Чарлс Къминг
Чужда територия (61)

61

Барбара видя Кукувицата, когато стигна до контейнерите за смет. Той вече не тичаше, а крачеше по алеята; беше подминал къщата на Сузи Шанд и се намръщи от изненада при вида на възрастната чистачка на Амилия, превита под тежестта на чувала с боклук.

— Вие добре сте? — подвикна й той.

Залитайки на една страна за по-убедително, Барбара кимна като същинска отрудена старица, приела стоически съдбата си, и продължи да тътрузи крака към контейнерите.

— За какво се връщаш, сладурче? — попита тя, като стовари чувала по средата на алеята, преграждайки пътя му.

— Искам да пуша — отвърна той, като направи движение с ръка, сякаш поднасяше цигара към устата си. — Може ли на вас да помогна?

Поне не му липсва възпитание, помисли си Барбара, като занарежда многословни благодарности, докато Кукувицата повдигна чувала с боклук и го пренесе на няколко метра до големите контейнери за смет край пътя.

— C’est lourd — каза той. — Тежко.

Вместо потвърждение Кукувицата стисна с длан бицепса си, сякаш бе разтегнал мускул. За част от секундата Барбара се изкуши да му отговори на безупречен френски, но се сдържа и продължи да играе ролята, която й бе отредена.

— Много си мил, Франсоа — каза бавно и отчетливо тя, сякаш говореше на дете. — Слава богу, че те срещнах. — Докато разговаряше с французина, Барбара си даваше сметка, че на не повече от десетина метра от тях, зад прозорците на първия етаж, Кел, Елза и Харолд панически опразваха спалнята му. Тя посочи с пръст към земята и добави: — Обаче в никакъв случай няма да те пусна в къщата с тези кални ботуши.

Обстоятелството, че Кукувицата бе принуден да се преструва на неразбрал казаното, също работеше в нейна полза.

— Какво, моля? — попита той. — Не разбирам какво вие ми говорите.

Барбара повтори предупреждението, печелейки още скъпоценно време, докато му обясняваше бавно, на бебешки английски, че не позволява кални стъпки в къщата на Амилия Левин.

— Ела с мен — каза накрая тя, мобилизирайки всичкия чар и дяволитост, които вече бе приложила с такъв успех върху рецепциониста в хотел „Гилеспи“. Хвана Кукувицата под ръка и го поведе бавно по алеята към къщата. Когато стигнаха до кухненската врата, която беше още открехната, тя отново посочи с пръст ботушите му.

— Цигарите ти са на масата, нали, миличък?

Кукувицата кимна към пакета „Лъки Страйк Силвър“, който действително беше на кухненската маса, отчасти закрит зад мелничката за кафе и захарницата.

— Аз ще ти ги подам — каза Барбара, като се провря през вратата. — Така няма да има нужда да влизаш.

— И запалка — каза той. — Искам моя запалка.

Тя му подаде цигарите през отворената врата и го попита за координатите на запалката.

— В стаята на мен — отвърна Кукувицата. — Но аз мога да я взема сам.

— Не, миличък, недей. Ти стой тук. — Барбара се качи по стълбите до първия етаж, където вече цареше мъртвешка тишина. Отиде до спалнята на Кукувицата, видя златната му запалка върху скрина, пъхна я в джоба на престилката си и се върна в кухнята.

— Voilà! — възкликна тържествуващо тя, като му я подаде през прага на къщата. Произнесе го така, сякаш това беше единствената френска дума, която знаеше. — А сега се връщай при мисис Левин, да не се чуди къде си. И ако не се видим, беше ми драго да се запознаем. Приятно прекарване на остатъка от почивните дни. И лек път обратно за Париж.