Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (61)

59.

Когато най-сетне се добра до апартамента, дрехите му бяха подгизнали от пот от главата до петите. Отнесе експлозивите в спалнята, съблече се, взе си бърз душ и се замисли какво да облече за следващата сцена.

Лекси щеше да знае, но нея я нямаше. Гейб се разрови из гардероба и извади най-доброто, което успя да открие.

Часът беше 10:30. Имаше време, докато се появи пробационният служител на Мики, но имаше нужда да пийне нещо преди това. Грабна една от чашите за шампанско на Лекси, оставени на сушилника до мивката, и си наля малко водка. Количеството не бе достатъчно да го напие, само колкото да отпусне напрежението.

Седна на компютъра на Лекси, включи го, отвори „Файърфокс“ и провери историята на браузъра, за да види какви сайтове беше отваряла последно. Бяха обичайните глупости — Перез Хилтън, TMZ и „Астрологични връзки“.

Провери електронната й поща, може би му беше изпратила нещо и той не го беше получил на мобилния си, но и там нямаше нищо.

Отвори папката с наскоро създадените документи и тогава го видя най-отгоре — файлът се казваше AltScene.doc и беше с дата от вчера.

Алтернативна сцена? Лекси, какво правиш?

Кликна два пъти с мишката върху иконата и документът изпълни екрана.

АЛТЕРНАТИВНА СЦЕНА:

ЕКСТЕРИОР. ГРОБИЩЕН ПАРАКЛИС „ФРАНК Е. КЕМБЪЛ“. МЕДИСЪН АВЕНЮ И 81-ВА УЛИЦА. ДЕН

ПАНДЕМОНИЯ ПАСИОНАТА изглежда прекрасно в своята траурна малка черна рокля, докато чака търпеливо зад полицейските заграждения, поставени за мемориалната служба на Иън Стюарт. Опечалените излизат бавно и на малки групички от параклиса, но тя пропуска дребните риби. Дошла е за Голямата. Това е моментът на Пандемония, време за отплата.

Коя, по дяволите, е Пандемония Пасионата?

Той продължи да чете. По средата на сценария се изправи и се втурна като обезумял към шкафчето си. Валтера го нямаше.

Гейб ядосано запрати чашата за шампанско в стената. — Мамка му! Мамка му! — разкрещя се той и заблъска с юмрук по вратичката на шкафа. Това не беше гняв, беше агония.