Стив Бери
Изчезналият орден (86)

84

Национален парк „Карсън“

Неделя, май

Малоун стоеше до старото конско корито, построено, както вече знаеше, от Ангъс Адамс. От последното кръвопролитие бяха минали два дни; с Касиопея бяха прекарали единия от тях в интернет връзка със Замъка и Рик Стам, докато хората му сглобяваха петте камъка в една цялостна цифрова мозайка:

Касиопея му бе показала Камъка Алфа, който Франк Брекинридж бе извадил от пода на църквата. Всичките пет цифрови изображения бяха приведени в един и същ мащаб, както биха изглеждали действителните камъни, поставени един до друг. Когато Камъкът от Пътеката и Камъкът Алфа бяха напаснати един с друг, а Сърцето поставено в съответната вдлъбнатина, линията с осемнайсетте обозначения оформи видима пътека. Водеща към трезора.

Камъните ги бяха затруднили сериозно, вероятно според първоначалния замисъл на Ангъс Адамс. Думи с умишлени буквени грешки, архаичен език, скрити значения, сбъркан испански. Никаква логическа последователност. Всичко предвидено да се тълкува във връзка едно с друго. Оттук-оттам по малко даваха заедно отговора. И замисълът бе успял. Там, където последиците от метеорологичните условия, ерозията и вандализма бяха унищожили други карти, камъните бяха оцелели.

С помощта на Природонаучния музей и Музея на американската история на „Смитсониън“ бяха изготвени сателитни изображения на топографията, северно от църквата и от другата страна на реката, както бе указано на Камъка Алфа. За изумление на учените, лъкатушещите линии изобразяваха действително съществуващи каньони на точните им места, докато линията с осемнайсетте точкови обозначения очертаваше път през планините Сангре де Кристо. Определянето на разстоянията беше нелека задача, но точките по линията, завършваща в центъра на Камъка сърце, изглеждаха поставени на равни разстояния, което те бяха изтълкували като знак. По времето на Адамс разпространена единица за дължина е била варната, приблизително равна на метър. При съпоставянето на картата, нарисувана върху камъните, със спътниковите снимки на местността можеше да се пресметне, че разстоянието между две точки по линията възлиза на около петстотин метра. Явно Адамс бе поставил осемнайсет строго определени обозначения по пътеката, но Малоун се съмняваше, че много от тях са оцелели до ден-днешен или че е лесно да бъдат открити. Досега нищо в това издирване не беше лесно, та защо Адамс да го улесни тъкмо на финала?

В крайна сметка бяха идентифицирани три възможни местоположения на крайната цел в различни посоки от отправната точка и определени джипиес координати за трите.

Дани Даниълс и Уорън Уестън бяха пристигнали вчера. Председателят на Върховния съд с облекчение научи, че баща и син Брекинридж са мъртви заедно с Джеймс Проктър, който открай време бе смятан за гнила ябълка сред рицарите. И Уестън, и Даниълс искаха да участват в онова, което предстоеше да се случи.

До конското корито ги чакаха привързани четири коня.

— Толкова време не съм яздил… — каза Даниълс. — Но не съм забравил как става.

— Аз пък никога не съм се качвал на кон — каза Уестън.

Даниълс се засмя.

— Ще си забавна гледка.

Той им бе разправил как бе постъпил с Ванс. Беше му се обадил, за да му съобщи за смъртта на Даян. След което му бе дал избор: да оттегли поправката си и никога повече да не я поставя на обсъждане или Даниълс щеше да свика пресконференция и да разкаже всичко пред медиите, и да видим после колко от членовете на комисията щяха да останат лоялни на Ванс. Защото лоялност е едно, а самоубийство — друго. Нищо не слага край на една революция по-бързо от скандала, особено когато в него са намесени конспирация, кражба и множество убийства. И, напълно разбираемо, Ванс бе вдигнал бялото знаме.

Приклекнал, Малоун им начерта с пръст в прахоляка схема на маршрута, който трябваше да изминат, като им обясняваше за какво точно да си отварят очите.

— Оглеждайте се на четири страни — каза им той. — Онова, което търсим, се забелязва трудно.

Те се качиха на конете и поеха към първата точка, пресичайки реката при един брод надолу по течението. Междувременно Малоун бе научил, че от сградите във фермата на Адамс не е останало нищо. Парковите охранители дори не знаели точното им местоположение. Изобщо малко се знаело за Адамс, който бил затворен и необщителен човек. Художник, станал илюстратор, станал шпионин, станал рицар на Златния кръг. Забележителна еволюция.

Слънцето беше напекло голата земя, червеникавокафява под безоблачното небе. Следвайки показанията на джипиеса, те яздиха мълчаливо близо час. Над хоризонта трептеше мараня. По земята премина тъмна сянка с форма на сърп. След няколко секунди се върна, полюлявайки се като махало. Дани вдигна глава и видя ястреб с разперена като ветрило опашка, който се рееше върху топлите въздушни течения. Вече бяха забелязали няколко млади елена, които побягваха уплашено при вида им.

Първата точка, до която стигнаха, не изглеждаше никак обещаващо. Скалните ридове бяха твърде високи и стръмни. Същото можеше да се каже и за втората. Но за набитото око на Малоун третата точка загатваше примамливи възможности. Беше най-отдалечената от конското корито, като на мястото се бяха развили сериозни ерозионни процеси. Имаше следи и от земетресения. Както и от наводнения. Той оглеждаше ръждивата повърхност на стръмния склон, издигащ се на стотина метра над мястото, където бяха застанали. Там, където слънцето, вятърът и дъждовете бяха отнесли почвения слой, отдолу се подаваха шистови скали. Огромни камъни стърчаха от земята като безмълвни паметници. Храстовидни растения се бореха за живот сред опечената глина.

— Виждате ли го? — попита Малоун останалите.

Никой не отговори. Но той ставаше все по-добър в тази игра. Може би го дължеше на гените си.

— На петнайсетина метра нагоре по склона, онзи объл камък.

Всички камъни бяха заоблени и изгладени от вятъра и дъждовете. Но един конкретно бе привлякъл погледа му. Той пришпори коня и останалите го последваха, за да огледат камъка под различен ъгъл. От новото място се виждаше друга негова част, също заоблена, повече от половината потънала в почвата, но достатъчно издадена нагоре, за да се види формата й. Приличаше на сърце.

— Потърси сърцето. Така гласеше инструкцията върху Вещерския камък — каза той.

— Смяташ, че това е мястото? — попита го Уестън. Малоун слезе от коня.

— Сега ще видим — отвърна той.

 

 

Касиопея се чувстваше по-добре след две нощи сън, храна и особено откакто бе видяла Котън. Радваше се да научи за семейната му история и връзките между неговия прапрадядо и полуразрушената църква с каменното корито отпред. Той също изглеждаше силно заинтригуван; от много време не го бе виждала толкова превъзбуден.

Малоун погледна към председателя на Върховния съд.

— Е, какво ще кажеш? Това паметник убиец ли е?

— Ще ми обясниш ли за какво става дума? — обади се Касиопея.

— На Вещерския камък пише, че пътят е опасен. От дядо си знам за паметници убийци.

— Той рицар ли е бил? — попита Уестън.

— Не съм сигурен. Във всеки случай, е знаел много за тях.

Малоун разкопча кожените чанти, закрепени на седлото, и извади от там две пръчки динамит и сгъваема лопата. От парковата управа ги бяха уверили, че се намират в зона с контролиран достъп и никой няма да ги безпокои. Присъствието на бивш президент и на председателя на Върховния съд им помогна да си спестят доста въпроси. Стефани бе докладвала от болничното си легло на президента Фокс за всичко случило се в последните дни, с което им бе осигурила пълното съдействие на администрацията. Особено след като новият президент бе научил за заплануваното от председателя на Камарата на представителите.

Уестън и Даниълс слязоха от конете.

— За испанците сърцето символизира злато — каза Малоун. — Разбитите сърца са друга история. Огледайте онова там горе. Пукнато е на три места.

— Може да е от времето — вметна Даниълс.

— Може. А може и да е от нещо друго. Например: Сърцето ти ще бъде разбито, ако не се вслушаш в това предупреждение. С изображения на светкавици и лъкатушещи линии са се обозначавали смъртоносни капани. По Алфата, Сърцето и Камъка от Пътеката е пълно с такива. Отведете конете от тук, докато двамата с Касиопея поставим заряда.

Тя го последва нагоре по склона; двамата стъпваха внимателно по ронещата се пръст, вдигайки облаци прах с всяка крачка. Отблизо сърцевидният камък впечатляваше с размерите си. Издигаше се повече от два метра над земята и сигурно тежеше няколко тона.

— Този камък просто се набива в очи — каза Котън, — стига да знаеш какво търсиш. Адамс е мислел, че само посветени хора биха дошли да ровят тук. Затова можем да предположим, че е заложил някакъв капан, за да се подсигури.

Той изкопа малка дупка в основата на камъка и постави двете пръчки динамит.

— Но въпросните търсачи на съкровища може и да не си носят динамит — каза той, като оглеждаше творението си. — Този камък стърчи под доста необичаен ъгъл спрямо склона.

— Ако беше свободен, щеше просто да се хлъзне надолу.

— Това е идеята. Следователно е паметник убиец.

Той опъна около половин метър фитил и извади запалка.

— Бъди готова да побегнеш.

* * *

Дани наблюдаваше от петдесетина метра Малоун и Касиопея, които правеха нещо горе на склона.

— Това е паметник убиец — промърмори Уестън.

— Не трябва ли да му кажем?

— Ти беше прав. Този човек знае точно какво върши.

Дани беше в много добро настроение. Стефани се възстановяваше и лекарите го бяха уверили, че ще се оправи напълно. Тя бе настояла и той да отиде с другите, но очакваше да бъде държана в течение, ако открият нещо. Медиите бяха обсадили офисите му в Сената заради Даян Шъруд, но той бе отказал всякакви коментари за момента. Тялото на Мартин Томас бе предадено на семейството му с обяснението, че е жертва на убийство, но трупът му е бил открит едва след няколко дни в тунела. Води се разследване, гласеше официалната версия.

Той видя как Малоун се наведе и запали фитилите, после двамата с Касиопея се затичаха надолу. Стигнаха при него точно в мига, когато експлозията изпълни очите му, облаци прах изригнаха към небето, лавина от чакъл и отломки се срина надолу по склона.

Сърцевидният камък не бе помръднал от мястото си.