Чарлс Къминг
Чужда територия (65)

65

Венсан разбра, че има проблем, още щом чу настойчивото почукване на Амилия по вратата на спалнята му. Беше малко преди осем в неделя сутринта. Той беше буден от близо час и дочиташе книгата на Дибдин; от стръмния склон зад къщата долиташе блеене на овце.

— Буден ли си, скъпи?

Тя влезе в стаята му. Беше облечена делово: тъмносин костюм с пола, кремава блуза, черни обувки на нисък ток и със златната огърлица, подарък от брат й за трийсетия й рожден ден.

— На църква ли отиваш? — попита той.

Беше гол до кръста, небрежно облегнат върху таблата на леглото, сякаш нарочно я предизвикваше с мъжествеността си. Усещаше, че Амилия изпитва към него чисто физическо желание, нямащо нищо общо със задълженията й на майка. Да, Венсан Севен имаше нюх за тези неща.

— Боя се, че трябва да замина спешно за Лондон. От Службата ме викат. В девет и половина ще дойде кола да ме вземе.

— Разбирам.

— Толкова съжалявам. — Тя приседна в края на леглото, в погледа й се четеше молба за прошка. Венсан си спомни първия път, когато бе зърнал гладката й бяла кожа край басейна, разкошните й гърди. Оттогава често си представяше вкуса й, виждаше се как прави секс с жената, която си мислеше, че му е майка. — А най-лошото е, че не можем да пътуваме заедно до Лондон. В Службата не знаят за теб, а шофьорът ми със сигурност ще ме издаде. Но съм уредила да те вземе такси в девет и петнайсет. Става ли? Ще имаш ли достатъчно време да си опаковаш багажа?

Венсан нямаше избор. Той отметна завивката, стана от леглото и се загърна с халата.

— Е, жалко. — Искрена ли беше Амилия? Или някак си бе узнала истината за него? — Много исках да прекараме деня заедно. Да поговорим за преместването ми в Лондон.

— Аз също. — Тя се изправи и го прегърна; Венсан едва се сдържа да не я сграбчи и да я целуне в устата. — Боя се, че не мога дори да те поканя да останеш в къщата. Съседите ще почнат да любопитстват…

— Не се притеснявай. Разбирам. — Той започна да вади дрехи от чекмеджетата на скрина и да ги пуска в куфара си. — Дай ми пет минути да си взема душ и да си прибера нещата. После слизам долу. Ще закусим и тръгвам за Париж.