Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Lost Order, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боян Дамянов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Исторически приключенски роман
- Конспиративен трилър
- Рицарски приключенски роман
- Търсене на съкровища
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Изчезналият орден
Преводач: Боян Дамянов
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД, В. Търново
Излязла от печат: 19.10.2017
Редактор: Свилена Господинова
Технически редактор: Вяра Николчева
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-.954-769-437-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8615
История
- —Добавяне
57
Касиопея се претърколи по пода към ножа, който Проктър й бе оставил. Броячът мълчаливо отнемаше секунда след секунда от времето й. Според червените цифри оставаха две минути и двайсет и три секунди. Трябваше да заобиколи единия от труповете, което щеше допълнително да я забави.
Докато се търкаляше, съзнанието й преценяваше възможните пътища за действие. Нямаше как да извади ножа, забит в дървото, и да пререже въжетата, с които бе вързана. Ръцете й бяха отзад на гърба, което й пречеше да координира движенията си. Трябваше най-напред да освободи краката си. Но ако Проктър й бе казал истината, тунелите наоколо също бяха заредени с динамит, а тя нямаше причина да не му вярва. За него най-изгодно бе да затвори цялата мина. Така никой нямаше да разбере какво се бе случило тук.
Но тя още не беше мъртва. Спортсменски шанс? Нещо повече.
Касиопея спря да се търкаля и се намести с крака към ножа, който стърчеше забит в стълбата на педя и половина над пода. Острието му беше обърнато нагоре, тя го обхвана между глезените си и започна да търка въжето в него, като внимаваше да не натиска много с крака, за да не го извади от дървото. Същевременно поглеждаше към брояча.
1:50.
Въжето се разкъса на две. Нямаше време да освобождава и китките си. Трябваше да бяга.
1:35.
Тя се претърколи още веднъж, като същевременно се надигна на колене, опитвайки се да запази равновесие, макар да не можеше да си служи с ръцете. Най-после, след като загуби ценни секунди, успя да се изправи на крака и затича към отворената врата. Обърна се и хвърли един последен поглед назад.
1:27.
Тя и преди се бе озовавала в критични ситуации, но тази тук определено засенчваше всички останали. На няколко метра навътре в тунела забеляза още една раница с брояч, който изоставаше с няколко секунди от двата в залата със златото. Продължи пътя си, докато откри процепа в стената на тунела, който щеше да я изведе навън. Хвърли се напред и се озова в основната галерия. Там имаше още две взривни устройства; броячите показваха 0:59.
Касиопея се затича, но кракът й се подхлъзна върху чакъла на пода и тялото й залитна напред. В последния момент тя успя да се извърти, така че да падне върху рамото си. Стисна зъби и с усилие се изправи на крака, давайки си сметка колко важни бяха свободните ръце за баланса на тялото. Изходът от галерията се виждаше на двайсетина метра, но по пътя натам имаше още две взривни устройства с броячи, отчитащи 0:32. Касиопея пое дълбоко въздух, заповядвайки на краката си да не спират да вървят, докато главата и горната половина на тялото й бяха приведени напред, за да пази равновесие. Не можеше да си позволи повече падания. Вече виждаше дневна светлина през сводестата врата. Ако успееше да стигне до там, може би щеше да преживее експлозиите. Но четири взривни устройства с динамит не бяха нещо, което щеше да мине неусетно.
Броячът на последната раница показваше 0:22. Но първите два в залата със златото бяха доста напред, така че фойерверките можеше да започнат всеки миг.
Тя излезе от мината. Озърна се наоколо и погледът й се спря върху купчина камъни вдясно от нея, останали от стената на разрушена сграда. Тя реши да се скрие зад тях. Глух тътен й показа, че от залата със златото не бе останало нищо. Последваха още две мощни експлозии. Накрая избухна и динамитът, оставен близо до изхода; разнесе се оглушителен взрив и изригна вулкан от прах и камъни.
Тя лежеше по корем, притиснала лице в земята. Гъст облак от прах погълна полуразрушените сгради и изпълни устата и дробовете й. Тя се закашля и започна да плюе. Когато всичко утихна, се изправи и се огледа наоколо. И този път се размина на косъм. Входът на мината не се виждаше, задръстен от пръст и камъни. Облакът от прах започна да се разрежда. Чу се ръкопляскане. Бавно, равномерно, подигравателно. Касиопея излезе иззад руините и видя източника на звука.
Проктър. Мръсникът.
— Браво! — каза той. — Давах ти едва двайсет процента шанс да се впишеш в три минути.
Тя разтърси глава, за да отмахне прахоляка от лицето и косата си.
— И какво щеше да стане, ако не се бях вписала?
— Един проблем по-малко. Но ти успя. Така че сега ние двамата ще се поразходим.
— А мога ли да попитам докъде?
— Можеш, само че няма да ти отговоря.
— А ако откажа?
— Както знаеш, държа Тери Морз. Ако не съм там скоро след пикапа, моите сътрудници ще го убият.
Касиопея нямаше причини да се съмнява в истинността на думите му. Този човек очевидно обичаше да убива. Затова се задоволи да попита:
— Ще ми отвържеш ли ръцете?
— Ако си добро момиче.
Каквото тя възнамеряваше да бъде, защото ръцете й трябваха свободни. Когато това се случеше, щеше да се справи с Проктър. А пикапът? Слава богу, той лесно можеше да бъде проследен.