Рандал Силвис
Чернова (19)

19

Демарко се събуди в сивата пустота на зората. Къщата беше пуста и светът бе пуст и той можеше да запълни цялата тази празнота единствено с работа от сутрин до вечер. Днес. Утре. Вдругиден. Известно време не прояви никакъв интерес към това, не желаеше да се изправя лице в лице с поредната процесия от бавно точещи се часове, но както винаги правеше след продължително взиране в бледата утринна светлина през прозореца, в крайна сметка си наложи да вдигне жалкия си задник от леглото.

— Направи нещо хубаво за някого днес — каза.

Няколко минути по-късно кафето вече капеше в каната. Демарко влезе под душа и парата от горещата вода замъгли стъклото. После се подсуши, избърса огледалото и както винаги, без да полага каквото и да било усилие, се остави на рутината, механиката на живота — първа стъпка, втора стъпка, трета стъпка… и човекът на пружина отново се движеше.

На бюрото си в службата откри флашка от Кармайкъл. Полицаят бе успял да получи достъп до всички изтрити и защитени с парола файлове на Хюстън. Демарко пъхна устройството в компютъра и отвори папката с надпис „Изтрити“. Вътре имаше чернови на препоръки за бивши студенти и всяко писмо се открояваше с любезен тон и непоколебима откровеност.

Нямам съмнения, че когато Матю успее да наложи дисциплина върху богатото си въображение, ще създаде нещо наистина забележително…

Никога не съм срещал студент писател с по-забележително техническо майсторство в занаята. Някой ден Андреа със сигурност ще добие необходимия житейски опит, който ще придаде дълбочина на работата й. А дотогава прецизното й редакторско око ще я направи ценен участник във всяка следдипломна писателска програма…

Папка с надпис „Домашни“ съдържаше писмени работи на Алиса и Томас младши, проверени от баща им. Те също разкриваха типичните за Хюстън деликатност и такт. Той успяваше например да критикува дъщеря си за слабостта й към клишета и думи като „симпатично“ и „мило“, като същевременно хвалеше усета й за ритъм и повествователна структура. Подчертаваше множеството правописни грешки в домашното на сина си и добавяше бележки: „Правописът, Томи! Повече старание.“ Но освен това пишеше: „Чудесно описание. Изящен изказ. Много сполучливо!“

Папка „Разни бележки“ разкриваше друга страна от характера на Хюстън и тези случайни мисли събудиха интереса на Демарко:

За есе относно бащи и синове: Понякога си мисля, че момчетата с късмет, мъжете с късмет, са онези, които са израснали с презрение към бащите си.

История за писач на некролози: Всичко е в некролога, повярвай ми. Лесно е да четеш между редовете, щом веднъж успееш да се ориентираш. Лесно е да разбереш дали е бил мил човек, обединител, сърдечен и дружелюбен човек, или пък самотник, проклетник и подлец, депресиран отшелник, който няма да липсва на никого, дори на семейството си.

Разказ, възможно заглавие „Сухи дърва“: Двойка отива за уикенда в дивата пустош, в опит да възроди страстта (огъня) помежду си. Но се провалят с планирането — краят на сезона е, изненадва ги леден дъжд. Докато търсят сухи дърва за огън, се обвиняват взаимно за положението си, разчоплят стари рани и накрая огънят на гнева подбужда жената да нападне съпруга си…

Есе: Близо до смъртта, по-близо до живота.

Есе: Нямам нищо против малко поезия от време на време, но нямам никакво време за поети.

„Никакво време за поети ли? — изненада се Демарко. — Дентън ли има предвид?“ Отбеляза си наум да разпита поета, да се поразрови за слабости и стари рани. После отново насочи вниманието си към папка „Други бележки“ и прочете още три страници от откровенията на писателя. Нещо в ритъма на прозата му съответстваше на ритъма на Демарко. Сякаш с Хюстън бяха настроени на една и съща честота.

— Разликата е там — изрече на глас Демарко, — че ти имаш талант, а аз имам проблеми със съня.

Папката „Служебни имейли“ съдържаше още съобщения, разменени между Хюстън и Дентън. Всички, освен едно касаеха проблеми на катедрата. Кармайкъл ги бе подредил хронологично, като бе започнал с писмо от поета. Мейлите заинтригуваха Демарко и той се наведе към монитора, докато четеше.

Излиза, че позицията „преподаващ писател“, която заема К., му струва 300 долара седмично! Налична за всеки! Без задължения, без кандидатстване за поста. Има поне двайсет „преподаващи артисти“ по всяко време. Това е нещо като хотел, който обслужва амбициозни некадърници.

Б.

Не спира да копае собствения си гроб, а, Боб? Той обаче никога не е споменавал, че работата му е синекурна длъжност или награда, нали? Пазиш ли още копие от факултетния бюлетин?

Том

Пише: „Прекарах месец юли като преподаващ писател в институт «Джеймс Брайс Каруел» в Пало Алто…“ Преподаващ писател! Ненатрапчива, но невярна информация. Какво лъжливо копеле.

Б.

Добре, още един пирон в ковчега. Сподели го с комисията другата седмица и ще видим каква ще е реакцията им.

Том

Ще бъде по-ефектно, ако дойде от теб, не мислиш ли? Моите акредитиви също са валидни, но нямат особена тежест. По-добре порицанието да дойде от царя, отколкото от княза, не е ли така?

Б.

Демарко се облегна в стола си. „К. за Конеску“ — каза си. Отново прочете имейлите. Очевидно Дентън и Хюстън са имали намерение да разкрият Конеску като измамник и позьор. Имейлите създаваха усещането, че Дентън е водел атаката, но се е опитвал да постави Хюстън в позицията на главен обвинител.

— Много интересно — отбеляза Демарко.

Влезе в интернет, за да потърси телефонния номер на катедра „Английски език“, набра го и проведе разговор със секретарката. Когато попита дали Дентън има часове същия ден, тя отвори графика му.

— Понеделник, сряда и петък преподава от два до три без десет, после от три до четири без десет. В понеделник и петък е тук в рамките на работния ден, но днес няма никакви часове.

— А домашния му адрес? Имате ли го?

Жената замълча, после хладно отвърна:

— Знам, че сте полицейски служител, но… не съм сигурна дали ми е позволено да давам такава информация.

— Няма проблем — отвърна Демарко. — Не бих искал да ви създавам неприятности.

После звънна в окръжния съд и помоли Черил от регистъра по вписванията да потърси Робърт Дентън в базата данни. Две минути по-късно записа адреса в бележника си: Локъст драйв, 619, Грийнууд Вали.

Грийнууд Вали беше част от просторен фермерски район с постройки, които имитираха къщите от епохата на Тюдорите. Демарко изчисли, че на Дентън са му нужни десет минути да стигне от дома си до колежа, а може би малко повече, ако се наложи да свърши някоя работа по пътя или да спре за капучино. Така или иначе, едва ли щеше да излезе от дома си преди един следобед. Сега бе едва 10:47.

— Имам предостатъчно време да разваля деня му — каза си.