Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (79)

77.

Спенс дишаше с мъка. Един поглед към окървавеното му лице ми беше достатъчен, за да разбера защо. Устата му беше плътно залепена с тиксо, а носът му беше счупен, направо раздробен. В случая малкият ми джобен нож се оказа достатъчен и само с едно движение на острието прерязах пластовете тиксо, омотани около главата му.

Нямах никакво време да бъда внимателен.

— Ще те заболи — предупредих го аз и дръпнах рязко тиксото, изтръгвайки кичури коса и парченца кожа от лицето му. Спенс жадно си пое глътка въздух.

— Има бомба вдясно пред вратата — изхриптя той.

— Виждам я — отвърнах аз и се приближих към нея. — Устройството не е много сложно.

— Зак, Спенс, какво става там вътре? — чу се гласът на Кайли иззад входната врата.

— Той е добре — отговорих аз, с което сериозно надценявах истинската ситуация. — Чакай там. Ще се опитам да обезвредя бомбата. Всъщност искам да излезеш на стълбището… за всеки случай.

— Доколкото си спомням, каза, че знаеш какво правиш? — отвърна Кайли.

— Знам — излъгах аз. — Това е само защитна мярка. А сега се махай оттам, по дяволите!

— Махам се. Побързай! Имаме по-малко от осем минути.

Лицето на Спенс беше изкривено от болка. Нямах представа с какво може да ми помогне, но след като така или иначе не бях в стихията си и се канех да направя нещо, което би могло да ни убие и двамата, реших, че две глави ще мислят по-добре от една.

— Спенс, можеш ли да се съсредоточиш? Искам да проследиш идеята ми — казах аз.

— Ще опитам.

— Добре. Значи, входната врата задейства взрива. Ако тя се отвори, това ще дръпне жицата, свързана с детонатора — разсъждавах на глас аз.

— И тогава умираме. Дотук се връзва — отбеляза Спенс.

— Логично е, че ако прережа жицата колкото се може по-близо до вратата…

— Ще извадиш вратата от играта — добави Спенс, — тя няма да задейства взрива.

Стиснах тънката жичка между палеца и показалеца си.

— Направи го — окуражи ме той.

Срязах я. Едната й половина падна на пода, отворих пръсти и се освободих и от втората.

— Все още сме тук — въздъхнах аз.

Отворих входната врата и извиках Кайли. Тя дотича от другия край на коридора, пристъпи внимателно през прага на апартамента си, без да отделя очи от съпруга си.

— Не се приближавай повече. Когато Беноа ни се обади по „Скайп“, блокът С4, който държеше, беше свързан с таймер. Този, който обезвредих, няма брояч, значи някъде тук има и друга бомба — предупредих я аз.

— Нямаме време да я търсим — отвърна тя. — Хайде да измъкнем Спенс от тук.

— Не можете — отвърна Спенс.

— Можем, разбира се — каза Кайли. — Имаме шест минути и дванайсет секунди и ще те измъкнем от тази сграда, дори и ако трябва да те носим чисто гол заедно със стола.

Спенс се разтрепери.

— Не можете да ме измъкнете от тук — повтори той.

— Защо?

Той не отговори, само очите му погледнаха надолу към краката му.

— Заради това — промълви той.

Последвах погледа му. Така и не го бях забелязал досега, вероятно защото нямаше много кръв, а само по едно малко тъмно петно. Стъпалата на Спенс бяха заковани с гвоздеи към пода.