Дейвид Елис
Сред лъжци (23)

Два дни по-рано
Петък, 23 април

Джейн Маккой влиза в кабинета на главния специален агент Ървинг Шийлз.

— Сър?

Шийлз седи зад бюрото си, пред него има няколко отворени папки. Прави й знак да затвори вратата, тя влиза и сърцето й забива по-силно.

— Виждам, че сте получили потвърждение за дълга на доктор Ломас.

— Да, сър — но предполага, че не това е причината да я извика. Вчерашното й пътуване само потвърди това, което знаеха за д-р Нийл Ломас.

Шийлз поема дъх.

— Току-що ми се обадиха. Мухсин ал-Бакари планира да посети Судан през юни. Имаме информация за първи юни.

— Да, сър — казва тя спокойно.

Мухсин ал-Бакари. Не можеха и да се надяват на нещо по-добро.

— Харун току-що си е резервирал полет за Париж на първи юни — добавя той.

— Значи ще се прехвърли за Судан в Париж — обобщава тя.

Шийлз кима.

— Да, когато пристигне. Не е толкова тъп, че да резервира билета си сега. Предполагам, че ще кацне на първи юни, ще прекара една нощ в Париж и ще си запази билет за трети.

Шийлз знае за какво става въпрос — години наред е работил в Близкия изток за ЦРУ. Много добре знае как действа „Освободителният фронт“.

Маккой разбира колко важно и за двамата е това, което току-що е чула, без значение дали Рамадаран Али Харун ще заведе Съединените щати до командващия операциите на „Освободителния фронт“, човека номер две в йерархията, Мухсин ал-Бакари.

— Когато Харун стигне до летището — казва Шийлз, — ще го проследят и ще ни се обадят.

— Да. Разбира се.

— Вие трябва да приемете това обаждане, агент Маккой. Трябва да сте сигурна, че ще се качи на самолета.

— Да, сър.

— Обработете го. Обичайните въпроси. Изпитайте го.

— Разбрано, сър. Ще бъда на линия.

— Добре — той кимва към Маккой. — Това е всичко — връща се към папката на бюрото си, после отново я поглежда. — Има ли нещо друго, Маккой?

— Само… — тя прочиства гърлото си — сър, мислех си, че може и да има нещастни случаи. Невинни.

— Загуби няколко, спаси повече — въздъхва Шийлз. — Нямам по-добър отговор от този.

Маккой и не очакваше друго. Знае правилата. Всеки, който си играе с огъня — без значение в кой отбор е — знае рисковете. Рам Харун. Алисън Пагоне. Сам Дилън. Мат Пагоне. Да не споменаваме…

— Няма смисъл да го усукваме — въздъхва Шийлз.