Добавете към останалата смес две чаши брашно, една чаша захар, една чаша зехтин, половин чаша мляко. Сипете сто грама смлени орехи, нарежете на парчета ябълка и ги прибавете.

Перките на миксера бързо размесват всичко, а ръцете ми с желание изпълняват написаното.

Добавете две яйца, две пакетчета ванилия, едно пакетче мая на прах, щипка сол. Разбъркайте.

Сега вече наистина изглежда ужасно. Това е една лигава жълтеникава смес, цялата в шупли. Толкова ужасяващи ли са нашите желания?

Изсипете сместа в тава. Печете на 180 градуса четиридесет минути. Когато сте готови, кажете своето желание.

Ето, стигнах до края. Кухнята прилича на бойно поле, но изпитвам известна гордост от бъркотията, някакво вълнение.

Макар и да не съм сигурна, че искам да сложа това тесто във фурната. Утре ще вляза в кухнята и купата с малкото безформено чудовище няма да я има.

Лампичката на фурната изгасва, стигнала е необходимата температура. Слагам тавичката на най-долната скара.

Сядам на пода и гледам през стъклото какво става вътре.

Ето че неочаквано се появява Силвия и коленичи до мен.

„Не изглежда чак толкова лошо в края на краищата“, казва тя, като надниква през огнеупорното стъкло. „Може ли и аз да си пожелая нещо?“

Но в следващия момент вече я няма.

И така, оставам сама. Всички сме сами.

Ти растеш. Аз обаче имам усещането, че съм се смалила. Уморена съм, изтощена съм. А ти се надигаш. Капризно и неравномерно се издуваш малко повече от едната страна. Не се противиш на топлината. Мехурчетата въздух в теб се издигат към повърхността, масата ти нараства, повърхността ти поглъща топлината.

Заставам на колене, за да виждам по-добре, и толкова приближавам лицето си до стъклото, че го усещам да пари. Виж, Антония, там едно ужасно на вид тесто се превръща в сладкиш. Значи, все още съществуват вълшебства?

Затварям очи. Намислям си желание.

Край

Клаудия Серано Никога вече тъй близка (39)

Метаданни

Данни

Никога вече тъй близка

Информация

История

Сваляне / Връзки

Епилог

Клаудия Серано
Никога вече тъй близка (39)