Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Смърт по сценарий (60)

58.

Не можеше да става и дума за придвижване с метрото, не и с чанта, пълна с С4. Кучетата, обучени да откриват експлозиви, щяха да го схрускат за обяд.

Сега, когато ченгетата го бяха видели, беше рисковано дори да повика такси. Всяко жълто возило в града имаше табелка на страничното стъкло, която гласеше: „ТОВА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО Е ОБОРУДВАНО С КАМЕРА ЗА СИГУРНОСТ. ЩЕ БЪДЕТЕ ЗАСНЕТ“.

„Ще бъда и още как!“, реши Гейбриъл.

Трябваха му десет минути махане, за да успее да спре едно от нелегалните таксита. То нямаше таксиметров апарат и шофьорът направо му съобщи цената, която искаше, за да го закара до Долен Манхатън — петдесет долара.

Гейб отвори вратата, пъхна чантата и се намести до нея върху омазнената и подлепена с тиксо тапицерия на задната седалка. В друг случай би се пазарил с шофьора. Петдесет долара ли? И за какво? Да ме возиш в този горещ и мръсен ковчег, който смърди на ароматизатор борче и на каквито там отвратителни камилски лайна от Близкия изток дъвчеш? Петдесет кинта, за да мога да те слушам как нонстоп се оплакваш по телефона на останалата част от проклетата ти терористична мрежа? Ще ти дам трийсет и пет и имаш късмет, че не съм някой бомбаджия самоубиец, който да те гръмне и да ти пръсне задника от тук чак до Мека и обратно.

Вероятно би се получила хубава сцена, но не и днес. Днес имаше по-важни неща, с които да се занимава.

Отказа се от опитите да остави съобщение на Лекси. Където и да се намираше тя, очевидно в момента не искаше да знае къде е. Щеше да се занимае с нея по-късно. Първо трябваше да се справи с проблема Мики Пелц. Набра мобилния му номер.

— Здрасти — чу се отсреща.

Гейб не можа да повярва, че Мики е вдигнал.

— Мик, къде си?

— В Манхатън. Ченгетата ме прибраха, докараха ме в 19-о районно управление и ме затвориха в една стая за разпити, където ми казаха да чакам двама детективи.

— Джордан и Макдоналд ли?

— Човече, наистина си много добър! — подсвирна от удивление Мики.

— Не беше трудно — отвърна Гейб. — Същите търсят и мен.

— Добре, не се притеснявай, че ще им кажа нещо. Не съм арестуван. Те просто искат да поговорят с мен, но вярвай ми, аз нямам намерение да говоря с тях.

— Обадиха ли се вече на пробационния ти служител? — попита Гейбриъл.

— Накараха ме да му се обадя от апартамента, такава беше уговорката. Той също трябва да присъства, докато ме разпитват, но бил на едно изслушване в „Синг Синг“ до един часа следобед, затова аз просто си седя тук и не правя нищо, докато той не се появи.

— Мики, не те чувам добре. Връзката се разпада — каза Гейб.

— Казвам, че просто седя тук и чакам пробационния… — повтори Мики.

Гейб затвори.

Мики беше пълен идиот. Беше се държал много мъжки и наперено пред ченгетата, но пробационният му щеше да го смачка за нула време. Гейб вече пишеше сцената в главата си.

ИНТЕРИОР. 19-О ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, НЮ ЙОРК. ДЕН

Мики Пелц е в залата за разпити с ДЕТЕКТИВИ ДЖОРДАН и МАКДОНАЛД. Влиза пробационният му служител (ПС).

ПС Здравей, Мики. Искаш ли да си поиграем на Въпроси и отговори?

МИКИ: Разбира се, шефе. За тебе винаги.

ПС: Какво избираш — футбол или бейзбол?

МИКИ: Какво искаш да кажеш?

ПС: Ако избереш футбол, се връщаш обратно в затвора от шест месеца до година. Ако избереш бейзбол, ще бъде от две до четири години.

МИКИ: Да се връщам? Защо? Нищо не съм направил.

ПС: Чух, че си се свързал с издирван престъпник Масов убиец. Гейбриъл Беноа.

МИКИ: Казах и на ченгетата, че от години нито съм чувал, нито съм виждал Гейб.

ПС: В такъв случай, като се върна и претърся апартамента ти, не би трябвало там да намеря негова ДНК.

МИКИ: И какво, ако има негова ДНК там? Преди време ме е посещавал. А може и да е влизал там, докато ме е нямало. Това не е доказателство, че съм се срещал с него.

ПС: На ченгетата им трябват доказателства, Мики. На мен не ми трябват. Достатъчно ми е само разумно предположение, че си се върнал към старите си престъпни навици и си нарушил условията, при които си бил освободен. Сега ме слушай внимателно, защото няма да повтарям. Кажи ми какво планира Гейбриъл Беноа и ще се окажа прекалено зает, за да се занимавам с търсене на неговото ДНК в апартамента ти. Само че искам всички подробности и ги искам поднесени на златна тепсия, защото сребърната вече не е на масата.

И това щеше да е достатъчно. Мики щеше да се разпее като евтина курва в долнопробен бардак.

Мобилният телефон на Гейб иззвъня.

Лекси! О, дано да е Лекси.

Провери обаждането — беше от Мики.

Не отговори. Разговорите с Мики си бяха чиста загуба на време. Сега трябваше просто да накара копелето да замлъкне завинаги.

И трябваше да го направи преди един часа следобед.