Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (8)

6.

Капитан Делия Кейтс е ченге от Нюйоркското полицейско управление до мозъка на костите си. Родена и отраснала в Харлем, тя беше трето поколение полицай с всички необходими показатели да стигне по бързата писта до позицията на първа жена комисар в полицията — четири години обучение в Колумбийския университет, четири години в Американския морски пехотен корпус и магистърска степен по наказателно право от колежа „Джон Джей“.

Беше малко над четиридесетте, доста привлекателна, с тъмнокафяви очи, безупречна тъмна кожа и топла приятелска усмивка. Отвътре обаче беше по-твърда и от пържола от три долара. Освен това беше роден лидер и най-добрият шеф, който някога бях имал.

Не се случваше всеки ден да ме извика за разговор на четири очи и тазсутрешната й покана ме свари неподготвен. Влязох в офиса й в 07:55.

Срещата се проведе в типичния за Кейтс стил — без предисловия и по същество. Тя каза какво иска, аз отговорих с няколко добре премерени „да“-та и „капитане“ и излязох в 07:56 малко по-объркан, отколкото преди да вляза.

Отправих се към стаята за оперативки и заех мястото си заедно с Кайли и останалите единайсетима детективи. Кейтс влезе точно в 08:00.

— Добро утро, дами и господа — каза тя. — Както всички знаете, кметът е разстлал червен килим с дължина четири хиляди и осемстотин километра с надеждата да спечели сърцата и портфейлите на холивудските филмови магнати. Нашата работа е да ги накараме да се чувстват добре дошли и в безопасност. На практика това е работата, която трябва да вършим всеки ден, но тази седмица ще имаме пет пъти повече хора, на които да служим и да защитаваме. Голяма част от случващото се ще става при закрити врати — срещи, обеди и вечери, обиколки из снимачни площадки — и всичко това, разбира се, при контролиран достъп, като мнозина ще бъдат придружавани и от лична охрана. Освен това ще има и няколко важни публични събития, а това означава досадни преследвачи на знаменитости, фенове, папараци и рояк други откачалки. Най-голямото събитие се провежда тази вечер в „Радио Сити“. Току-що говорих със заместник-инспектора от управлението на Център-север и знам, че тълпите вече са започнали да се събират. Ще имаме поне стотина униформени, които ще се смесят с тълпата заедно с още трийсет цивилни, включително и всички вие. Лошата новина е, че денят се очертава страшно дълъг. Добрата новина е, че кметът е развързал кесията и ще има бюджет за предоволно допълнително заплащане на извънредните часове работа. Във вторник и сряда са предвидени по-малко светски събития, но вие знаете, че тези хора си падат по здравите купони след тежък работен ден, затова носете мобилните си телефони дори и в тоалетната. След това в четвъртък…

Мобилният й телефон отново се раззвъня.

— Разбирате какво имам предвид.

Всички познахме мелодията на телефона. Кейтс го наричаше „телефон за спешни случаи“. Всеки, който знаеше този номер, се ползваше с приоритет пред всеки и всичко, с което тя се занимаваше в момента.

— Капитан Кейтс — отговори на обаждането тя и изслуша гласа отсреща с каменна физиономия. След петнайсет секунди каза само: — Заемаме се. — И затвори. — Работата започва зле — информира ни тя. — Имаме мъртъв холивудски продуцент в ресторанта на „Реджънси“ на Шейсет и първа улица и Парк авеню. Предполагаемо убийство. Джордан и Макдоналд — вие се заемате с това.

Не съм в състояние да опиша точно случилото се след това. Кайли стана и се отправи към вратата, а аз просто седях там и се опитвах да осмисля реалността на онова, което ме бе събудило през нощта. Сега двамата с Кайли бяхме екип и тръгвахме на първия си случай заедно. Всичко ставаше много бързо. Сигурно не съм се колебал повече от три секунди, но това време беше прекалено дълго за Кейтс.

— Джордан! — извика тя. — Тръгвай!

Тръгнах.

Кейтс се върна обратно към оперативката.

— За тези от вас, които все още не са се запознали с нея, това е новият партньор на Джордан, детектив Кайли Макдоналд. Тя е тук с временно назначение…

Временно назначение.

Това беше последното, което чух, преди да изляза, но вече нямах ясна представа как се чувствам в така създалата се ситуация.