Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (61)

60.

Обикновено дори и най-тъпата свиня в света се облича за съда. Уви, Бък Конърс никога не бе имал късмет. Бен бе успял да убеди съдия Харт да постанови спешна призовка и гаранция. В момента, когато служителят връчи документа на Бък, двама мъже от шерифството го придружиха през площада до съдебната палата. Той нямаше никаква възможност да се преоблече. И което е още по-важно — нямаше никаква възможност да телефонира на Уитман или на когото и да било друг за случилото се, освен на адвоката си, което пък отказа.

Той не носеше, както се надяваше Бен, прочулата се зелена униформа, а изтърканите му джинси и черната тениска като че ли не бяха далеч от целта. Все пак бе обръснал козята си брадичка, а косата му бе далеч по-къса от косата, която Лавинг бе видял в парка „О’Брайън“.

— Моля да ни съобщите името си.

Бък прочисти гърлото си:

— Ъ-ъ-ъ… значи, Брадли Конърс. Другарчетата ми викат… ъ-ъ-ъ… Бък.

— Ще ме извините, но аз ще ви наричам мистър Конърс.

— Както и да е.

— Мистър Конърс, от какво се препитавате?

Върху центъра на челото му се появи малка бръчка. Затруднението му бе разбираемо: той не можеше да предвиди какъв ще е следващият въпрос. Дори не знаеше защо е бил доведен в съдебната палата. Поне не точно защо.

— Обработвам данни. В пощенското помещение. В сградата на съвета. — Той посочи с ръка: — Нали знаете? Отсреща. — Сви рамене: — Понякога, когато имат много работа, помагам да разпределят пощата.

Бен потисна усмивката си. Бък бе изрекъл двадесет думи, за да отговори на въпрос, на който можеше да се отговори с четири. Точно от този вид свидетели, каквито адвокатите обичат.

— Откога работите там?

— От около шест месеца.

— Използвате ли компютър?

— Човек трудно може да обработва данни без компютър.

— Вашият компютър разполага ли с електронна поща?

Бен обясни накратко какво е електронна поща, за да улесни компютърно неграмотните съдебни заседатели.

— Да. Разбира се.

— С кого можете да се свържете по електронната поща?

Бък сви рамене:

— Мисля, с всеки в сградата, който има компютър.

— Добре.

Бен се опитваше да свърши цялата основна работа, преди да зададе въпросите, които би трябвало да стреснат Бък.

— Имате ли приятелка?

Бък се ухили:

— Няколко.

Бен не отвърна на усмивката му:

— Познавате ли някое шестнадесетгодишно момиче на име Марта Мийндърс?

Лицето на Бък побледня.

— Да — отговори след пауза. — Познавам я.

— Доста време ли прекарвате заедно?

Бък положи всички усилия, за да си придаде безразличен вид:

— Ами понякога.

— Отивате някъде заедно?

— Както дойде.

— Излизате на разходка?

— Да де, да де.

— Ако не греша, вие особено обичате да се разхождате по Теруилиджър авеню. Където живееше Уолъс Барет със семейството си.

Бълък скочи на крака:

— Възразявам, Ваша чест! Той го насочва, а освен това целият разпит е просто хвърляне на въдица. Нима ще трябва да изслушаме всеки, който някога се е разхождал по тази улица…

— Седнете на мястото си, господин обвинител. — Съдия Харт решително завъртя стола си с гръб към Бълък. — Колкото до насочващия въпрос, аз ще обявя мистър Конърс за свидетел на противната страна. А що се отнася до възражението ви, то се отхвърля. Мистър Кинкейд, можете да продължите.

— Благодаря, Ваша чест.

Бен направи усилието да не се ококори. Какво, за бога, бе станало? Бълък като че ли окончателно беше записан в списъка на умопобърканите на съдия Харт.

— Какво ще кажеш, Бък? Ходил ли си на гезме по Теруилиджър?

— Може. Какво, да не би да е противозаконно?

— Не е. Защо си носил фотоапарата?

Бък забави отговора си. Бен сякаш виждаше как се опитва да прецени докъде може да стигне с лъжите си:

— Аз съм любител фотограф. Това ми е хоби.

— Аха.

Бен реши да задържи за малко. По всичко личеше, че този човек не възнамерява да признае, че е извършил убийство. Най-добре щеше да бъде да измъкне колкото е възможно повече от него, преди да се стигне до преломния момент.

— Мистър Конърс, познавате ли членовете на градския съвет?

— О, виждал съм някои от тях в дни, когато има заседания.

— Имали ли сте работа с някого от тях?

Друго мълчание, изпълнено с размисъл:

— С кого например?

— Мистър Конърс, хайде да не си играем на криеница. Говоря за съветника Уитман, който, мисля, в момента е изпълняващ длъжността кмет Уитман. Той и вие работихте… добре работихте заедно, нали?

— Аз… не съм сигурен, че разбирам какво искате да кажете.

— Не знаете или не искате да знаете, мистър Конърс?

Бен пристъпи напред, като продължаваше натиска си.

— Въпросът е лесен. Имали ли сте някаква работа със съветника Уитман?

— Говорили сме няколко пъти.

— За какво?

— Възразявам! — Бълък бе натрупал достатъчно смелост, за да отправи ново възражение. — Призовава за преразказ!

Съдия Харт се намръщи:

— Предполагам, че трябва да подкрепя това възражение, що се отнася до казаното от мистър Уитман. Поне засега, тъй или иначе. Докато не се намери достатъчно основание за противното.

Не би могла да каже на Бен по-ясно какво да прави, сякаш му беше връчила карта в ръцете.

— Какъв вид отношения имахте със съветника Уитман?

Бък се опря на едната си ръка:

— Той ме помоли да имам грижата за някои негови неща.

— Значи двамата сте имали някаква работа.

Бък сви рамене:

— Мисля, че и така може да се каже.

— А тази работа от какво естество беше?

Отговорите на Бък идваха все по-бавно:

— Различна. Различни работи.

— Мистър Конърс, вие сте необикновено уклончив. Защо не кажете ясно и просто на съдебните заседатели какво сте направили за съветник Уитман.

Изтекоха няколко секунди. Накрая Бък отговори:

— Работа по двора.

Очите на Бен се закръглиха:

— Работа по двора ли? Вие сте му помагали в дворната работа?

— Е, той е зает човек, а има голям двор.

— Значи така. Кажете ми, мистър Конърс, когато се срещнахте със съветник Уитман в полунощ в парка „О’Брайън“, тогава пак ли обсъждахте дворната работа?

Бък стисна здраво зъби, но не отговори.

— Мистър Конърс, разбирате ли, че лъжесвидетелстването е престъпно деяние? Искам да ми отговорите и искам истината! Срещали ли сте се с нашия градски съветник в полунощ, за да обсъждате дворните му работи?

— Ами… не.

— Тогава за какво? Защо сте се срещали с един градски съветник в полунощ?

Бък погледна нагоре към съдията:

— Може ли да получа адвокат?

— Ако желаехте да имате адвокат, трябваше да го уредите, преди да се изправите на свидетелската скамейка — заяви твърдо тя. — Или ще отговорите на въпроса, или ще ви обвиня в неуважение към съда.

Бък бавно се обърна към Бен:

— Няма да отговоря на този въпрос.

— Не чухте ли съдията?

— Аз се позовавам… как се казваше… на Петата поправка към конституцията.

Бен отстъпи назад. Дявол да го вземе! Това беше препятствие, което трудно можеше да се преодолее.

— Отказвате ли да отговорите на въпроса ми?

— Не отказвам. Само се позовавам на Петата. — Той погледна нагоре към съдията. — Нямам ли право на това?

Съдия Харт кимна:

— Имате. Ако мислите, че отговорът на въпроса може да ви уличи. Но трябва да знаете, че всеки отказ да отговаряте в резултат ще предизвика това, че вашето свидетелстване ще бъде предоставено незабавно на вниманието на окръжната прокуратура.

Това си е чиста заплаха, помисли Бен, защото окръжната прокуратура вероятно би предпочела Бък да не отговори.

— Значи — попита Бен — вие признавате, че сте се срещали с Уитман с някаква незаконна цел.

С малко късмет щеше да принуди свидетеля да отговори.

— Нито признавам, нито отричам — сухо отвърна Бък. — Просто няма да отговоря.

— Но вие признахте, че сте се срещнали с Уитман в парка. Че вие сте били оня човек, когото е видял моят детектив.

Бък сви рамене:

— Предполагам.

— И вие сте били човекът, когото мистър Сандърс е видял в своя квартал. Човекът с фотоапарата, когото е видял край дома на Барет.

— Възможно е.

— Защо обикаляхте около дома на Барет, мистър Конърс?

Бък погледна встрани:

— Пак се позовавам на Петата.

— Но вие сте били там.

— Няма да отговарям повече.

— Не ви питам защо сте били там. Но сте били там, нали? Вие сте били там!

Бък стисна зъби и се намръщи:

— Да. Бях там.

— Благодаря ви.

Бен знаеше, че това беше най-многото, което можеше да изкопчи от този свидетел, поне засега. Най-добре беше да приключи, докато още имаше преднина.

— Това е всичко.

Съдия Харт повдигна вежди:

— Кръстосан разпит?

Бълък вяло махна с ръка:

— Не, Ваша чест. Ще изчакам, докато защитата намери свидетел, който би могъл да каже нещо, свързано с това дело.

— Много добре. Свидетелят може да се оттегли.

— Ваша чест — каза Бен, — може да ми се наложи отново да призова този свидетел. — А може и да не ми се наложи. Откъде мога да знам? Трябва да съм готов за всеки случай! — Искам да му бъде разпоредено да остане в съдебната зала до приключването на днешното заседание на съда.

— Приема се. Въоръженият сержант има такива инструкции. Призовете другия си свидетел.

Бен дълбоко си пое дъх. Дали беше породил разумно съмнение сред съдебните заседатели? Бък определено беше намекнал, че е станало нещо необичайно, но дали това бе достатъчно да разубеди заседателите във виновността на Барет? Не можеше да бъде сигурен.

Тъй или иначе, трябваше да се опита да постигне повече.

— Защитата призовава Бейли Уитман на свидетелската скамейка!