи грижливо вратите и прозорците, обходи отново всички стаи, за да се убеди, че не е забравила нещо, и напусна къщата. Откакто Кай бе потеглил към Сиена, не беше минал и четвърт час.