Дж. Е. Конрат
Блъди Мери (40)

Глава 37

— Доктор Юрчик, за осемнадесет години практика като мозъчен хирург колко операции сте извършили?

— Няколкостотин — отговори Робърт Юрчик с дълбок, властен и ехтящ глас.

— Включително и тази на подсъдимия Бари Фулър?

— Да. Бях на посещение в Северозападния медицински център, тук в Чикаго, когато го докараха.

— Казано на медицински език, какво беше състоянието му?

— Имаше екстрадурален кръвоизлив, дължащ се на рана от куршум, разположена в горната дясна част на челната кост. След направена компютърна томография, наред с това стана ясно, че въпросният субект има и туморно образувание, намиращо се в предния дял на мозъка.

— Което на по-прост език ще рече?

— Куршумът беше разкъсал външната част на менинговата обвивка, която представлява мембранов слой, покриващ мозъка. Наранена, тази обвивка започва да кърви, изпълвайки черепната кухина с кръв, което пък от своя страна повишава налягането върху мозъка. Единственото решение в подобна ситуация е извършването на краниотомия^[1]. В противен случай настъпва смърт.

— Искате да кажете, че сте отворили черепа на обвиняемия, за да смъкнете налягането?

— Точно така.

— И тогава отстранихте тумора?

— Да.

— Каква беше големината на споменатия тумор, докторе?

— Тежеше приблизително четиридесет грама, а ширината му възлизаше на около два сантиметра.

— Ваша Чест, господа съдебни заседатели, бих искал да представя на вашето внимание доказателство номер шест на защитата — туморът, изваден от главата на Бари Фулър.

Въпросното образувание беше поставено в стъклен буркан, пълен с формалдехид. Представляваше малка сива частица. Настана обичайното за такива случаи боботене, а приставът тръгна да разнася приведеното доказателство из залата.

— Докторе, това ли е туморът, който отстранихте от мозъка на обвиняемия?

— Да, така изглежда.

— Колко операции от този вид сте извършили досега? Краниотомия, мисля, беше точният термин.

— Стотици.

— Случвало ли ви се е пациент, на който е правена краниотомия, вследствие на екстрадурален кръвоизлив, да получи амнезия?

— Да. При почти осемдесет процента от хората, претърпели подобна интервенция, се проявява амнезия в определена степен, което пък от своя страна налага постоянното им наблюдение, тъй като обикновено се събуждат, без да знаят къде са и какво се е случило.

— Възможно ли е тази амнезия да обхване последните няколко дни или седмица?

— Да. Периодът може да бъде и доста по-дълъг. Веднъж докараха пострадал с жесток екстрадурален кръвоизлив, получен при катастрофа. В резултат на травмата, въпросният човек забрави напълно последните пет години от живота си. Не помнеше нито че беше женен, нито че имаше деца.

— Изгубените спомени възвърнаха ли се впоследствие?

— Отчасти да, но никога изцяло.

Ситуацията се развиваше лошо за обвинението.

— Какво бихте казали относно личностната промяна? По ваше мнение, способен ли е подобен мозъчен тумор да окаже толкова силно влияние върху съзнанието на даден субект, че да го подтикне към извършването на убийства?

— Да, би могло да се стигне и дотам.

Отново боботене изпълни залата. Гарсия се обърна към съдебните заседатели, изпълнен със самозадоволство, а Либи само ме стрелна с поглед през рамо.

— Моля обяснете, докторе.

— В предния дял на мозъка се намира центърът, определящ поведението. Познавам редица случаи, в които получена травма, без значение при какви обстоятелства, води до огромни изменения в личността като цяло. Понякога дори и семействата на пострадалите не са в състояние да приемат, че това са техните близки.

— А как стоят нещата в действителност? Хора, засегнати по описания от вас начин, превръщали ли са се наистина в убийци?

— Броят им е голям. Хенри Лий Лукас, печално известният сериен убиец, поел отговорност за над сто жертви, като малък е претърпял няколко жестоки наранявания на главата. Джон Уейн Гейси, Ричард Спек, Чарлз Менсън, всичките имат регистрирали мозъчни травми.

— Значи е възможно един напълно нормален и почтен член на обществото като вас и мен, чийто среден дял на мозъка е засегнат от менингиома^[2], да претърпи толкова драматична промяна в личностен план, че да стане убиец?

— При условие че е била поразена частта от мозъка, отговаряща за възприемането на моралните ценности и категории, която пък от своя страна също е разположена в предния дял, да, възможно е.

— И ако даден човек преди появата на тумора е бил кротък и внимателен, възможно ли е заболяването да е единствена причина за проявата на агресия и насилие?

— Да.

— Тогава, ако въпросният тумор, в качеството си на единствена причина за споменатото антисоциално поведение, бъде премахнат, ще се възстановят ли нормалните функции на съзнанието във вида, в който са били преди болестта да ги порази?

— По мое мнение, да.

— Благодаря ви доктор, Юрчик. Свидетелят е ваш.

Либи стана, но изобщо не си направи труда да излезе пред катедрата.

— Някога имали ли сте пациент, страдащ от интракраниален^[3] тумор, който да е убил някого? — попита тя.

— Не.

— А вие, като един от най-известните мозъчни хирурзи в света, познавате ли случай, идентичен с посочения?

— Не.

— Какъв е общият брой на случаите, с които сте се сблъсквали по време на цялата ви досегашна кариера, тези от личната ви практика и тези, които сте изследвали?

— Няколко хиляди.

— Извинете, бихте ли повторили по-силно?

— Няколко хиляди са.

— Няколко хиляди и нито едно убийство. Нямам повече въпроси.

Гарсия също нямаше.

Погледнах съдебните заседатели, изглеждаха объркани. По дяволите, ако не знаех, че Фулър се преструваше и аз щях да съм объркана. Все пак напълно нормално е, когато световно признат мозъчен специалист заяви, че туморът по принцип е способен да накара човек да извърши убийство, хората да му повярват.

— Можете да се оттеглите, доктор Юрчик. Обявявам един час обедна почивка. Заседанието е закрито — каза съдия Тейлър и удари с чукчето по катедрата.

— Загубата на този случай въобще не би се отразила положително на кариерата ми — каза тъжно Либи, хващайки ме под ръка, докато излизахме от залата. — Вчера получих копие на записа от Гарсия. Твърди, че го е получил по пощата, запечатан в обикновен кафяв плик, без каквито и да било обяснения вътре. Липсва и адресът на подателя. По самия плик няма нищо, не са оставени никакви следи. Проверих го, понеже Гарсия ми даде и него.

— Предполагам, че и признанията на Фулър също ги няма?

— Не, разбира се. По думите на Гарсия, в съда било представено пълното съдържание на лентата. Той обаче е едно много подло копеле и определено не се е издигнал дотук, играейки честно.

— Провери ли залиса?

— В момента го проверяват, но е видно, че е правен с друго устройство. Качеството на звука е по-добро, а гласът на Фулър се чува по-силно от твоя. По всяка вероятност микрофонът е бил разположен в неговата част.

— Може да е бил служител на затвора. Познаваш директора по-добре от мен, питай го дали напоследък има регистрирани случаи на неявяване по работа. Някой да се е оправдал, че е болен или да е напуснал внезапно, нещо такова.

— Още днес ще му се обадя.

— Мисля, че знам как да накараме Ръшло да проговори — смених темата аз и описах ситуацията накратко.

Либи се намръщи.

— Не е предпочитаният от мен начин на действие, но съм готова да се възползвам от всичко, което би могло да спаси положението. Ще се погрижа до утре сутрин всички документи да са подготвени. Затворът се намира на същата улица, на която е и съдът. Така че може да отскочим и да свършим работата по време на обедната почивка.

Усмихнах се, макар и това да не ме успокои кой знае колко.