Сабине Тислер
Колекционер на деца (98)

97

Марайке се върна в Ла Пекора, а Бетина и Еда седяха неподвижни като две гипсови фигури на терасата. Марайке не каза нищо и Бетина не попита нищо, защото изражението на приятелката й показваше от ясно по-ясно, че не са намерили Ян. Никаква вест. Никаква следа. Енрико и Ян оставаха неоткриваеми.

Марайке седна и Бетина й наля с треперещи ръце чаша хладко кафе.

— В момента нищо не можем да направим — заговори глухо Марайке. — Нищичко. Чакаме и се надяваме да намерят Ян. — Тя стисна чашата с две ръце, сякаш искаше да стопли пръстите си. — Ето защо онзи е престанал да убива в Германия. Дошъл е тук и е продължил. Скрил се е в планините и си е играл на аскет и велик строител. И никой е нямало да го заподозре, ако не беше направил една огромна грешка.

— Каква?

— Не биваше да продава къщата, в която е убил и погребал дете, на майката на жертвата.

— Добре, но защо Ян? Защо и Ян? — Бетина скочи и прегърна Марайке. — Дръж ме здраво — пошепна с пресекващ глас тя. — Мисля, че няма да издържа…

— Още не сме го изгубили — пошепна Марайке и притисна Бетина до гърдите си. Двете останаха така, докато иззвъня телефон.

Бетина и Марайке подскочиха. Еда им кимна и прие разговора.

— Не, Мики, сега не мога да говоря — обясни сериозно тя. — Линията трябва да остане свободна. Малкият ми брат изчезна и полицията го търси… Да, да, ще ти се обадя веднага щом го намерят. Тогава ще си говорим колкото искаме… Да, разбира се… Доскоро! Чао!

Еда прекъсна разговора и остави телефона си на масата.

Марайке седна при нея и я погали по косата.

— Надявам се скоро да можеш пак да си говориш с Мики — пошепна нежно тя.

 

 

В девет пристигнаха Ане, Харалд и Кай. Не издържали да стоят повече във Вале Короната, като знаели, че няма да научат какво става заради липсата на обхват.

Елеоноре глътна две хапчета за сърце и реши да нахрани малката група с печени сандвичи. Свари и прясно кафе. Изчезването на Ян и почти стопроцентовата сигурност, че дружелюбният, винаги готов да помогне Енрико е сериен убиец на деца, изцедиха силите й докрай и сърцето започна да й създава проблеми.

Ане мълчеше, но изглеждаше спокойна и овладяна. Неизвестността беше свършила. Синът й беше мъртъв. Страдал е много, смъртта му е била ужасна, но всичко бе свършило. Тя вече не можеше да му помогне. Сега искаше само достоен гроб, където да го посещава. Да е сама с него, без никой да й пречи. Там той ще продължи да живее в мислите й и тя ще го вижда, какъвто беше преди онзи Разпети петък през 1994 г.

Харалд не беше в състояние да седи на едно място. Той, който бе положил Хипократовата клетва и живееше според принципите й, сега мислеше за насилие и убийство. За първи път в живота си гореше от желание да убие човек. Беше му все едно, че ще отиде в затвора. Ако намереше Енрико, щеше да му извие врата без никакви угризения.

Слънцето се издигаше все по-високо. На терасата беше топло, както в разгара на лятото в Хамбург.

 

 

Телефонът на Марайке иззвъня точно в 11:23 ч. Лично началникът на полицията се обади. Марайке безмълвно подаде телефона на Кай. Страхуваше се, че няма да разбере какво ще й съобщят, а и стомахът й се свиваше от ужасно предчувствие. Не беше в състояние да чуе новината — каквато и да беше тя.

Кай долепи телефона до ухото си и заслуша. От време на време казваше „добре“, „разбирам“, „сигурно“, но през повечето време мълчеше и кимаше. Никой от останалите не се движеше. Даже вятърът спря да духа. За един момент земята престана да се върти.

Най-сетне Кай изключи телефона и се обърна към Марайке и Бетина. Очите му бяха силно зачервени, сякаш е прекарал поне три нощи в пиене.

— Намерили са ги — съобщи тихо той. — В необитаема къща, празна от години, недалеч от Вале Короната.

— А Ян? Жив ли е? — пошепна задавено Бетина.

Кай кимна.

— Жив е, но е много, много зле. В кома е. Не е сигурно, че ще се оправи. В момента линейката е на път към болницата в Монтеварки.

Еда закри лицето си с ръце и захълца отчаяно.

— Ще ви откарам — предложи Елеоноре и стана.

Бетина и Еда хукнаха към колата, Марайке ги последва колкото можеше по-бързо с патериците си.

— Къде е онази свиня? — попита Харалд.

Кай вдигна рамене.

— Предполагам, че са го отвели в предварителния затвор в Арецо. Не знам точно.

Харалд удари с юмрук по масата и заходи напред-назад по терасата като тигър в клетка.

— Ян е жив — пошепна Ане. — В момента това е най-важното. Поне едно от децата е живо.