Жозе Родригеш душ Сантуш
Милионерът в Лисабон (16)

XIV.

Пианистът в „Карлтън“ свиреше „Лунна светлина“, третата част от „Бергамска сюита“ на Дебюси, но Калуст и Хендрик бяха толкова увлечени в разговор, че не обръщаха внимание на музиката, нито дори на ястията, които сервитьорите им бяха донесли преди минута. Изглежда, ги интересуваше само бизнесът.

— Саркисян, моля ви! — възкликна шумно шефът на „Роял Дъч Шел“ с лек упрек в гласа. — Не смятате ли, че вече има достатъчно хора в Турската петролна компания?

— И да, и не.

Хендрик се намръщи, недоволен от чутото.

— Що за отговор е това?

— Единственият, който имам.

— Слушайте — настоя холандецът, — за какво са ни французите? Пълни глупости!

Калуст реши да избегне спора и предпочете да се съсредоточи върху чинията пред себе си. В нея имаше сочен татарски бифтек с гъби, който той бавно започна да яде. Вярно, че още се тревожеше за сина си, но след като откри, че момчето му е в Кайсери, и бе уведомил Салим бей, се чувстваше по-спокоен. Бе сигурен, че приятелят му може бързо да разреши въпроса. След като вече имаше светлина в тунела, Калуст спокойно можеше да се върне към работата си и да подготви петролния си бизнес за времената след края на войната. Знаеше, че добрият инвеститор винаги трябва да мисли напред във времето и да изпреварва тенденциите.

— Трябва да разберете, че се нуждаем от французите като наши партньори — каза той, без да сваля поглед от бифтека, който режеше. — Турската петролна компания държи изключителните права на петрола в Османската империя, но германците вече са извън играта, а „Англо-Персиян“, с подкрепата на мистър Чърчил, се опитват да ни забият нож в гърба и след войната да експлоатират всички османски петролни кладенци. За да пресечем тези враждебни намерения, се нуждаем от силен съюзник. Франция е идеална за тази роля. Вече предложих на Филип Блейк да използва връзките си в британското правителство, за да подкрепят френско влизане в капитала на Турската петролна компания на мястото на германците. Ако успеем да го направим без знанието на мистър Чърчил и „Англо-Персиян“, ще имаме съюзник, който ще ни помогне да засилим значително позициите си. — Най-сетне погледна събеседника си. — Схващате ли какъв е планът?

Хендрик го гледаше колебливо, сякаш преценяваше предимствата и недостатъците на тази идея.

— Откъде знаете, че французите ще останат на наша страна? Можем ли да им се доверим?

— Да, по няколко причини — отвърна Калуст и сложи в устата си първото парче месо. — Първо, Франция няма позиция в петролния бизнес и ще има нужда от помощ. Предлагам „Роял Дъч Шел“ да ме назначи за неин представител, за да помогна на французите да реорганизират индустрията си. Това би засилило връзките ми с тях и ще повиши доверието между двете страни.

— Много добре, назначен сте. Какво друго?

— Второ, сенатор Жан-Марк Ерто, председателят на Комисията по външните работи към Сената, ме увери, че неговото правителство, президентът и колегите му сенатори и депутати са съгласни да ни подкрепят в решенията ни за Турската петролна компания в замяна на помощта ни да се присъединят към компанията.

— Обикновено обещанията на политиците не струват — отбеляза ядно Хендрик. — При първото препятствие този сенатор, като всеки политик, ще забрави всичко, което ни е обещал, и ще прави каквото си знае.

Все още дъвчейки, арменецът поклати глава.

— Не вярвам — отвърна убедено той. — Сдобих се с прекрасно шато в родната земя на сенатора — Бретан, и му го отдадох под наем срещу смешна сума. — На лицето му грейна усмивка. — Както знаете, човек бързо свиква с хубавите неща, нали? Не мисля, че нашият приятел би рискувал да загуби този дар.

Президентът на „Роял Дъч Шел“ се разсмя.

— Добре, Калуст! — разсмя се холандецът. — Щом е така, французите да заповядат! Нямам нищо против. Освен това…

Някакъв силует изникна до масата им толкова внезапно, че двамата приятели се стреснаха и се обърнаха към него.

— Робърт! — позна го Калуст. — Изплаши ни, човече! — Веднага се окопити и учудено се взря в новодошлия. — Какво има? Случило ли се е нещо?

Беше Робърт Кук, адвокатът, който бе управител на кантората на арменеца на „Сейнт Хелънс Плейс“. В ръката си държеше плик с печат на Кралската поща.

— Телеграма за вас, мистър Саркисян — каза той, подавайки писмото на шефа си. — Току-що пристигна. Изпратена е от Женева.

Новини от Салим бей, помисли си Калуст. Бе заръчал на асистента си да го уведомява веднага, щом се получи известие по въпроса, дори и да се налага да прекъсва срещите му, което той току-що бе направил.

Арменецът отвори плика с треперещи пръсти. Извади телеграмата и я разгърна.

ПОЛУЧИХ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВАС СТОП МОЙ ЧОВЕК С ПРОПУСК ЗАМИНА ДНЕС ЗА КАЙСЕРИ СТОП ЩЕ ВИ ПИША, ЩОМ ИМАМ НОВИНИ СТОП

САЛИМ БЕЙ

Калуст се развълнува и на лицето му грейна щастлива усмивка.

— Новини от Константинопол! — възкликна радостно той. — Скоро ще върнат сина ми!

Поръча бутилка шампанско, за да го отпразнува.