Сабине Тислер
Колекционер на деца (12)

11

На следващата сутрин Алфред се събуди точно навреме и се посвети със сърце и душа на упражненията по йога. Вчера бе пропуснал да се позанимава, но днес щеше да навакса. Усещаше как подвижността му расте с всяко упражнение. Постепенно тялото му се затопли и той се почувства здрав и силен.

Отиде до прозореца и се убеди, че гледката навън съвсем не е така безутешна като вчера. Времето бързо се подобряваше. Снегът бе престанал да вали, а към обед сигурно щеше да се покаже и слънцето. Време за дълга разходка, каза си Алфред. Разходка покрай канала.

Излезе от къщи в осем и половина. Вернер сигурно още спеше, следователно можеше да изпие сутрешното си кафе във „Футболна среща“.

Когато Алфред влезе в заведението, собственикът Карл-Хайнц тъкмо бършеше тезгяха и още не бе свалил столовете от масите.

— Ей сега ще те обслужа — изръмжа той вместо поздрав. — Имам кроасани, ако искаш.

— Прекрасно — отвърна Алфред и си свали палтото.

— Отдавна не си идвал — продължи Карл-Хайнц, докато нареждаше кроасаните в чиния и носеше каната с кафе. — Какво става?

— Нищо. Имам много работа.

Карл-Хайнц кимна.

— Добър апетит.

Алфред обичаше кроасаните в това заведение. С пълнеж от лек крем и със захарна глазура. Идеално допълнение към кафето.

— Беше ли вече на канала? — попита Карл-Хайнц.

Алфред дъвчеше и само поклати глава.

— Там е същински ад. Водолази, полицаи, кучета и какво ли още не. Търсят едно малко момче.

В този момент влезе Вернер и щом видя Алфред, лицето му светна.

— О, добро утро, скъпи ми Алфред! Каква приятна изненада!

Алфред изръмжа нещо неразбираемо и се насили да се усмихне.

Вернер се настани възможно най-близо до него.

— Липсваше ми, мили мой. Толкова искам да те нарисувам. Кога ще имаш време за мен?

— Няма да е скоро — отвърна Алфред и стана. — Отивам в Гьотинген. Мама почина.

— О, божичко — промърмори Вернер, видимо разочарован.

Карл-Хайнц безмълвно му подаде кафето през тезгяха.

— Колко струва? — попита Алфред.

— Две и четирийсет.

Алфред кимна и сложи монетите в ръката на собственика. Взе палтото си и махна любезно на Вернер.

— До следващия път, драги. Тогава ще ме нарисуваш. Даже в цвят, ако искаш.

Вернер шумно засърба кафето си.

— Не е хубаво да се подиграваш с хората — изръмжа той.

— Хубав ден — сбогува се Алфред с Карл-Хайнц и излезе от кръчмата.

Вече нямаше работа във „Футболна среща“. Гореше от желание да разбере какво става край канала.