Клаудия Серано
Никога вече тъй близка (27)

26.

От: antonia@libero.it

За: vittorioso@gmail.com

Тема: бугенвилиите край река Ламбро

 

Скъпи Виторио,

Бях си обещала да не ти пиша, преди да се завърнеш. После си помислих, че ако не желаеш да получаваш писма по време на престоя си в Индия, просто няма да си проверяваш електронната поща.

Доколкото те познавам, ще я отвориш късно вечерта, когато се върнеш от екскурзията, след като си свалиш обувките, захвърлиш чорапите на пода до дивана и си запалиш цигара. Може би ще ти се прииска да изпиеш едно хубаво кафе. Кой знае дали си намерил някакъв заместител на кафето си в четири следобед.

Ще очакваш да откриеш моето писмо, може би ще търсиш името ми в графа непрочетени и ще се питаш „Дали е устояла на изкушението?“. И ако съм устояла, ще почувстваш задоволство, защото си ме научил да обичам по твоя начин, основан на откъсването.

Ако ли обаче не съм устояла на изкушението, знам, че пак ще си доволен да видиш писмото ми. Защото обичаш да четеш онова, което пиша. Защото обичаш думите ми повече от лявата ми гърда — знам, че я предпочиташ. Защото ме харесваш в ролята на някой, който ти пише, а най-вече харесваш себе си в роля на четящ.

И така, ето какво ми се случи.

С Лаура бяхме на излет край река Ламбро в ранния следобед — можеш да си представиш каква горещина беше. Зяпахме реката, увлечени от гледката на притоците й, които правеха кръгове, водовъртежи и завои и течаха в различни посоки. Отнякъде се появи патица. Трябва да си я представиш върху повърхността на водата, как се носеше по теченията. Само че тези течения бяха толкова капризни, че бедната птица беше подмятана ту надясно, ту наляво и когато най-накрая изглеждаше, че поне малко се придвижва напред, ето че се озоваваше във фуния и започваше да се върти на едно място. Беше много смешно! С Лаура се смеехме все по-силно. Но в един момент, както се забавлявахме, патицата успя да се откъсне от повърхността и отлетя. Точно така стана. Погледна ни, сигурна съм, погледна ни и отлетя. И ни остави там като две тъпанарки, извинявай за просторечието, остави ни зад гърба си като две глупави човешки същества, които не умеят да летят, зяпнали край брега на реката под палещото слънце в три следобед.

Антония

От: antonia@libero.it

За: vittorioso@gmail.com

Тема: бугенвилии и мечти

 

Виторио, има ли нещо, за което си мечтаеш всяка вечер, което непременно искаш да се случи?

Моят отговор на този въпрос е да.

После обаче си мисля, че времето е като фуния и желанието ми няма никакво значение, не ме вълнува, може и да не се сбъдва. Не искам да прекарам живота си под фунията, с очи, взрени в очакване тази капка да премине през нея. Защото, като стоя така с глава, наведена надолу, кръвта ми се събира в главата и когато вдигна поглед, пред очите ми се разбягват бели петна.

Бих искала моето време да е като дълъг пъстроцветен шал. Да си го омотая около врата и да изляза на разходка с него, да вървя сред тълпите на площада пред катедралата или в тишината на парка край Галерията за модерно изкуство. Или пък да застана в ранна сутрин насред залива на Лигурско море пред разсейващата се мъгла. И чак тогава да го размотая от врата си и да го сложа на пейката до мен. Да ти запазя място, ако случайно решиш да дойдеш при мен, щом се върнеш от отпуската.

Отсъствието ти създава много шум.

Антония

От: antonia@libero.it

За: vittorioso@gmail.com

Тема: бугенвилии и рискове

 

Той не отговаря. Някой написа думата отсъствие? Кой се осмели да използва думата отсъствие?

Знаеш ли какво? Не можеш винаги всичко да решаваш ти!

Отивам да пийна нещо в Навили. Толкова.

От: vittorioso@gmail.com

За: antonia@libero.it

Тема: Re: бугенвилии и рискове

 

Караш ме да се смея. Връщам се. Имам подарък за теб.

В.

P.S. не се доверявай много на миланските барове: всички там само се преструват, че им е весело. Всъщност ги посещават, защото са по-евтини.