Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (70)

68.

— Изумително е колко лесно човек може да си купи електрошок — каза Гейбриъл, докато придърпваше тялото на Спенс през прага. — Тези, които се предлагат в интернет, струват само петнайсет долара. Проблемът е в доставката им. Вярваш ли, че тези неща се продават законно в четиресет и четири щата, но не могат да бъдат транспортирани до проклетия Ню Йорк или до Джърси?

Той затвори входната врата с крак и повлече Спенс към всекидневната.

— Но фирмите, които продават такива неща по интернет, ще ти харесат — продължи той. — На сайтовете им има голям червен надпис, който гласи: „Ако живеете в район, където доставката е забранена, не се притеснявайте! Дайте ни само алтернативен адрес за доставка, от който и да е законен щат, и можем да ви доставим стоката!“. Затова отидох до Кънектикът, където тези неща са позволени, само дето употребата им е ограничена за домашно ползване. Аз мисля, че всичко е законно, защото все пак го използвах в дома ти, нали? — засмя се Гейбриъл и продължи. — Както и да е, наех кутия в пощенски клон в Стамфорд, отидох там седмица по-късно и електрошокът вече ме очакваше „дискретно опакован“, точно както обещаваха производителите. Както споменах, това беше големият проблем, но всичко е част от предпродукцията.

Той остави тялото на Спенс на пода, донесе един стол с твърда облегалка от трапезарията и го разположи внимателно с лице срещу входната врата и точно на три метра от нея.

— Виж сега, знам, че още не можеш да говориш, но можеш да ме чуваш. Искам да седнеш на този стол. Аз ще се помъча да те вдигна, но и ти трябва да ми помогнеш. Ако не съдействаш, ще има отново „бъззз“, този електрошок е страхотна машинка! Двайсет и четири от общо двайсет и осем коментара в интернет сайта му даваха оценка пет звезди. Навярно се досещаш защо.

Гейбриъл пъхна ръце под мишниците на Спенс, изпъшка и го вдигна върху стола.

— Интересно, че си гол — отбеляза той. — Това не беше в сценария, но ми харесва. Така изглеждаш по-уязвим пред камерата. А и филмът вече е с рейтинг R^[1], така че малко голота няма да промени нищо.

На Спенс му трябваха десет минути, за да започне да идва на себе си. За това време глезените и бедрата му бяха добре омотани с тиксо и залепени за краката на стола. Още тиксо беше обвито около горната част на тялото му и облегалката, а ръцете му бяха плътно залепени зад гърба. Трето парче покриваше устата му. Той отвори очи и видя Гейбриъл да се суети около него.

— О, добро утро, Спяща красавице. Принцът отдавна те очаква — каза Гейбриъл и постави върха на електрошока между отворените крака на Спенс. — Ще сваля тиксото от устата ти, но ако се разкрещиш, наистина ще усетиш, че има защо — предупреди той.

Спенс кимна в знак, че е разбрал, и се намръщи от болка, когато Гейбриъл дръпна тиксото, за да го отлепи от лицето му.

— Кой си ти? — прошепна той.

— Аз съм Хамелеона — представи се Гейбриъл.

Спенс го зяпна невярващо.

— Не… не разбирам. Така се казва новият ми сериал. „Хамелеона“ е моят нов герой — каза той.

— Да, същият, който ти ми открадна — отвърна Гейбриъл. — Пуснах ти идеята още преди две години. Аз съм Хамелеона.

Човекът очевидно беше луд и Спенс поклати глава, опитвайки се да възприеме казаното.

— Добре — съгласи се той накрая, — ти си Хамелеона. Тази вечер ще излъчим пилотния епизод. Главният герой е частен детектив, майстор на маскировката. Той също се нарича Хамелеона и това е съвпадение. Никога не съм крал каквото и да е…

— Не ми пука дали си го променил на детектив, шофьор на автобус, или космонавт — ядоса се Гейбриъл и повиши глас. — Идеята си остава моя! Аз ти я изпратих. Аз ти се доверих!

— Вярвам ти — отвърна Спенс. — Работата е там, че хората ми изпращат идеите си всеки ден, но аз не мога да ги чета лично. Повечето телевизионни продуценти не четат поща със сценарии, които не са обработени предварително, освен ако не идват от някой агент, с когото работим.

— Повечето телевизионни продуценти лъжат с всяко отваряне на устата си — отвърна Гейбриъл.

— Кълна ти се, казвам истината. Хамелеона е идея, която ми хрумна преди четири години и оттогава я разработвам, докато накрая… Ей, какво правиш? — извика Спенс.

— Я виж какво имам тук — отвърна Хамелеона и бръкна в раницата си. — Да не кажеш, че електрическата пръчица била лоша! Малкото ми филмче е пълно с изненади, нали?

— Помощ! Някой да ми помогне! — изкрещя Спенс.

Юмрукът на Гейбриъл уцели носа му и виковете секнаха, заменени от звук на счупени кости. Той издърпа главата на Спенс назад и грубо обви устата му с три слоя тиксо.

— Ти ми отне не само идеята — продължи Гейбриъл, стискайки предмета, който предизвикваше такъв ужас у Спенс. — Ти ми отне живота. Познай сега какво следва, красавецо. Дойде време за разплата.