Мо Хейдър
Ритуал (11)

10.

25 ноември

Мина известно време и въпреки колебанията Моси достигна до извода, че от него не се иска кой знае какво.

Идеята е следната — те ще му вземат малко кръв, без обаче да му причиняват големи наранявания. Няма да е някакво извращение, като например да го изчукат така, че да започне да кърви. Вместо това ще използват игла. Скини приготвя всичко необходимо — спринцовка и тръбичка, която води до нещо подобно на катетърна торбичка. Ще използват някоя от здравите му вени. Ще напълнят торбичката, което вероятно ще отнеме около двайсет минути, и след това той ще може да си почине, да получи дозата си и дори чаша чай или биричка, ако желае. Във всеки случай ще може да си тръгне, когато поиска. Ще получи две хиляди лири и торбичката с хероин, която Скини разнася насам-натам. На излизане от сградата трябва отново да носи маска, а те ще го закарат където пожелае. Защо пък да не им повярва? Хората дават кръв безплатно, нали? И какво? Защо, по дяволите, да не продаде малка част от себе си, от която няма полза, след като толкова дълго време е продавал задника си? Това е просто нова вариация по темата. Толкова е топло тук вътре. Замирисва на готвено и изведнъж той се сеща, че не е ял нищо от предната нощ.

Моси ляга на канапето и пали един тънък джойнт, докато в това време Скини вкарва иглата. На втория опит успява, но когато вижда, че кръвта потича, дърпа твърде рязко. Моси изругава.

— Експерт си — казва Моси и наблюдава как мъжът залепва иглата с лейкопласт и закача тръбичката. — Нали така?

На тръбичката има малко пластмасово кранче. Скини се кани да го завърти, но сякаш се сеща за нещо. Спира и поглежда през рамо към тъмнината. Моси започва да се чуди дали някой не ги наблюдава. Вдига главата си от канапето и се взира в мястото, към което е погледнал Скини. Там е една от онези заключени решетки, а отвъд нея — тъмнина.

От гърлото на Скини се чува кратък звук, той пуска тръбичката и с изящни, почти танцови движения се премества на канапето до Моси. Ляга до него и поставя ръката си върху кокалестите му гърди. Моси изненадано поглежда към темето на Скини и към сплетените му ситни къдрички и изпитва внезапна нежност. Този човек като че ли иска да го успокои, да го стопли. Сгушени са като майка и дете.

— Какво? — пита той с леко дрезгав глас. Изведнъж му се приисква да пипне косата на Скини. — Какво искаш?

— Аз съжалявам. Много съжалявам.

— Какви ги дрънкаш?

Скини преглъща. Адамовата му ябълка е опряна в ръката на Моси и той усеща как тя се движи нагоре-надолу.

— Те искат ти да викаш.

Моси все още е под влиянието на хашиша и за момент даже си мисли, че ще се засмее.

— Да викам? — Смешно му е. — Това шегичка ли е? Защо пък трябва да викам?

— Само за това те моля. Когато изтегля кръвта, викай! Става ли?

Моси надига глава и се опитва да види дали има някой в съседната стая. Опитва се да види очите на човека, който гледа. Единственото, което забелязва обаче, е проблясването на металната врата. Сигурен е, че е заключена. Смее се високо и пренебрежително, защото вече е разбрал.

— Хей, сладурче — провиква се той. Гласът му ехти из помещението. — Зная, че си там. Не те виждам, но съм сигурен, че си там. Слушай сега какво ще ти кажа. Харесвам перверзниците. Наистина. Направо ви обичам. Ще направя най-доброто шоу, което сте виждали. Видеото работи, нали?

В отговор на думите му от тъмната стая се чува щракване, последвано от бръмчене. Една червена лампичка започва да мига. Моси отмята главата си назад и започва да се смее. Вече се чувства в свои води. И преди му се е случвало да го снимат разни хора, които обичат да се гледат на видео или пък се срамуват от действията си или от размера на пенисите си. Сега вече му е ясно защо цената е толкова добра, но изобщо не му пука. Няма от какво да се притеснява.

Скини се изправя, а след това завърта кранчето. Лицето му е съвсем близо и Моси се чуди дали те двамата няма да станат приятели.

— Викай! — прошепва Скини. — Веднага.

Моси се подчинява. Отпуска главата си върху твърдото канапе и започва да крещи.