Сабине Тислер
Колекционер на деца (87)

86

Харалд и Ане се върнаха във Вале Короната още по светло. Бяха претърсили всички магазини за строителни материали и Харалд купи два капака, които според него трябваше да станат.

— Цялата тази система е глупава — заяви сърдито той, когато сложи капаците на задната седалка на колата. — Не може всяка година да избиваме капака, за да чистим басейна. Великият майстор строител, построил тази къща, очевидно не мисли дългосрочно. Главното е било да завърши басейна. Не го интересува какво ще се случи след година.

— Май си доста зле настроен към него…

— Не, защото не го познавам. Може да е много мил. Засега съдя за него само по онова, което е построил, и не съм особено въодушевен.

Двамата хапнаха пица в Бучине — петдесет сантиметра в диаметър, тънка като хартия и пестеливо гарнирана, но с превъзходен вкус.

— Сега имам нужда от една студена бира — въздъхна Харалд, докато пътуваха към долината. — Сигурно имаш в хладилника.

— Съжалявам, но забравих да ти купя.

— Разкажи ми за Кай — помоли най-неочаквано Харалд. — Що за човек е?

— Не сега — отвърна тихо Ане. — Не мога и не искам да говоря за него. Ще ти кажа само, че е страхотен. Весел, забавен, добър приятел.

Тя слезе от колата и се запъти право към басейна. Харалд извади от багажника чантата й и зеленчуците, които бяха купили по пътя.

Ане застана на ръба на басейна и се взря като замаяна към дъното. Стоеше неподвижна, сякаш хипнотизирана.

— Ане! — извика стреснато Харалд. — Какво има?

Тя не реагира. Той я повика още няколко пъти и всеки път повишаваше глас, но Ане дори не вдигна глава. Стоеше като вкаменена, сякаш улучена от мълния.

Харалд захвърли каквото държеше в ръка и се втурна към жена си.

Сложи ръка на рамото й и погледна към дъното на басейна. Бетонът беше изсъхнал и имаше светлосив цвят. В средата беше изобразено момче в естествен ръст. От камъчета с различна големина, от цветя и пръст беше оформена фигура с всички подробности. Момчето беше с къси панталонки и тениска и имаше руса коса. Жълтите цветчета около лицето му я показваха съвсем ясно.

— Все още ли смяташ, че съм истерична и си въобразявам разни неща? — попита глухо Ане. Лицето й беше абсолютно бяло. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне.

— Не. Да се махаме оттук.

Харалд я прегърна и бавно я поведе към къщата. Тя не се противеше. Очевидно не съзнаваше какво става. Той я настани в кухнята и й наля чаша вода.

— Изпий я, моля те. Бяла си като платно.

Седна до нея и взе ръката й. Пръстите й бяха леденостудени.

— Хайде сега да помислим. Бавно и внимателно. Не се бой, вече не мисля, че си истеричка. Виждам с очите си, че тук става нещо лошо. Можеш ли да ми обясниш какво означава тази фигура?

Ане поклати глава.

— Възможно ли е да е идвала онази луда жена, която не може да говори и е откраднала снимката?

— Разбира се, че е възможно. Тя се появява от време на време. Казах ти, че хвърля рози във водата.

— Знаеш ли какво мисля?

— И аз мисля същото.

— Не искам да повярвам.

— И аз. Но какво друго би могло да означава странното й поведение? Веднага трябва да разкопаем басейна, Харалд, иначе ще полудея. Трябва да знам дали в бетона има нещо, или не.

— И как си го представяш?

— Откъде да знам? — ядоса се Ане. — Трябва да разрушим проклетия басейн и толкоз! Не е построен за вечността!

Харалд се замисли.

— Ако започна да го разбивам с кирката, ще работя седмици. Трябва ни багер. Това е единствената възможност.

— Ще докараме багер.

— Това означава, че следващото лято няма да си имаш басейн.

— Въобще не ме интересува!

— Ако разрушим основите, ще трябва да подадеш заявление за ново строителство и да ти направят истински басейн, не това блато. Това ще трае месеци, а може и година. Ще се наложи да оберем някоя банка, защото басейните струват скъпо. Да не говорим за неприятностите със строителите. Ако всичко върви добре, ще го завършат след две години.

— Не ме интересува! Как бих могла да вляза в този басейн, като си мисля, че… че… — Ане отчаяно търсеше думи, с които да изрази страха си от неизвестното. — Винаги ще си представям, че вътре има нещо.

— Добре. Познаваш ли човек, който има багер?

— Не. Но ако нямаш нищо против, ще се кача на билото и ще се обадя на Кай. Той работи със строителни бригади и съм сигурна, че ще ми намери най-добрия багерист в околността.

— Щом имаш добри приятели, всичко в живота ти се удава — засмя се Харалд. — Направи го. Обади се на Кай. Много държа да разкрием тайната на тази долина.