Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (68)

66.

Полицейското управление вече официално беше сцена на местопрестъпление. От законова гледна точка не можехме да местим тялото на Пелц, преди да бъде огледано, заснето и изследвано. И тъй като нищо не влияе по-зле на реномето на полицията от труп, прострян на пода в полицейското управление, набързо намерихме брезент, с който да скрием тялото от любопитната публика.

— Ако зависеше от мен, щях просто да го завлека обратно в стаята за разпити — отбеляза Кайли. — Наистина ли трябва онези от съдебна медицина да идват, за да ни кажат, че Беноа го е отровил? И то най-вероятно със същата отрова, която с използвал върху Рот?

Ние, двамата, капитан Кейтс, Макграт и прекият му началник лейтенант Ал Ортън се бяхме натъпкали в офиса на Дона Торсън. Тя беше цивилният служител, който работеше на гишето в приемната на управлението. Тук беше напечено и неудобно във всеки възможен смисъл.

— Как е влязъл Беноа? — обърна се Кайли към Макграт.

Макграт е едър мъж, добре сложен, с гъста, леко посивяваща коса и широка ирландска усмивка. Той може да е както приветливият посрещач в приемната, така и доста заплашителна фигура — както казах, той е опитен професионалист. Погледна Кайли право в очите и заговори тихо и спокойно:

— Той ми се представи като свещеник. Изглеждаше като свещеник. Каза: „Пелц е един от енориашите ми. Мога ли да поседя с него и да му дам малко духовни напътствия?“. Доколкото знаех, Пелц не беше арестуван. Не беше тук дори заради някакви нарушения. Просто си седеше тук и чакаше да говори с вас и със своя пробационен служител. Така че отговарям на въпроса ви, детективе — той е влязъл, защото аз съм го пуснал. Аз съм кучето пазач пред вратата и аз съм му казал „да“ просто защото, доколкото съм могъл да преценя, не е имало причина да му кажа „не“. Но ако търсите някой, който да се нагърби с вината, пишете я на моя сметка.

— Чакай, Боб — намеси се Ортън. — Детектив Макдоналд, вие сте нова тук. Деветнайсето управление работи с отдел „Специални клиенти“ още откак дойдоха тук, и общо взето, работи добре. Имаме създаден определен ред и протокол, който започва с думите „Да служа и да пазя“. Ние не се занимаваме с тормоз над граждани. Не ги караме да се събличат и не им забраняваме да внасят течности. Ние не сме Агенцията за национална сигурност. Сержант Макграт е награждаван полицай с осемнайсетгодишна служба и си върши работата по учебник. Случилото се не е негова…

— Ал, грешката беше моя — прекъсна го Кейтс. — Аз се издъних. Не исках това да се коментира много-много, затова не съобщих на униформените кой точно е Пелц и защо трябва да го доведат тук. А и извадихме лош късмет с това, че Беноа е видял как го прибират. Веднага щом разбрах за това, трябваше да се обадя, за да задържат Пелц под охрана. Така и не ми мина през ума, че Беноа може да се появи тук и да убие Пелц, за да му попречи да говори.

— Да говори за какво? — попита Ортън.

— Беноа е придобил достатъчно експлозив С4, за да нанесе сериозни щети.

— Имаме ли представа къде е в момента?

— Не, но съм сигурна, че Пелц е знаел и затова е мъртъв.

— Ако е свързано със Седмицата на Холивуд, на колко места може да е заложен? — попита Ортън.

— По последно преброяване бяха шейсет и три — отвърнах аз, — а в момента К-9 разполагат само с осемнайсет обучени кучета. Без Пелц, който да посочи мишената, или мишените, не можем да обезопасим и половината от тях.

— В такъв случай ще ми се наложи да степенувам нещата по приоритет — заключи Кейтс. — Започнете със събитията, които се провеждат в хотели и други публични места.

— По-вероятно е големите мишени да са на частни партита — добави Кайли. — Знам, че клуб „Фрайърс“…

— Детектив Макдоналд — прекъсна я рязко Кейтс, — оценявам факта, че едрите риби в бизнеса са по-значими мишени, и знам, че може и да сте близка с част от тях, но нашата основна грижа са хората в Ню Йорк. Искам кучетата да бъдат разпределени за всяко събитие, при което граждани данъкоплатци могат да пострадат. Ясна ли съм?

— Да, капитане — отвърна Кайли.

Кейтс не отговори. Обърна се и с маршова стъпка излезе през вратата и се отправи нагоре към кабинета си. Изкуплението на вината за нея беше приключило, сега беше време само за работа.