Стив Бери
Изчезналият орден (68)

66

Даян слезе от таксито пред мемориала на Линкълн. Мъжкият глас по телефона й бе казал да дойде с всичката информация, с която разполага. Тя беше записана на таблета й или качена в Дропбокс, затова Даян носеше устройството със себе си.

Към мемориалния комплекс водеше широко стълбище. На изток, отвъд Водното огледало, осветеният с прожектори обелиск на Уошингтън пронизваше нощта като предупредително вдигнат меч. Наближаваше 11 часът и макар наоколо вече да не бродеха тълпи туристи, паркът още не беше безлюден.

Огромната статуя на Линкълн седеше на трона си под подпряния с трийсет и шест колони покрив. Даян се изкачи по стъпалата и видя тъжното замислено лице на покойния президент. В подножието на седналия гигант бе застанал набит мъж с кестенява коса и очи като лъскави метални топчета, малки уши и тънки стиснати устни. Тя тръгна към него.

— Какво значи всичко това? — попита Даян с тих, но раздразнен глас, когато се приближи. — И къде е брат ми?

— За начало бих те посъветвал да смениш тона. Тук нищо не зависи от теб.

— А кое те кара да мислиш, че вече не съм повикала полиция?

— Ако си, ще се наложи да им покажа това.

В ръката си мъжът държеше смартфон. На дисплея тръгна видеоклип. Как тя убива Алекс. През тялото й премина ледена тръпка.

— Още ли държиш да намесваме полицията? — попита той.

Даян не отговори.

— Хайде да се поразходим.

 

 

Двамата слязоха по стълбището и пресякоха улицата. Той я поведе по застланата с плочки алея, която минаваше покрай едната страна на плиткото езеро. Нервите й бяха изопнати докрай, откакто бе видяла видеото; тя трепереше.

— Брат ти постъпи зле — каза мъжът. — Работеше с нас, помагаше ни. Привличането ти за каузата беше наша идея, но намесването на Лушъс Ванс е друга история. Освен това стои и въпросът с покойния ти съпруг.

— Да не си от Рицарите на Златния кръг?

— Защо се изненадваш? Баща ти ни изучаваше с години. Ти също.

— От научен интерес. Той никога не ми е казвал, че организацията все още съществува.

— Просто защото не знаеше. Той се караше с Франк Брекинридж, а не с нас, въпреки че Брекинридж е рицар. Баща ти искаше трезора. Както очевидно и ти, и младият Брекинридж.

— Къде е Грант?

— И по тази точка имам лоши новини. По всичко личи, че си е намерил нов благодетел и не се нуждае повече от съдействието ти.

Нещата започваха да се изясняват.

— Той е разбил апартамента на Алекс и е задигнал ключа.

— Искаше го обратно.

— И ще издирва трезора?

— Без теб.

— Значи целта ти всъщност не е да бъда арестувана за убийство?

— Не, поне засега. Нужна ни е помощта ти. Показах ти видеото, за да ти стане ясно, че трябва да се отзовеш на молбата ни със съответната сериозност.

— Къде е Кенет?

Той отново извади телефона си, чукна с пръст по дисплея и го обърна към нея. На записа двама мъже държаха брат й изправен, докато трети го налагаше с юмруци в корема. Кенет се олюляваше след всеки удар и едва дишаше. В един момент повърна върху гърдите си. Тогава двамата мъже го пуснаха и той се свлече на колене, пое си жадно дъх и избърса уста с опакото на ръката си.

— Той току-що получи един важен урок — каза й мъжът. — Ние създадохме Комитета за спасяване на Америка. Финансирахме го. Набирахме хората. Зададохме му мисия и цел. Първоначално той се ръководеше от друг, но когато ти и Грант Брекинридж започнахте да търсите златото, ние привлякохме Кенет. Предложено му бе членство в организацията и му обяснихме какъв е залогът. В крайна сметка го накарахме да ни свърже с теб. Идеята беше да ни подава информация. Но той започна да си измисля собствен дневен ред. Да те свърже с Лушъс Ванс? Това не беше част от плана. А когато намеси и покойния ти съпруг, това промени всичко.

— Защо тогава не го спряхте?

— Докато разберем какво става, нещата се бяха оплескали. Оттогава разчистваме.

На дисплея на телефона върху брат й се изля кофа вода, която го съживи. После двамата мъже отново го вдигнаха на крака. Тя видя страха, изписан на лицето му, безпомощността в погледа. Нова градушка от юмруци се изсипа върху гръдния кош и бъбреците му.

— Защо просто не го убиете? — попита тя.

— Да му пуснем един куршум в главата би било по-лесно, наистина. За негов късмет обаче, той още не е изпълнил предназначението си. — Мъжът посочи телефона. — Просто му трябва малко инструктаж и мотивация.

Двамата мъже отново пуснаха Кенет и той се строполи на пода.

Даян съзнаваше, че би трябвало да й е мъчно за брат й, с когото бяха и близнаци, но в момента пред очите й беше само записът, на който буташе Алекс в пропастта.

— И вие очаквате да продължи да работи за вас?

— Разбира се. Няма избор. Той поддържа ценни контакти с ключови законодатели из цялата страна. Мисля, че след тази вечер ще изгаря от желание да ни угоди. Разбира се, нито той, нито Грант Брекинридж ще участват оттук нататък в начинанието ти. Което означава, че ще трябва да се оправяш сама.

Тя разбра. Искаха да я изолират. Да я обезсилят, лишавайки я от съюзници и подкрепа. Да я направят незначителна. Каквато и Алекс се бе опитал да я направи.

— За теб ловът на съкровища приключи — каза самодоволно мъжът. — Носиш ли каквото ти казах?

— Всичко е във файлове на таблета ми и на външен сървър.

Той й подаде листче хартия.

— Изпрати ги на този адрес. После изтрий файловете и повече не се сещай за трезора. Уверявам те, ако от този момент нататък направиш какъвто и да било опит да го издирваш, ние ще разберем и ще бъдеш арестувана за убийство. Ако ти си траеш, и ние ще си траем.

Тя нямаше избор.

— Правим ти услуга. Грант Брекинридж вече уби един човек в „Смитсониън“ и простреля федерален агент. Името на агента е Стефани Нел. Оглавява разузнавателна агенция към Министерството на правосъдието. В момента е в болница „Сибли“ в кома. Уверявам те, Грант Брекинридж ще стане особено интересен на полицията.

— Това си е негов проблем.

— Така е. Само гледай да не стане и твой.

Той се спря и се обърна с лице към нея.

— Мисля, че с това нашата среща приключва. Да се надяваме, че ще е последна.

С тези думи мъжът си тръгна. Но имаше нещо, което не бе споменал.

— Вие май не сте особено разстроени от смъртта му, а? — подвикна след него Даян.

Той се спря и се обърна. Тя съзнателно не бе назовала Алекс по име.

— Ти ни спести труда.