Клаудия Серано
Никога вече тъй близка (8)

7.

От: vittorioso@gmail.com

За: antonia@libero.it

Тема: Отг: спирката на площад „24 май“

 

Антония, точно „онази“ Антония! Каква чудесна изненада. Много се радвам: че книгата ти е харесала, че ми писа, че добрият стар Фароу е успял да разсее тъгата ти. Рядко ми се случва да срещам хора, които са способни да се учудват и да коментират почудата си толкова непосредствено като теб. Но това го усетих още по време на разговора ни във Венеция, а първото впечатление никога (почти) не ме лъже.

Ако искаш и смяташ, че ще ти бъде приятно, мога да ти подаря няколко книги, издадени от нас, но само, при условие че това не застрашава пътуването ти с влакове и трамваи. Всъщност близо до спирката на „24 май“ има чудесно ресторантче и, ако още пазиш вълчия си глад, можем да отидем да хапнем там заедно, така ще се извиня за причиненото ти неудобство (още не мога да разбера дали зад думите ти „затова благодаря“ се крие някаква ирония…).

Бих могъл също да те науча как да придържаш куфара си на колелца така, че да не пада върху краката на пътниците — това е нещо като асана, която изисква доста упражнения.

Пиши ми дали си съгласна за вечерята.

Целувка

В.

P.S. Ако някой трябва да се изумява с часове, то това съм аз, от теб.

 

 

В планетариума имаше вечерна лекция за съзвездията и любовта. „Евридика, Андромеда и другите: легенди за вечната любов, разказвани от съзвездията.“

В градината, пред високите решетки на оградата, бяхме около 30 души. Извивките на кованото желязо се открояваха на тъмнозеления фон. Напредвахме бавно в стройна редица. Пазачът дръпна резето и влязохме във вътрешния двор. Лъч светлина от уличната лампа падаше върху чакълената настилка и камъните блестяха като седефени, така че ми се прииска да се наведа и да си взема, както събирам миди по плажа.

Птича песен огласяше нощта. Ние се ровехме в чантите си и с нетърпение наблюдавахме небето. Чуваше се едва доловим шум от водата на някой фонтан наблизо.

— Остават пет минути — каза пазачът.

Едно момиченце погледна към дядо си, а той й намигна. Момиченцето го хвана за ръка и зачака.

 

 

Онази нощ в планетариума научихме, че думата желание произлиза от латинското desidera (звезден) и че желанията са нещо непостижимо, също като звездите; но когато звездите падат, изглежда, сякаш се доближават до нас, и тогава желанията ни стават по-възможни. Ето защо се смята, че падащите звезди изпълняват желания.

Научихме и много други неща, които вече сме забравили. Но истината е, че, когато заехме местата си в залата на планетариума, светлините угаснаха и над нас остана само звездното небе, всички изведнъж затаихме дъх пред тази впечатляваща гледка от безброй и безброй звезди, потънали в съзерцание.

Джоя само прошепна: „Боже мой“, а аз й се скарах, че е нарушила тишината.

На излизане всички бяхме зашеметени.

Докато чакахме трамвая, за да се приберем, само повтаряхме: „Чудесно“.

— Знаеш ли за какво си мечтая? — подхвърли Джоя. — За мъж, с който да отидем на планетариума. И да разбере всичко.

— Аха — отговорих, но Джоя вече беше слязла на своята спирка и в трамвая бяхме останали само аз, водачът и изгряващото утро.

Виторио Солмани би се ужасил от тази идея, помислих си, но не го изрекох на глас.

 

 

От: antonia@libero.it

За: vittorioso@gmail.com

Тема: спирка Дженова

Скъпи Виторио,

Надявам се, не си се разсърдил, че смених спирката, но постоянството не е сред моите качества. Никога не знам къде да си снеса яйцето, както казва баба ми. А и в края на седмицата няма да бъда в града. Защо не ме изумиш ти, като дойдеш с мен? В неделя на обяд в Порто Венере. После заедно ще се върнем в Милано.

Антония

 

 

— Знаеш ли какво повтаряше преподавателят по древногръцка литература? — намигнах на Силвия. — Антония, гледай само как падат боговете!

Силвия се засмя.

Пуснах си музика. Колко хубаво беше в хола ми тази вечер.

— Как мислиш, добре ли ще изглеждам в бежовия костюм?