Жозе Родригеш душ Сантуш
Милионерът в Лисабон (4)

II.

Икономът се приближи до господаря на дома със сребърния поднос, върху който имаше писмо. Удари един о друг токовете на обувките си по военному и леко се поклони, поднасяйки таблата на господаря си.

— Току-що пристигна, сър — обяви той. — Пощальонът го донесе.

Всъщност Калуст бе чул звънеца на вратата още преди минута; със сигурност бяха донесли пощата. Беше ранна утрин и той тъкмо бе взел сутрешната си студена вана — температура на водата точно 1 градус по Целзий. Уви се в турска хавлия, взе плика и седна на стол до вратата на банята.

— Най-после! — възкликна победоносно той, когато разпозна почерка и името на подателя. — Най-после.

Това вълнение привлече вниманието на Нунуфар, която бързо изхвърча от спалнята и дотича при съпруга си.

— Какво? — попита нетърпеливо тя. — Какво става? Защо си такъв? Има ли нещо ново?

Калуст вдигна писмото високо, сякаш държеше ловен трофей.

— Нашето момче! — отвърна той. — Най-сетне благоволи да ни изпрати вести, глупакът.

Жената постави ръка на сърцето си в жест на облекчение.

— О, слава богу! Слава богу! — възкликна тя, отправила поглед нагоре, благодарна на небесата. — Не издържах повече! Благодаря на Бога, че ни е писал!

Преди да отвори писмото, Калуст отново разгледа плика и пак прочете името на подателя и адреса.

— Ти да видиш! — възкликна той. — Знаеш ли къде се подвизава това момче?

Нунуфар отвори широко очи, ужасена от вероятността синът й да се скита сам из военните зони. Дано Бог го закриля! А за нея военната зона започваше при Ламанш.

— Къде? Къде… в Париж ли?

Съпругът й замислено поклати глава.

— Женева.

— Моля?

Калуст скъса единия край на плика и извади сгънатия на две лист.

Докато жена му надничаше над рамото му, той разгърна писмото и неволно въздъхна разочаровано, когато забеляза, че Крикор им е написал само няколко реда.

— Скъпи родители — зачете той на глас, — съжалявам, че заминах толкова бързо и ви разтревожих. Но трябва да разберете, че сърцето има своите причини и те са по-силни от мен. Пътувам към Константинопол, родната земя, и после ще продължа към провинцията, за да намеря жената, която обичам. Ще остана известно време, но вие не се страхувайте, аз съм добре. Планирам да се върна през есента и може би ще ви зарадвам с красива дъщеря. Почитания и целувки, Ваш Крикор.

Калуст вдигна поглед от писмото и се обърна към жена си.

— Той е луд!

Очарована, Нунуфар се усмихна мило.

— Не е луд, глупавият ми — нежно го смъмри тя. — Синът ти е влюбен и е отишъл да види избраницата си. — Тя въздъхна. — Ах, колко е романтичен нашият Крикор…

Съпругът й я изгледа така, сякаш за пръв път я вижда.

— Побърка ли се, жено?

— Хайде сега! — възмути се тя. — Нима един младеж не може да се влюби и да хукне след любимата си? Какво лошо има в това?

Калуст решително тръсна глава и с грубо движение сгъна писмото.

— Не знаеш какво говориш! — процеди той. — Нима не осъзнаваш, че Османската империя е във война с нас? Забравяш ли, че турците мразят арменците? Твоят син, скъпа, се е пъхнал право в устата на вълка! — Размаха писмото, сякаш за да подчертае думите си. — В устата на вълка!