Марлена де Бласи
Лято в Сицилия (19)

Глава IX

Съживяването на необработваните ниви, прокарването на елементарни пътища стана само за една пролет и лято. Беше 1948 година. Една година след възстановяването на самото боргето. Отново бяха внесени работници от много части от острова, за да могат селяните да вършат своите работи. Да не се откъсват от работата да се изхранват сами. Лео вземаше все по-малко от събраните от селяните плодове и зеленчуци. Все по-малко от капризното изобилие на маслиновите дръвчета и лозите. За да задоволява нуждите на двореца, Лео докара най-възрастните селяни, за да преобразят големи части от бившите градини в orti, градини за зеленчуци и подправки. Тикви и ангинари процъфтяваха там, където някога имаше лехи с рози. Лео обожаваше тази алегория. Възрастните мъже също бяха преобразени. Те правеха нещо за принца, специално за него. Прегърбена и сбръчкана банда херувими, те копаеха, плевяха, садяха, нежно поливаха насажденията, трупаха се около примитивните лехи в желанието си пъпките да едреят и листата да блестят. И ставаше точно така.

Така стана и с първата реколта в новозасетите ниви. Жито, царевица, ечемик и бакла набъбваха под плахото зимно слънце и засети отново през пролетта, същите тези растения се изпичаха под големите пламъци на лятното слънце. Както и, мистериозно, la novara, новостите — домати и дини. Последните не изискваха дъжд, не изискваха вода, която да ги напоява от новите сини тръби, положени като артерии под плътта на земята. Като кактуси в пустинята la novara разцъфваха от напуканата земя. Под ярките лъчи на усмивката на Деметра, както казваха селяните. Винаги почтително призоваваха нея и San Isidoro, и Santa Rosalia, и самия Зевс, всеки селянин според собствените си предпочитания им поднасяше по някой малък дар. Самун хляб. Венец от диви макове. Голям огън, поддържан през цялата нощ на пълнолунието.

Значителни промени вече бяха смекчили техния живот и тази първа реколта предвещаваше добри неща. Жените метяха и търкаха жилищните си помещения и върху всеки нов прозорец всяка сутрин се изнасяше нов дюшек да се проветри и да поеме слънце. От топове тежка канава и дебело памучно кадифе жените измайсторяваха завеси за своите врати и слагаха гърнета с диви цветя на единичните си входни стъпала. Те си бяха у дома. Кръстосващи се въжета с яркоцветни дрехи и бельо се ветрееха като пиратски флагове през двора. Децата се редяха всяка втора съботна сутрин пред малката белосана стаичка, обозначена като лечебница, за задължителните прегледи от приходящ лекар. До лечебницата беше уредена родилна стая и акушерката, която живееше в боргетото, се занимаваше с обзавеждането и броеше новите бели кърпи, сгъваше ги по два-три пъти всеки път, щом получеше възможност, и настроението в селцето през това лято на 1948 година беше тържествуващо. Умерено сицилианско тържествуване. Не позволявай на боговете да узнаят колко добре вървят нещата, иначе ще се изкушат да пратят някаква шега дори и само за да поддържат нещата интересни. Шшшт!