Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (84)

82.

В мига, в който Кайли и аз прекрачихме прага на апартамента, Спенс избухна в сълзи.

— Мислех, че сте мъртви — каза той. Тялото му все още потрепваше конвулсивно.

— И тримата сме си го мислили, значи — заключи Кайли. Тя взе лекото одеяло, оставено на дивана, и зави с него краката му, след което коленичи до него, прегърна го и го целуна по челото, по бузите и най-накрая по устните.

Приклекнах зад него и прерязах тиксото, с което беше прилепен към стола. Когато усети свободни ръцете си, той прегърна Кайли силно и двамата се залюляха напред-назад.

— Вие двамата трябва да спрете Беноа — каза той, прекъсвайки рязко нежната прегръдка.

— Ще го направим — отвърна тя, — но първо трябва да извадим пироните от краката ти.

Спенс се облегна тежко на стола.

— Ние няма да правим нищо подобно — заяви той. — Обичам те, Кайли, но не мисля, че искам точно ченге с тесла да се опитва да ме освободи.

— И аз те обичам — усмихна се тя. — Но не мога да те оставя просто така да си седиш в средата на хола. Майка ми идва за уикенда, а ти знаеш какъв маниак на тема ред е.

Любовта между тези двамата беше осезаема дори във въздуха. Колко ли го болеше, а той въпреки всичко се опитваше да я накара да се усмихне, а тя не му позволяваше да изпадне в паника.

— По дяволите. Кайли, слушай ме. Добре съм. Онзи не е засегнал артерия и няма опасност да ми изтече кръвта. Мога да почакам, докато се появят момчетата от пожарната. Те ще могат да изрежат парче от пода под мен и да ме закарат в болницата. След това искам най-добрите хирурзи в Ню Йорк и може би едноседмична почивка по плажовете на Търкс и Кайкос. В момента има по-важни неща, с които трябва да се заемеш, вместо да ме държиш за ръка.

— Имаш ли някаква представа къде може да е отишъл Беноа, след като си тръгна оттук? — попита го Кайли.

— Имам повече от „някаква представа“. Онзи мъкнеше адски много експлозив и беше тръгнал към яхтата на Шели Трегър — отвърна Спенс.

Кайли се вцепени. Беше успяла да убеди себе си, че малкият круиз на Шели към залязващото слънце не е толкова важна мишена.

— Защо точно Шели? — попита тя.

— Не само той. Насочено е към Шели и мен. Беноа се е нарекъл Хамелеона и мисли, че ние сме откраднали героя му и сме го използвали в моя нов сериал.

— Но това е лудост — изуми се Кайли.

— Май вече решихме, че този тип е психар — каза Спенс. — Той знае, че Шели ще излъчи пилотния епизод тази вечер на яхтата. Беноа смята да се качи на борда, да изчака, докато влязат в пристанището, и след това да я взриви.

— Ти успя ли да убедиш Шели да наеме допълнителна охрана? — попита Кайли.

— Нали го знаеш колко е упорит. В крайна сметка се нави да вземе две наемни ченгета, но само за да ми угоди. Съмнявам се, че са способни да свършат повече работа от двойка училищни пазачи.

— Трябва да го предупредим — заяви Кайли. Може би трябва да се свържем с капитана по радиото.

— Обади му се — отвърна Спенс. — Запознах се с човека, казва се Кърк Кемпиън, пенсиониран капитан от търговския флот. Преди е работил на един от контейнеровозите на „Маерск“. И знаеш ли, той ми даде идея за филм — яхта, отвлечена от сомалийски пирати, а капитанът и екипажът успяват да ги надвият. Обади му се и му кажи, че някакъв луд, когото всички в Ню Йорк издирват, се намира на яхтата му и познай какво ще направи — заяви Спенс.

— Спенс е прав — обадих се аз. Последното, от което имаме нужда в момента, е някакъв цивилен смелчага да се опитва да спасява положението. Двамата с теб трябва да се доберем до тази яхта. Спенс, на кой док е закотвена и кога потегля?

— Пристанището на Саут стрийт, док 17. Колко е часът сега? — попита той.

— Малко след шест.

— Значи вече са отплавали. Гейбриъл Беноа е някъде под палубата и залага експлозиви, достатъчни да взривят Уийхоукън.

— А как смята да се измъкне? — попита Кайли.

— И аз не знам. Но както успя да избяга от половината личен състав на Нюйоркската полиция в „Радио Сити“, обзалагам се, че няма да му е много трудно да измисли как да се измъкне и в този случай… — каза Спенс.

Някой заблъска по входната врага.

— Полиция — чу се глас от другата страна. — Отворете!

Отворих вратата. Отвън имаше поне десет души и всичките бяха униформени полицаи, с изключение на един — капитан Кейтс.