Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Кафъри (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ritual, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Стефан Георгиев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 22гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2022 г.)
Издание:
Автор: Мо Хейдър
Заглавие: Ритуал
Преводач: Стефан Георгиев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Редактор: Боряна Даракчиева
Коректор: Зоя Стефанова
ISBN: 978-954-761-408-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17797
История
- —Добавяне
24.
10 май
Моси се събужда и вижда, че Скини е приклекнал на пода. Чувства се объркан. Стаята е окъпана в странна синьо-бяла светлина, която кара и най-малките предмети да пускат сенки. Прашинките, лентичките тютюн и космите по пода сякаш издават електрически пукот. Скини е облечен в карирана роба — червени, черни и бели квадрати с африкански символи по тях. На главата си носи перука. Дълга, черна перука, в която са вплетени бели раковини. Скини не помръдва, прилича на лъв, който се готви за скок. Внезапно започва да прави странни движения. В тях има нещо неприятно и затова Моси се надига от канапето. Движенията на африканеца са бързи и неестествени, като на ранен паяк. Раковините по главата му потракват.
Скини изсъсква като змия и оголва зъби. Моси знае, че това е само игра, представление. Веднага разбира, че всичко е за пред камерата, която се е появила в коридора. Светлината идва от отворената врата — от малкия прожектор, монтиран над обектива на камерата.
Моси знае кой стои там. Чичото е зад камерата. Моси не иска да привлича вниманието му, затова навежда глава и се прави на заспал. Държи обаче очите си отворени.
Скини спира да танцува, бърка под робата и изважда малка платнена торбичка. Моси я е виждал и преди. Понякога Скини я оставя върху лилавия килим, но никога не дава на Моси да погледне вътре. Там той държи „пророческите кости“. Сега Скини изсипва костите и прикляква до тях. Размахва ръцете и мърмори тихичко.
Съдържанието на торбичката е разпръснато върху мръсния килим. Освен кости там има раковини, две карти за игра, плочка домино, сгънато джобно ножче и едно парче жълтеникава кожа. Скини посочва картите за игра и прошепва нещо на непознат език. В съзнанието на Моси веднага изниква Африка.
Представлението продължава дълго. След края му Скини напуска стаята и излиза в коридора. За известно време вратата остава заключена. Чува се шушукане. Светлината угасва и в далечината се чува отваряне и затваряне на друга врата. Скини се връща в стаята и заключва вратата зад себе си. Приближава се до Моси и сяда до него.
— Гледа ли ме?
— Да — отговаря Моси и поставя ръка върху челото си. Очите му се взират в африканеца. — Гледах те. За какво беше цялата тази работа?
— Хвърлих костите.
— Какво си направил?
— Хвърлих костите. Аз съм сангома.
— Сан-какво?
— Сангома. Гадател, водач. Костите ме водят. Мога да виждам бъдещето. Мога да откривам крадци. Костите ми казват истината за болестите и за съдбата.
Моси се смее дрезгаво.
— Искаш да ми кажеш, че си някакъв лечител.
— Не точно лечител. Не съвсем, но почти.
Моси пак се смее.
— Не, не си. Не си никакъв лечител. Ти си най-лошият актьор, когото съм виждал.
— Лечител съм.
— Не си.
Скини дълго се взира в Моси. Очите му са тъжни. След това става и отива до вратата. Поглежда навън и се ослушва. След като се убеждава, че отвън няма никого, маха робата и я хвърля на пода. Отдолу е само по гащи и нищо друго. Дребното му тяло е гладко и контрастира с отпуснатата материя на старомодните гащи. Приближава се до канапето и сяда до Моси. Поставя ръка на ухото му и притиска лицето си до неговото. Сякаш се кани да го целуне. Но не го прави. Вместо това напуканите му устни се допират до ухото на Моси.
— Не казвай на чичо, не казвай!
— Ще говоря ли с него?
— Аз и брат ми. Ние контрабандисти. Бандата, за която работихме… взехме парите им, за да дойдем тук.
— Контрабандисти?
— Незаконна търговия. Разбираш?
— Знам какво е незаконна търговия, по дяволите. С какво търгувахте?
— Кожи. Пренасяхме ги през границата. Вземахме ги от Южна Африка[1] или Мозамбик и ги продавахме в Танзания.
Моси се дърпа леко назад и се вглежда в лицето му.
— Какви кожи?
— На хора.
— Човешки кожи!
— Да — казва небрежно Скини. — Такъв ни е бизнесът, на мен и на брат ми. Човешки кожи. Те са много силно лекарство.
Моси усеща, че стомахът му се надига. Отмята глава назад и преглъща. Чувал е, че някои хора продават бъбреците си. Докато бил в Индия, един негов приятел за малко не продал бъбрека си, за да си купи билет за връщане. Всички му вярваха. Стават ли такива неща в реалния свят?
— Мамка му — простенва Моси. Залива го гореща пълна. — По дяволите! Това ли направи с кръвта ми? Това ли… О, господи! Това ли искаш да направиш с ръцете ми? — Той избутва Скини от канапето. Трепери. — Аз си мислех, че някой просто иска да ме гледа, а всъщност ти си искал да ме продадеш.
Скини е приклекнал на пода. Очите му горят.
— Не аз, а чичо. Той върти бизнеса. Аз нямам избор. Аз нямам виза. Той непрекъснато ми повтаря, че може да ме предаде на полицията, когато поиска.
Моси затваря очи и преглъща още няколко пъти. Опитва да се успокои. Винаги е мислил, че познава най-гадните страни на този живот. Мислил е, че познава злото. Сега вече осъзнава колко невеж е бил. Сега разбира, че съществува цяла вселена, за която не знае нищо. Вселената на ужаса и отчаянието.