Уилям Бърнхарт
Голо правосъдие (52)

51.

Бълък и останалите от екипа на обвинението късно се върнаха от обяд. Очевидно беше се състояло голямо съвещание относно стратегията и сега бе налице едно ново развитие на нещата, което на Бен му се стори особено окуражително. Бълък обикновено водеше даден процес с неприкрит апломб; сега, в новото развитие, имаше леки признаци на безпокойство. Подобно на Бен, навярно и той бе усетил, че защитата успешно се бе справила с първите двама свидетели на обвинението — и беше угрижен.

Добре.

Разбира се, от друга страна, както Бен твърде добре помнеше, когато Бълък усетеше, че е дошло време да засили натиска, той знаеше как да го направи. Но пък нямаше никакъв начин това да се предотврати. Всичко, което бе по силите му, бе да стои нащрек и да чака кога другата обувка ще се стовари на пода.

— Държавата призовава доктор Стафърд Рийгън да даде показания!

Господи, помисли Бен. Блестящи пасажи не само в началото, но и в средата на пиесата. Този човек наистина би трябвало да бъде важен свидетел.

Доктор Рийгън застана на скамейката на свидетелите. Беше по-млад, отколкото човек можеше да предположи, строен, красив, с атлетична фигура. Очевидно не беше личност, която прекарва цялото си време над епруветките. Всъщност, както Бен вече знаеше, Рийгън се бе специализирал в областта на анализа на ДНК. И предположи, че е съвсем естествено един експерт по ДНК да застане на страната на младостта. Както при компютрите или другите новопоявяващи се науки, това бе следващото поколение, което поемаше щафетата.

Бълък подробно разпита Рийгън за произхода му и за всички свидетелства, които удостоверяваха неговата компетентност и постижения. Всъщност той беше медик, но бе избрал да се посвети на изследователската дейност, а не на практиката. През последните четири години бе работил в лабораторията „Селмарк“ в Далас, от която не само получаваше заплата, но и имаше няколко акции. Титлата му в момента бе вицепрезидент на отдела за изследвания и анализ.

— Доктор Рийгън — каза Бълък, — как бяхте привлечен в настоящия процес?

— Към мен се обърна един член на отдела на окръжната прокуратура в Тълса — отговори Рийгън. Изглеждаше спокоен и самоуверен. Човек, за когото би пожелал дъщеря ти да се омъжи. И, помисли Бен, за нещастие не от този тип хора, които лесно могат да се огънат при един кръстосан разпит. — Това беше една жена на име Мирна Адамс.

— Защо мис Адамс влезе във връзка с вас?

— Тя работеше по този случай в екипа на обвинението, като разследваше убийството на тримата членове на семейство Барет. Екипът разполагал с някои неустановени кръвни следи, а съдебният лекар бил открил материя от кожа, която според обвинението би могла да се поддаде на генетични изпитания.

— Знаете ли откъде са дошли тези кожни материали?

— Да. Съдебният лекар ги е открил под ноктите на ръцете на мисис Барет.

— Вие как откликнахте на това изследване?

— Зададох си въпроса дали те са достатъчен материал, за да може да се проведе точно изследване. Заради това помолих мис Адамс да донесе генетичните материали в моя кабинет.

Бълък замълча и погледна към съдебните заседатели:

— Преди да продължим нататък, докторе, ще ви помоля да обясните на съдебните заседатели какво точно представлява ДНК.

Рийгън кимна и започна обясненията си с лице, обърнато към тях:

— Човешките хромозоми са изградени от дезоксирибонуклеинова киселина — онова, което ние наричаме ДНК. Тя се намира в ядрото на човешките клетки. ДНК е извънредно сложна молекула, съставена от две нишки, които са сплетени в двойна спирална линия — нещо като спирална стълба. — Тук той сплете ръцете си, за да покаже спиралата нагледно. — Тези нишки са направени от около три билиона химически единици, като всяка от тях представлява една от четирите букви на генетичния код. Химическите компоненти на нишките на ДНК са разположени в известна последователност, все едно да хвърлите буквите от азбуката във въздуха и да ги наблюдавате как падат на земята. По-голямата част от тази последователност е една и съща при всички човешки същества, но съществуват и разновидности, особено в онова, което наричаме „остатъчни“ интервали от ДНК между гените, където многократно се повтарят тройки от буквите на кода. Именно тази последователност и броят на тези компоненти са основата на наследствените характерни черти, които ни правят това, което сме.

— Благодаря ви, докторе.

Бълък отбеляза нещо кратко, вероятно безсмислено, в бележките си. Както много пъти бе казвал на Бен, когато експертите започват да говорят, сякаш изнасят лекция, най-добре е да действаш бавно и спокойно. Последното, от което имаш нужда, е състав от съдебни заседатели, които те гледат объркано и оцъклено.

— Къде може да се намери ДНК?

— ДНК може да се извлече практически от всяка жива тъкан. Кръв, сперма, слюнка, коса. И както вече споменах — от кожата.

— А каква ценност представлява анализът на ДНК?

— О, това вече стана очевидно. — Рийгън леко се засмя. Никога не е излишно да се поласкаят съдебните заседатели. — След като веднъж бъде установена една последователност от ДНК в образеца от сцената на престъплението, който изследвате, вие можете да я сравните с проба, взета от заподозрения, за да видите дали двете проби съвпадат.

— Благодаря ви, докторе. Сега нека се върнем към настоящия случай.

Бен видя как заседателите почти несъзнателно се наведоха напред, тъй като диалогът се бе прехвърлил от неразбираемата генетична наука към напълно разбираемия, широко разгласен процес за убийство.

— Вие направихте ли всъщност анализ на образците, открити на местопрестъплението в дома на Барет?

— Да. В кръвните образци имаше достатъчно материал за онова, което ние наричаме изследване по РФЛП, и въпреки че парченцата от кожа бяха много малки, все пак те бяха достатъчни, за да проведем т.нар. тестове РПВ. И двата теста дават извънредно достоверни данни за ДНК.

Аха. Бен започна да си води бележки. Знаеше, че по-късно това ще бъде извънредно важно.

— Каква е разликата между двата теста, докторе?

— Как да ви кажа, без да навлизам в свръхсложни подробности, РФЛП се използва за ограничен фрагмент от дължината на полиморфизма.

Чудесно, помисли Бен. Много ти благодаря, че не навлизаш в свръхсложни подробности!

— За теста е нужен повече генетичен материал, точно затова ние го използваме само върху кръв. При него си служим с един сложен процес на радиоактивно фотографиране на лентите от ДНК върху рентгенова плака.

— А процесът на другия тест?

— Той се използва за реакцията на полимеризиращата верига или РПВ. За този тест не се нуждаем от генетичен материал с размери, по-големи от главата на топлийка, да речем. Това е нещо като правене на генетично ксерокопие. Индивидуалните гени трябва да се прекопират милиони пъти, за да образуват една картина на съчетанието — всъщност серии от сини точици — която след това може да се подложи на тестуване за наличието на общи химически последователности.

— Ще ни обясните ли как точно се провеждат тези тестове, докторе?

— Разбира се.

Рийгън се обърна към стойката, докато Бълък подреждаше върху нея няколко по-увеличени диаграми, които илюстрираха процеса на анализ на ДНК. Докторът щеше да ги използва като визуални помагала.

— Ще използвам като пример теста на РФЛП. Първо, отделяме ДНК от образеца — в този случай от кръвната проба. След това подлагаме ДНК на въздействието на ензими, за да различим някои последователности от букви на кода, и нарязваме лентата на тези последователности, като по този начин разрязваме ДНК на фрагменти с различна дължина. — Рийгън постави следващата си диаграма, после продължи да обяснява: — Тези сегменти се поставят в гел и се подлагат на електрическо натоварване, което ги потопява в гела. Критическият фактор тук е, че по-късите фрагменти се движат по-бързо от по-дългите. Следователно фрагментите биват разделяни на модели от ленти, които след това могат да бъдат фиксирани върху рентгенова плака.

— Благодаря ви, докторе. След като вече фиксирате тези модели върху рентгенова плака, какво правите с тях?

— След това ги сравняваме, както вече направих подобно сравнение между образците, извлечени от ДНК, открита на местопрестъплението, и тези от ДНК, взета от обвиняемия. Сравнението се осъществява всъщност съвсем просто; човек буквално поставя двете рентгенови плаки една върху друга. — Рийгън отиде до следващата диаграма, на която имаше и увеличена снимка на самия него, докато прави сравнението. — По този начин лесно може да се определи дали между двете плаки има съвпадение.

Бълък положи двете си ръце върху подиума:

— Доктор Рийгън, благодаря ви, че направихте разбираем този сложен процес. Онова, което ние всъщност искаме да знаем, разбира се, са резултатите от изпитанията, които вие сте осъществили във връзка с този случай.

— Разбира се. — Рийгън показа и последното табло от подготвените си материали: — Ние сравнихме пробите от ДНК, взети от обвиняемия, когато той беше в затвора, с двата образеца, взети от сцената на престъплението, като използвахме и двата теста. Кръвта беше подложена на теста РФЛП, а кожата — на теста РПВ.

— И?

Рийгън се обърна пряко към заседателите:

— И в двата случая ДНК от сцената на престъплението съвпадаше с ДНК, взета от Уолъс Барет.

— И в двата случая? При кръвта и при кожата?

Рийгън тържествено кимна:

— Точно така.

Откъм карето на заседателите се разнесе отчетлив шум от размърдване. Може би това беше най-обвиняващото доказателство досега. В края на краищата свидетелите може и да сгрешат, но науката никога не прави грешки. Или поне така обвинението се опитваше да ги накара да мислят.

— Доктор Рийгън — каза бавно Бълък, — не бих желал да ви карам да се повтаряте, но вие трябва да разберете, че това е извънредно важно показание. Има ли някаква вероятност вие или вашият екип да сте допуснали грешка в работата си?

— Никаква. Освен това аз контролирах процеса на всеки отделен етап. Ние подложихме всичко на двойна и тройна проверка. Нямаше грешка. Пробите от ДНК съвпадаха.

— Много добре. Благодаря ви, докторе. — Бълък отпусна ниско главата си и лицето му придоби мрачен израз: — Предполагам, че това е всичко, което трябва да се каже тук.