Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (63)

61.

Чух как нюйоркската полиция ми се притича на помощ с думите:

— Пуснете го, пуснете го! Той е полицай!

— Той има пистолет — изкрещя с южняшки акцент дебелакът, проснал се върху мен.

— Той е ченге, идиот такъв! Всички имаме пистолети. Махни се от него!

В този миг на три метра от мен дочух друг глас — висок, ясен и категоричен, който каза само:

— Мъртва е.

Коя е мъртвата?

Намирах се най-отдолу в купчина от налягали върху ми четирима или петима мъже. Усещах как тежестта отгоре ми намалява, докато полицаите ги отстраняваха един по един.

Най-накрая и стокилограмовият мъж, който ме беше повалил, който впоследствие се оказа, че е гимназиален треньор по ръгби от Бействил, Мисисипи, се изправи и посегна да ми помогне.

— Съжалявам, господин полицай. Просто ви видях да тичате към тълпата от хора с пистолет…

Коя е мъртвата? КОЯ Е МЪРТВАТА???

Изправих се, поизтупах се и си проправих път към входа на параклиса.

— Пак ли се излежаваш на работа?

Беше партньорката ми, все още с пистолет в ръка и леко неуместна усмивка в случая, но което бе по-важно от всичко — не беше мъртва.

— Добре ли си? — попитах аз.

— Не, но съм по-добре от нея.

Жената в черно лежеше по гръб на тротоара с няколко дупки от куршуми в гърдите и една в челото.

— Ти ли го направи?

Кайли кимна.

Изстрелите бяха перфектни.

— Видях Трегър и Мюленберг да падат — казах аз.

— Мюленберг беше мъртъв, преди да падне на земята. Шели има няколко счупени ребра, но ще се оправи.

— Няколко счупени ребра?… Но как е възможно? Стреляха в гърдите му — изумих се аз.

— Копелето носеше защитна жилетка.

Трегър лежеше на Медисън авеню, под главата му беше подпъхнато свито на топка сако. Приклекнах до него и той ми се усмихна. Зъбите му бяха все още криви като на дете, израснало в бедност. В този момент разполагаше с достатъчно пари, за да ги изправи поне сто пъти досега, но той си ги пазеше каквито са — да му напомнят за това откъде с тръгнал.

И аз му се усмихнах.

— Носите защитна жилетка? — попитах го аз.

— Жена ми я купи. Мисля, че от годишна разпродажба в „Блумингдейл“ — пошегува се той.

— Жена ви, ви е купила защитна жилетка? Сериозно? — учудих се аз.

— Тя заяви, че съм бил достатъчно високо в хранителната верига и можело някоя откачалка, тръгнала да убива хора, да ме е включила в списъка си. Мразя, когато жена ми е права, но в случая ще направя изключение.

— Вие сте щастливец, Шели — казах аз и се изправих.

— Знам, знам — изпъшка той. — И тя няма да спре да ми го повтаря.

— Зак! Насам!

Спенс Харингтън седеше на стълбите пред мемориалния дом.

— Виждаш ли това? — попита той, сочейки кафявата тухлена фасада на сградата, където се виждаха следи от куршуми. — Половин секунда по-рано и това щеше да е в главата ми. Кайли ме блъсна встрани. Тя ми спаси живота.

— Мисля, че е спасявала живота на доста хора — отвърнах аз.

— Имаш страхотна партньорка — каза Спенс.

— Както и ти — отвърнах му аз.

Кайли се приближи към нас. Носеше чантата на жената стрелец.

— Казва се Алексис Картър, двайсет и осем годишна — каза тя.

— Алексис? Лекси? Това е приятелката, за която ни каза Джей Джей. Какъв е постоянният й адрес? Той може да е още там — възкликнах аз.

— Има шофьорска книжка, издадена в Индиана. Тук няма нищо, което по някакъв начин да я свързва с Ню Йорк. По дяволите, Зак! Така и не помислих, че трябва да търсим приятелката. Бях изцяло фокусирана върху това да намерим този тип.

— Всички търсехме този тип, Гейбриъл Беноа — отвърнах аз.

— И продължаваме да го търсим. Дай да подсигурим мястото, накарайте униформените да снемат показания от всички в тълпата. Не ми пука дали ще отнеме цял… — започна да се разпорежда Кайли, но изведнъж спря. — Зак, това е мобилният й телефон. В момента някой я търси.

— Вдигни — казах аз.

Тя започна да рови в чантата на жената, за да извади мобилния й телефон.

— На екрана пише „Гейб“. Той е! — извика Кайли.

— Включи на високоговорител — казах аз и тя натисна бутона за приемане на разговора.

— Здрасти — каза Кайли.

— Кой е? — попита гласът от другата страна на линията.

— Обажда се детектив Кайли Макдоналд от Нюйоркското полицейско управление — представи се тя.

— Къде е Лекси? Къде е тя?

— Аз имам по-добър въпрос — отвърна Кайли. Ти къде си?

Линията прекъсна.